„Газпром“ ще даде каквото може на Европа, но се обръща на изток

Полша и Украйна през последните години атакуваха „Газпром“ изключително силно заради газопровода „Северен поток 2“. През това време руския газов концерн успя да изгради газопровода, който е в работен режим и очаква сертифицирането от Федералната мрежова агенция на Германия и становището на Европейската комисия, за да започне да работи.

Междувременно, докато всички усилия бяха насочени към спасяването на украинския транзит заради „Северен поток 2“, руската компания построи „Турски поток“. Всъщност още преди години беше ясно – газовите потоци се пренасочват. Краят на настоящата 2021 г. вече показва – „Газпром“ има много ясна визия какъв поток синьо гориво ще предоставя на Европа – 15.75 млрд. куб м газ годишно по всяка една от двете тръби на „Турски поток“ (31,5 млрд. куб м газ годишно), общо 55 млрд. куб м газ по „Северен поток 2“, както и „Северен поток 1“, който също е за 55 млрд. куб м газ годишно, но използвания капацитет там достига максимум до 22,5 – 30 млрд. куб м. На практика това остават основните коридори за руския тръбопроводен газ за Европа.

При това трябва да се има предвид, че руската компания е напълно наясно – Европа не иска дългосрочни договори за газ. Последното искане за прекратяването на всички дългосрочни договори през 2049 г. е ясно послание. В същото време обаче признава газа за гориво на прехода. Данните на експертите са, че именно заради енергийния преход и курса към затваряне на въглищните централи нуждите от синьо гориво в Европа ще се увеличават. По-високото търсене ще се запази и заради намерението Европа масово да строи възобновяеми източници на енергия (ВЕИ). Променливата електроенергия, произвеждана от ВЕИ се балансира най-добре от газовите електроцентрали. Към това трябва да се прибави и извеждането от експлоатация на АЕЦ в Германия и Белгия (Франция промени стратегията си и заложи на АЕЦ).

Резервни коридори

При това положение съвсем не е учудващ периода на настоящите високи цени на газа на европейските газови хъбове, нито пък отказа на „Газпром“ да резервира газ през газопровода „Ямал-Европа“. Още повече след твърдата заявка на Полша за отказ от дългосрочния договор с руския газов концерн след 2022 г. от една страна и предстоящото влизане в експлоатация на полския газопровод Baltic Pipe. Колкото до украинският газов коридор той вероятно ще остане, заради застъпничеството на Германия. Как точно ще се развие обаче ситуацията след изтичането на настоящото споразумение между Русия и Украйна след 2024 г. е по-скоро въпрос на дипломатически совалки, отколкото на необходимост. Всъщност вече е ясно – украинският газов коридор остава резервен. Поне до 2024 г.

Сега е ред и газопроводът „Ямал-Европа“ в полския участък да се превърне в такъв. Преди дни експертът в областта на пазара на горива и енергийната сигурност на Полша Анджей Шченсняк заяви пред местно радио, че страната му губи позицията си на транзитна страна на руски газ. Според него през полския участък на газопровода „Ямал-Европа“ непосредствено за нуждите на Полша от Русия постъпва сравнително не особено голямо количество – 2,5 млрд. куб м. Освен това „транзитният газ“, който трябва да стигне до Германия от 30 млрд. куб м към настоящия момент не се подава.

Шченсняк твърди, че това обстоятелство представлява само по себе си проблем за Полша, която губи позиции на транзитьор и не получава приходи от обслужването на газопровода. Експертът сподели изводът си, според който за руската компания, Полша е станала резервен път за транзит на природен газ: при наличието на „Северен поток“ (едно), и „Турски поток“ , а също така и чрез газопроводите, минаващи през Украйна, „Газпром“ може напълно да си позволи да разглежда Полша като резервен маршрут. „Ако няма търсене няма да има и газ

Според полския анализатор неговата страна се е оказала жертва на „голямата геополитическа игра“. Над главите ни е са от една страна Русия, от друга Германия, но също така и САЩ. Полша е по-скоро поле на игра, отколкото самостоятелен играч, смята той.

„Газпром“ се обръща на Изток

Напоследък все по-ясно става, че твърденията на отделни анализатори от Европа за възможното преориентиране на Русия към източното направление не е лишено от основания.

„Именно Китай преживява сега бум на търсенето на природен газ. Очаква се, че през 2021 г. потреблението в страната да се увеличи с 40-45 млрд. куб м или 12-14 % спрямо миналата година, а такъв ръст не се наблюдава в нито една страна“, коментира директорът на руския Фонд „Институт за енергетика и финанси“ Андрей Громов.

"Европа вече няма да може да разчита само на руския газ. Той се насочва на изток“, коментира неотдавна и експертът и управляващ партньор в "Денкщат България" Боян Рашев.

Според данните на „Газпром“ по газопровода „Силата на Сибир“ за 9-те месеца на 2021 г. година доставките са от порядъка на 7,1 млрд. куб м.

За октомври доставките на „Газпром“ за Китай са били 893 млн. куб м (средно на ден това е 29 млн. куб м, което се отнася и за предходните четири месеца). В същото време цената на газа, доставян от „Газпром“ за Китай е нараснала до 196 долара за 1000 куб м за четвъртото тримесечие на 2021 г. от 121 долара за 1000 куб м през първото тримесечие по данни на  главната митническа администрация на китайската страна.

„Газпром“ се готви през 2022 г. да даде ход на нов газопровод през Монголия за Китай. Буквално преди дни председателят на „Газпром експорт“ Елена Бурмистрова бе на важно работно посещение в Монголия. Руския газов концерн започва заедно с монголската страна да изгражда нов газопровод. Технико-икономическата обосновка на проекта е готова и вече е само въпрос на време преминаването към строителни дейности.