Нова структура ще управлява "Натура 2000" зоните

Кои са предизвикателствата в управлението на биоразнообразието в България?

Климат / Екология
Рая Лечева
313
article picture alt description

Снимка: 3eNews

Нова централна и регионални структури, които да управляват "Натура 2000" зоните предвиждат няколко важни документа.

В тази връзка е разработен подход за управление на екологичната мрежа, който предвижда изграждането на структура на национално и регионално ниво, пише в един от проектите на Националния план за възстановяване и устойчивост. 

Управление на "Натура 2000" е обект на проект за изменение и допълнение на Закона за биоразнообразието, който предстои да бъде гласуван в Народното събрание.  Финансирането на структурата е предвидено да се осигури по Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г. и да продължи по Програма за околна среда 2021-2027 г.. Програмата за техническа помощ ще финансира структурата за управление на Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000 и изграждането на капацитет.

Изграждането на структури с подходящ административен и финансов капацитет ще даде възможност по-лесно да се управлява голямата територия на мрежата "Натура 2000" в България. Разнообразната собственост на земите в нея изисква целенасочени усилия по управлението на мрежата, с участието на всички заинтересовани страни. 

Какви още предизвикателства среща България в управлението на биоразнообразието?

Специфични цели за всяка защитена зона в страната

В Националния план за възстановяване и устойчивост е записано, че трябва да се завърши процеса по определяне на специалните защитени зони. До 2020 г. са издадени заповеди за обявяване на 86 зони за местообитанията, от общо 234 зони. Обнародвани в Държавен вестник са 36 заповеди. В процес на обществено обсъждане са заповедите за още 43 зони.

България е в процес на определяне на специфични цели и мерки за защитените зони. Затова е разработен четиристепенен подход за определяне на целите на Натура 2000. В процес на разработване са специфични цели на общо 86 защитени зони в България. Остава разработването на специфични цели и мерки за още 255 защитени зони и специфични мерки за опазване за 86 защитени зони. Тези цели и мерки ще послужат като основа за разработването на планове за управление на защитените зони, финансирането за които е предвидено по Програма за околна среда 2021-2027 г.

Важното значение на зоните за земеделието, горите и туризма

На следващо място е необходимо да се преодолеят недостатъците при изпълнението на директивите за опазване на природата (по-специално при издаването на разрешения за планове и проекти) и интегрирането на политиката в другите секторни политики – на базата на разработените специфични цели и мерки ще се подобри качеството на оценките за съвместимост на планове, програми и проекти, за да се гарантира, че те няма да имат негативен ефект върху постигането на целите на защитените зони. При наличието на ясни специфични цели и мерки за защитените зони, те ще могат да бъдат припознати от други секторни политики, напр. земеделие, горско стопанство, туризъм и т.н.

Зоните да се картират и да се направи оценка на екосистемните услуги

Изключително важно е да се завърши процеса по картирането, биофизичната оценка и монетарното остойностяване на екосистемите и техните услуги - типологията на екосистемите в България, методиките за картирането и оценката на състоянието им, както и на екосистемните им услуги е разработена по проект „Методична подкрепа за картиране на екосистемни услуги и биофизична оценка“ (MetEcoSMap).

Към момента на територията на България са картирани 9 типа екосистеми, извън мрежата Натура 2000. За същите е направена и биофизична оценка на състоянието (това картиране и посочената биофизична оценка са извършени в рамките на 7 проекта). По инициатива на неправителствени природозащитни организации са реализирани още 7 проекта, в т.ч. и проекти, които прилагат частни схеми за плащания за екосистемни услуги, с участието на сектори туризъм и земеделие, в конкретни защитени зони. По проект “MAYA”, финансиран по програма Хоризонт 2020, за пилотни райони се разработват моделно сметки за околна среда, за горски и сладководни екосистеми. Планира се разработването на методология за монетарна оценка на екосистемните услуги в сектор Туризъм, чрез финансиране по ФМЕИП.

Не са картирани екосистемите на територията на Натура 2000. Няма монетарна оценка за екосистемите и техните услуги. Не е картирана зелената инфраструктура, не е направена оценка на нейното състояние, като елемент осигуряващ свързаността на мрежата Натура 2000, във и извън защитените зони. Важно е цялата информация относно картирането и оценката на екосистемите и техните услуги да бъде публично достъпна, така че заинтересованите страни да получат навременна и адекватна информация, необходима в процеса на вземане на решения, в т.ч. по отношение и на планирани инвестиции и тяхната екологична устойчивост. Необходимо е да се вземат предвид насоките на Стратегията за биоразнообразие за създаване на общоевропейска Методика за картографиране, оценка и постигане на добро състояние на екосистемите, така че те да осигуряват ползи, като например регулиране на климата и на водите, опазване на почвите, опрашване, предотвратяване на бедствия и защита от тях.

Да се опазват екосистемите, които имат потенциал за улавяне и съхранение на въглерод

Прилагането на конкретни цели за намаляване на климатичните промени в страната е необходима експертизата на екипи от експерти, с активното участие на местните власти, неправителствения сектор, бизнеса, собствениците на земи и гражданите. Всичко това изисква целенасочени усилия за идентифициране на работещи решения, които ще бъдат широко подкрепени, за да се постигне необходимия интерес към прилагането им в по-широк мащаб. Досега са реализирани пилотни инициативи в това направление, с Европейско финансиране, напр. във връзка с опазването на птиците и солодобива в Атанасовско езеро, създаване на “джобен парк” в кв. Долно Езерово, гр. Бургас и т.н. Необходими са по - нататъшни  действия за разработване на приложими решения, базирани на природата, които да могат да бъдат прилагани на място, в зависимост от конкретните условия в и извън зоните, така че да се възстановят ключови за климата екосистеми, осигурявайки свързаност на мрежата Натура 2000. Необходимо е да бъдат установени екологични коридори, които да предотвратяват генетичната изолация, да позволяват миграцията на видовете и да поддържат и подобряват състоянието на екосистемите. Това ще доведе до постигане на цели на Стратегията за биоразнообразие 2030. Усилията ще бъдат насочени към укрепване на увредените екосистеми и по-специално на екосистемите, които имат най-голям потенциал за улавяне и съхранение на въглерод, за предотвратяване на природните бедствия или за намаляване на въздействието от тях.

По този начин ще бъдат определени условията и най-ефективните мерки за постигането на количествени цели.

50% от стойността на шест отрасъла зависи от природата

Друго предизвикателство е да се ускори процеса на прилагане на регламента за таксономията, при оценката на екологичната устойчивост на инвестициите – за прилагането на регламента  е необходимо да бъде налична оценката на екологичния статус на екосистемите в България, както и да са разработени специфичните цели и мерки на защитените зони. По този начин ще стане възможно да се определят базовите стойности по отделните критерии за устойчиви инвестиции. Икономическите сектори изцяло зависими от природата са строителство, селско стопанство и производство на храни и напитки. Допълнително ресурсите на природата поддържат стойността на шест промишлени отрасъла, при които 50 % от тази стойност зависи от природата: химикали и материали; въздухоплаване, пътуване и туризъм; недвижими имоти; минно дело и метали; верига на доставки и транспорт; търговия на дребно, потребителски стоки и начин на живот. Застрахователният сектор и индустрията за морски продукти и храни също са пряко засегнати от загубите на биоразнообразие и промените в климата.

За преодоляването на предизвикателствата е необходимо провеждането на реформа, която да доведе до структурни промени в параметрите, така че да се постигне устойчиво подобряване на управлението на биоразнообразието.

Какво предвижда Стратегията за биоразнообразие на ЕС до 2030 година?

Стратегията за биоразнообразие 2030 на ЕС акцентира върху въвеждането на решения, базирани на природата, за възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие. Очаква се решенията, базирани на природата да обвържат целите и мерките за опазване на биологичното разнообразие с целите за климата. Стратегията поставя ангажименти за създаването и поддържането на поне 30 % от сухоземната територия и поне 30% от морското пространство с правно обвързващи цели за възстановяване на природата през 2021г., по-строга защита на горите в ЕС, възстановяване на увредените екосистеми на сушата и в морето чрез повишаване на биологичното земеделие и богатите на биоразнообразие особености на ландшафта в земеделските земи, възстановяване до свободно течащо състояние на поне 25 000 км от реките в ЕС, засаждане на 3 млн. дървета до 2030 г. в ЕС, спиране и обръщане на тенденцията за намаляване на опрашителите и намаляване на използването и вредността на пестицидите с 50 % до 2030 г. Стратегията налага План за възстановяване на природата в ЕС, и гаранции от държавите-членки, че до 2030 г. няма да настъпи влошаване на тенденциите по отношение на опазването, нито на състоянието на всички защитени местообитания и видове.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Екология:

Предишна
Следваща