20 години евро: носталгията към националните валути продължава

Единната европейска валута еврото влезе в обращение преди 20 години - на 1 януари 2002 г. - в 12 страни от ЕС, но все още има милиарди белгийски франкове, германски марки, австрийски шилинги, а и още национални валути на 8 държави-членки на еврозоната (общо 11 държави), някои от които са сред основателките на валутния съюз, които дремят забравени или „скътани за черни дни“ някъде на дъното на чекмеджета, между страниците на книги, в стари пазарските чанти или скрити под матраци и гардероби, не малка част са и в колекционери, особено германските марки.

Националните валути на тези 11 държави от еврозоната се обменят за евро без ограничение във времето, но според „Дойче веле“, много хора в тези държави не знаят това. Обмяната във всяка от тези 11 държави се осъществява по курс, както е регламентирано при присъединяването на съответната страна към еврозоната. Например в Германия обменният курс е 1.95583 марки за едно евро и не е променян вече 20 години, в Нидерландия 2.2037 гулдена за едно евро, в Австрия 13.7608 шилинга за едно евро, в Белгия 40.3399 франка за едно евро.

Гражданите на шест от държавите-основателките на еврозоната, имаха краен срок, който е изтекъл или такъв, който предстои да изтече: Франция (17.02.2012), Финландия (29.02.2012), Италия (29.02.2012), Гърция (1.03.2012), Нидерландия (1.01.2032 за банкнотите и 1.01.2007 за монетите) и Португалия (28.02.2022). При другите 6 държави-основателки няма кроен срок (Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Люксембург и Испания). В още 5 държави, които са се присъединили след 2001 година, също все още няма ограничение за обмяна на старите национални валути за евро. Това са Естония, Латвия, Литва, Словакия (срокът за монетите е изтекъл през 2013 г.) и Словения (срокът за монетите е изтекъл през  2016 г.).

Днес еврото е паричната единица на над 340 милиона души в 19 държави членки на ЕС

Към 12-те държави, основали еврозоната (Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия, Франция), по-късно се присъединиха: Словения на 1 януари 2007 година; Кипър и Малта на 1 януари 2008 година; Словакия на 1 януари 2009 година; Естония на 1 януари 2011 година; Латвия на 1 януари 2014 година и Литва на 1 януари 2015 година.

Европейската централна банка (ЕЦБ) отбелязва 20-годишнината на еврото, като всяка вечер от 1 до 9 януари осветява главната сграда на регулатора във Франкфурт, както и други мероприятия, чиято цел е да се популяризира единната европейска валута предимно към страни, които са заявили намерението си да се присъединят към еврозоната каквато е и България.

В същото време без да има някаква основна причина през последните месеци се забелязва нарастване на обемите за обмяна на старите национални валути за евро, което някои наблюдатели на валутните пазара определиха като носталгия към миналото, тъй като много европейци продължават да пазят старите си германски марки, белгийски франкове, нидерландски гулдени, австрийски шилинги и още 7 бивши национални валути, обобщава „Ройтерс“.

Белгийците пазят около 17 милиарда франка

По данни на белгийската централна банка към 1 януари 2022 година белгийците все още имат 17 милиарда белгийски франка, които съхраняват в домовете си. Сумата представлява около 426 милиона евро, според курса на франка преди 20 години, съобщи „Ройтерс“.

"Всеки ден приемаме хора, които идват да обменят белгийските си франкове. 74 000 банкноти бяха донесени в Националната банка на Белгия през 2021 г., което се равнява на около 2 милиона евро", каза представителят на банката Сара Бонмаржаж в края на миналата година.

Всяка банкнота, издадена след 1944 г. в Белгия, все още се обменя за евро, но има и едно важно условие, при замяна на сума над 3 хиляди евро трябва да се доказва законността на произхода на предложените за обмяна белгийски франкове.

За суми под 3 хил. евро е достатъчно да се представи лична карта, но от 2004 година се обменят само банкноти от 100 франка и повече при фиксиран курс от 40.3399 белгийски франка за едно евро. Затова много местни наблюдатели твърдят, че банкноти от 20 и 50 франка, които от 2004 година не се обменят, все още се пазят по домовете. Появиха се и инициативи да бъде променено законодателството, като се фиксира срок до една година, когато може да се обменят и по-малки от 100 франка банкноти.

Германците пазят над 12 млрд. марки

Последните данни на Германската федерална банка (Бундесбанк) сочат, че през 2021 г. (до края на ноември 2021 г.) са обменени банкноти и монети в размер на 43.1 милиона марки (около 22 милиона евро). Общата парична стойност, която все още не е върната, е 12.35 милиарда марки: 5.75 милиарда банкноти и приблизително 6.6 милиарда монети, което съответства на 163.8 милиона броя банкноти и над 23 милиарда броя монети, които включват и специални възпоменателни монети от 10 марки. Общо около 8 процента от стойността на банкнотите, които са били в обращение към 1 януари 2002 година все още не са предложени за обмяна, като немалко част от тях се пазят в чужбина, тъй като германската валута беше използвана като резервна. Най-вероятно и поради тази причина много колекционери по целия свят пазят банкноти на германски марки, а това означава, че тяхната колекционерска цена ще нараства значително над действащия вече 20 години фиксиран курс от 1.95583 марки за едно евро.

Според Бундесбанк, преди въвеждането на еврото, в края на 2001 г. в обращение са били 162 милиарда марки, от които 150 милиарда в банкноти. И въпреки че по-голямата част от парите в обращение тогава са обменени, все още отново и отново се откриват истински съкровища от германски марки. Дори от крадци. Мъж от Хенеф близо до Бон нахлува в къщата на съседа си. Той откраднал не само велосипед, но и 150 германски марки, които успял да обмени в банката, преди да бъде заловен, припомни преди дни „Дойче веле“.

Не липсват и неочаквани находки

Преди три години в Лайпциг нестопанска организация за хуманно отношение към животните получава като завещание стар скрин от починал дарител. При неговото разглобяване в края на 2021 година е открита значителната сума от 27 700 марки (около 14 163 евро). Най-вероятно починалият е забравил за съществуването на тези пари или е искал да преведе средства на активисти за правата на животните по екзотичен начин. Членът на борда на Бундесбанк Йоханес Беерман определи този случай като „типична случайна находка“. „Имате мебел, която всъщност се оказва сейф“, отбеляза той, цитиран от германската информационна агенция DPA.

Къде еврото е платежно средство извън територията на ЕС

Актуалните данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) сочат, че еврото е платежно средство и в следните територии и държави извън 19-те страни от еврозоната:

- Канарски острови (Испания) - архипелаг в Атлантическия океан и автономна област на Испания. Като „най-отдалечен регион“ на ЕС островите са част от еврозоната, въпреки че са извън географските граници на Европа;

- Сеута и Мелила (Испания) са два автономни испански града, разположени на северното африканско крайбрежие, като от континенталната част на Испания ги разделя Средиземно море;

- Азорски острови и остров Мадейра (Португалия) са два архипелага в Атлантическия океан и автономни области на Португалия;

- Майот и Реюнион (Франция) са два острова, разположени в Индийския океан, на запад и на изток от Мадагаскар, и са „отвъдморски департаменти“ на Франция;

- Сен Пиер и Микелон (Франция) са архипелаг, разположен срещу източното крайбрежие на Канада, и са „отвъдморска общност“ на Франция, и въпреки че са част от Франция, но не и от ЕС, затова са сключили споразумение с ЕС да използват еврото;

- Френска Гвиана е отвъдморски департамент на Франция, разположен на северното атлантическо крайбрежие на Южна Америка;

- Карибските острови Гваделупа и Мартиника са френски отвъдморски департаменти и следователно са част от ерозоната;

- европейските микродържави Андора, Монако, Сан Марино и Ватикан не са част от Европейския съюз, но въпреки това имат сключени парични споразумения с ЕС, като всяка от четирите държави има право да емитира ограничен брой монети със свой собствен дизайн;

- Косово и Черна гора не са държави членки на ЕС, но през 2002 г. те едностранно приеха еврото и оттогава го използват като своя фактическа парична единица, въпреки че не е законно платежно средство, но се приема като такова от тяхното население, до 2002 г. валутата, използвана от жителите на Косово и Черна гора, беше германската марка.

Еврото в България

Страната ни пое ангажимента да възприеме единната европейска валута за платежно средство при приемането в ЕС през 2007 година. Правителството на Кирил Петков обяви, че ще спазва поетия ангажимент България да се присъедини към еврозоната през 2024 година. Да припомним, че България подаде молба за членство в еврозоната през 2018 година със заявка това да се случи през 2023 година. В последната т. нар. пътна карта срокът беше удължен с една година, който беше одобрен от ЕЦБ.

Още по време на преговорите с коалиционните партньори след изборите вицепремиерът и финансов министър Асен Василев заяви, че ще има мащабна разяснителна кампания 1 година преди приемането на еврото и ще се запази фиксираният курса от 1.95583 лева за едно евро, какъвто е в момента.

В интервю за агенция „Блумбърг“ на 5 януари премиерът Петков заяви, че правителството е ангажирано с датата 1 януари 2024 г. „Разбираме икономическите ползи от това и се стремим присъединяването към еврозоната да е неразделна част от финансовата ни политика, но трябва внимателно да подходим към комуникацията и затова трябва да започнем отрано, за да избегнем проблеми, подобни на тези, които днес виждаме с ваксините. Това е част от нашия план – да не поднасяме изненади и да разговаряме с всички заинтересовани страни за практичната страна на нещата. Например за какъв период ще трябва да има отчетност и в евро, и в лева в кварталното магазинче“, обясни Кирил Петков.

Обзорът е публикуван първо в business.dir.bg