Обещание: 140 млн. лв. ще получат като компенсации битовите потребители на газ

На 140 млн. лв. ще възлизат компенсациите на битовите потребители на природен газ за два месеца – декември 2021 г. и януари 2022 г. Това съобщи министърът на енергетиката Александър Николов на брифинг днес. За декември помощта ще е по 26,77 лв. за МВтч, а за януари – по 42,31 лв. за МВтч, сочат разчетите на Министерство на енергетиката.

Компенсациите ще започнат да се изплащат веднага след решение на Министерски съвет, което трябва да се вземе след пълно изчистване на детайлите през следващата седмица, както и нотификация на Европейската комисия, стана ясно от обясненията на енергийния министър.

„Структурата за компенсациите, която ще предложим дотолкова, доколкото се отнася за природен газ, е 50 % от ръста на цената като база се използва решението на КЕВР за цена на МВТч, която е 48,80 лв. По този начин разчетите ни показват, че само в рамките на първите два месеца компенсациите, които ще се получат от крайните потребители ще са в размер на 140 млн. лв.", обясни Николов.

Както беше обявено предварително, разчетите, които сме направили с министерство на финансите предвиждат ресурс от близо 200 милиона лева и, както виждате по-голямата част от него ще се изразходи още през първите два месеца. Целта е първо да се даде малко въздух на обществото и на всички, които се отопляват на природен газ и второ, отчитайки пазарните динамики считаме, че нуждата от компенсации след месец януари ще намалее“, каза Николов.

Компенсациите за електрическа енергия за бизнеса също предстои да бъдат окончателно изчистени. Предложението е за 250 лв. за МВтч, стана ясно от думите на Николов.

„Таванът, който ще предложим като чиста сума ще бъде от 250 лева на МВтч, тоест не повече то 250 лева на МВтч. Грубо, това съответства на първоначалния разчет, който е за 30 % от 750 лв. но към момента това няма да се постигне съответно“, каза той. Министърът припомни разговорите с бизнеса от преди, предвиждащи компенсации при цена на електроенергията от 750 лв. за МВтч . По думите му решението за това се взима, тъй като правителството иска да запази конкурентоспособността на бизнеса, а и да овладее инфлационните процеси.

Министърът уточни, че има разлика по отношение на компенсациите за електроенергията и природния газ.

"За електроенергията от служебното правителство нотификацията е подадена. За декември месец сумата е ясна. Продължаваме с настоящата нотификация. Промяната с променения таван ще бъде актуална от януари месец. Ще подадем нова нотификация след решение на Министерски съвет.

Поради това, че пазарът се променя изключително динамично оставаме в диалог с бизнеса. Правим преглед на цялата система. Ще има среща с критичните дружества под шапката на БЕХ, така че да сме уверени, че няма да е засегната ремонтната и инвестиционната система. Ще наблюдаваме Фонда за сигурност на електроенергийната система, но да, засега запазваме тази структура с таван от 250 лв. на MWh – не повече от 75 % от ръста на това, което беше заложено. Единствената промяна е, че тавана не е 30 % от цената, а фиксирана сума като максимум. Това ще даде предвидимост на бизнеса за техните оперативни разходи, от наша гледна точка ще сложи контрол върху бюджета и разходите и ще може да направим относително точно виждане какви ресурси ще са необходими за енергийната система".

В изявлението си пред медиите енергийният министър изрази становище, че „Булгаргаз“ и Комисията за енергийно и водно регулиране не са предприели необходимите стъпки за защита на обществения интерес по отношение на цената на газа. За това твърдение Александър Николов се позова на Наредба 2 на КЕВР, в частност и на чл. 17. По думите му, ако са били спазени всички правила увеличението нямало да е 30 процента а малко над 5 на сто.

„Ще рече, че това означава, че за нас както ръководството на Булгаргаз, така и решението на КЕВР са разполагали с достатъчно инструменти да предложат различен микс за регулиран и свободен пазар. Януари месец, като част от зимния период е най-енергийно интензивен за всички дружества, които са свързани с топлоенергия. Съответно от гледна точка на разходи за обществото това е най-критичния месец и с високи обеми", аргументира се Николов.

"Ако независимо дали "Булгаргаз" или КЕВР беше предприела стъпки да следва логиката на тези членове, а именно в най-висока степен да следва защитата на обществения интерес използването на дългосрочните ресурси и договори, както и на Чирен, от страна на "Булгаргаз" можеше да се доведе до цена за регулиран пазар, което ще рече това са всички крайни потребители, крайни битови клиенти и топлофикационни дружества от 107 лева и 60 стотинки. Това показват нашите вътрешни разчети, обясни енергийният министър. Това означава, че повишението за месец януари можеше да бъде като утвърдено предложение от страна на КЕВР 5,15 %“, каза министър Николов. Самият министър е принципал на Българския енергиен холдинг, част от който е "Булгаргаз". 

В отговор на въпрос как точно е изчислена тази сума Николов каза, че „в микса текущо на „Булгаргаз“ се включват три основни елемента“ – дългосрочни договори с „Газпром експорт“  с азерската компания и възможностите за използване на газохранилището в Чирен. „Когато на база заявеното потребление за бита се използват в максимално ефективна степен ресурсите с най-ниска цена и се заложат в съответния микс се получава тази цена“, каза той и допълни, че повече допълнителни детайли не може да даде заради „търговски детайли по тях“.  По думите му това не е било правено. 

Николов постави под въпрос и смесването на дейността на „Булгаргаз“ на обществен доставчик с тази на търговец. „Функцията на обществен доставчик и смесването й с търговец е меко казана странна и води до смесване на правото да представляваш държавата като обществен доставчик с правото за това да търгуваш определен енергиен ресурс“, каза Николов. Както стана ясно от коментара в бъдещата промяна на енергийния закон това вероятно ще бъде поправено.

Функцията на обществен доставчик изисква достъпна цена. По думите му дружеството е могло да входира „подобно искане“. КЕВР пък са имали възможност да върнат едно или друго искане, ако е нормативно необходимо. „Функцията за търговец не означава търговската дейност да идва на гърба на българското общество“, каза министърът. В момента предложението към КЕВР не включва никаква диференциация на функцията на доставчик и на функцията на търговец на свободния пазар. В този смисъл той направи аналогия между свободния пазар и регулиран пазар на електроенергия и този на природен газ. 

Министърът на енергетиката не пряко заяви, че ще бъде направено и необходимото за смяна на изпълнителния директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов.

Александър Николов обясни също така, че енергетиката не е в цветущо състояние и даде справка за задълженията на енергийните дружества, но от дата 1 май 2021 година, които са от порядъка на няколко милиарда лева. В отговор на въпрос уточни, че няма необслужвани задължения.

По-рано министърът се спря и на междусистемната газова връзка с Гърция като се върна назад в историята и даде подробности по забавянето от страна на предишното правителство. В частност по думите му три години са били необходими за получаването на процедурата по гранд от 39 млн. евро, значителен период от време за подписването на договора с ЕИБ, както и доста продължителен период от време по искането на ОВОС от МОСВ. Поради това договорът е закъснял с 4 години, констатира министърът.

„Относно спекулациите за валидност на договора – договорът е валиден и приключва с изпълнение на всички задължения от страна на изпълнителя. А не с настъпването на някаква дата“ категоричен бе той по отношение на договора за междусистемната газова връзка с Гърция.