Законопроекти за изменение на три данъчни закона минаха на първо четене в парламента

В днешния пленарен ден народните представители приеха промени в три данъчни закона, предожени от Министерския съвет – за корпоративното подоходно облагане, за ДДС и за акцизите и данъчните складове. Повечето от измененията и допълненията са свързани с въвеждане на европейски директиви в българското законодателство.

Промените в корпоративното подоходно облагане

Със 154 гласа "за" и 12 "против" беше приект законпроектът за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/, които се предлага да влязат в сила със задна дата – от 1 януари т.г., което предизвика възражение на някои народни представители. По изключение с решение на Наодното събрание, това може да стане, отговори Кристиан Вигенин, председателстващ заседанието, и цитиран от БТА. Председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански обърна внимание, че в доклада на комисията е посочено, че датата е в противоречие със Закона за нормативните актове и може да доведе до противоконституционност на нормите. Но, отбеляза той, не е във вреда за българските фирми и граждани дори с ретроактивното си действие.

С въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗКПО се очаква ограничаване на случаите на данъчно планиране, водещи до данъчно необлагане или до значително по-ниско облагане, съответно до намаляване на възможностите за злоупотреби и отклонение от данъчно облагане, се посочва в доклада на бюджетната комисия.

Предлага се приравняване на определени хибридни образувания, учредени или установени в страната, които са извън обхвата на данъчно задължените лица от ЗКПО, на данъчно задължени лица при определени условия. Тези правила не се прилагат за колективните инвестиционни схеми.

Така всички данъчно задължени лица у нас, които подлежат на облагане с корпоративен данък и имат контролирани чуждестранни дружества, независимо от формата на облагането им, ще попадат в обхвата на специфичните правила за определяне на данъчния финансов резултат в случаите на контролирано чуждестранно дружество.

Със законопроекта се предлага и изрично уреждане на данъчното третиране на резултата от договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен, в случаите, в които се прилагат международните счетоводни стандарти.

Промените, които се предвиждат не са свързани с разходи за данъчно задължените лица, нито са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост, пише в мотивите на вносителите.

В Преходните и заключителните разпоредби се правят изменения и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предоставя се възможност справките, подавани по реда на този закон, за изплатените през годината доходи и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски, да могат да бъдат подавани от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители на едноличните търговци или самоосигуряващите се лица, починали през данъчната година, които са били работодатели или платци на доходи.

Предвиден е и преходен режим, съгласно който промяната да може да бъде приложена и за справките, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2021 г.

Промени в Закона за ДДС

Законопроектът за изменение и допълнение е приет със 120 гласа „за“, 23 „против“ и 4 „въздържал се“. Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Любомир Каримански обясни, че промените трябва да се приемат по-скоро, за да се избегнат санкции срещу страната ни. Той предложи срокът за предложения между първо и второ четене да е пет дни.

В законопроекта са направени предложения за прецизиране на действащите от 1 юли 2021 г. режими за облагане на доставки на стоки и услуги, осъществени по електронен път към получатели - данъчно незадължени лица.

С част от промените се дава възможност да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, при положение че издателят на фактурата докаже своята добросъвестност, включително при влязъл в сила ревизионен акт.

Предвидено е данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, да издава фактура за извършена доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки или вътрешни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето не е регистрирано за прилагане на режим в Съюза по този закон или в друга държава членка.

Предлага се и разширяване на обхвата на храните, подходящи за бебета или за малки деца, за които се прилага ставка 9 на сто на ДДС, като към тях се включват и специализираните млечни формули и диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета.

Законопроектът урежда и някои дейности относно вноса на стоки от въоръжени сили при участие в отбранителни дейности. Отношение по тази тема взе Елена Гунчева, депутат от ПГ на "Възраждане", цитирана от БТА, която анонсира, че групата ще поиска параграфите 42 и 43 да отпаднат между първо и второ четене. Александър Иванов, депутат от ГЕРБ-СДС, заяви, че в самия законопроект няма спорни точки. Той посочи, че промените са били внасяни и в предходните Народни събрания, но времето не е стигнало за разглеждането на измененията. По време на дебата Иванов коментира, че управляващите се забавят с внасянето на проектобюджета за 2022 г.

Измененията в Закона за акцизите и данъчните складове

Предложеният от Министерския съвет законопроект беше приет на първо четене без дебати със 128 гласа "за", 10 "против" и 14 "въздържал се". Новите текстове определят "независимия малък винопроизводител", който е "правно и икономически независим, от който и да е друг винопроизводител, използва помещения, които са физически отделени от помещенията на който и да е друг винопроизводител, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз".

"Когато двама или повече малки винопроизводители осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надвишава 1000 хектолитра вино, тези винопроизводители се смятат за един независим малък винопроизводител", предвиждат приетите разпоредбите.

Създават се нови статути на икономическите оператори: сертифициран изпращач и сертифициран получател, за да могат икономическите оператори, които използват тези режими, да бъдат идентифицирани в компютърната система, като са въведени и съответните определения за тези лица. Създава се нормативна възможност лицензираните складодържатели и регистрираните изпращачи да действат и като сертифицирани изпращачи. Предвижда се документът на хартиен носител, придружаващ акцизните стоки, освободени за потребление в една държава членка и движещи се към друга държава членка, да бъде заменен с нов електронен опростен административен документ, пише в мотивите на вносителя.

В тях се отбелязва, че проектът изготвен във връзка с необходимостта от въвеждане в националното законодателство на изискванията на европейска директива за определяне на общия режим на облагане с акциз и друга за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки.

Сред основните цели, посочени от вносителите, са: засилване на борбата с данъчните измами и премахването на определени данъчни пречки при свободното движение на акцизни стоки между държавите членки, въвеждане на специален режим на движение на акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на една държава членка и се движат към територията на друга държава членка, за да бъдат доставени там с търговски цели.