Развитието на ВЕИ у нас може да стане само след законови промени

Само така може да се започне сериозна декарбонизация, която Европа подкрепа. Но трябва да се мисли за бъдещето на ВЕЦ-овете у нас

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
726
article picture alt description

Източник: 3eNews, архив

Развитието на възобновяемата енергия у нас изкара поредната си година, без особени промени. Секторът полека-лека набира скорост, а едрия бизнес вижда като все по-перспективни възможностите, които предлагат соларните централи, разположени по покриви или индустриални полета. Такъв е и тренда в цяла Европа и по всяка вероятност това ще се засили в следващите години.

Но при нас, както обикновено нещата се случват без особено да се бърза. При последния бум на ВЕИ централи преди десетина години всички се уплашиха от високите цени, а няколко бизнесмени и депутати успяха да спечелят добри пари след като държавата преференциално им изкупуваше тока за по 500-600 лв./мвтч – тези нива бяха немислими да се видят на енергийния пазар тогава. Днес ситуацията е доста по-различна. Реално тези високи премии бяха премахнати с годините, чрез действия на регулатора. И хората изглежда разбраха, че зелената енергия не е нещо лошо и скъпо удоволствие, както бе представено от редица специалисти навремето.

Още по темата

Конкретно на свободния енергиен пазар у нас сега се наблюдават цени от над 400 лв/мвтч, а в последния месец те достигат и рекордните 600 лв./мвтч, когато говорим за базова, постоянна електроенергия. При ВЕИ централите нивата по-скоро се задържат на значително по-ниските 100-180 лв/мвтч в зависимост от технологиите и периода на изплащане на по-старите централи. Това звучи чудесно, но има няколко големи предизвикателства за решаване преди всички да се радват на евтината енергия.

На първо място на всички е ясно, че ВЕИ централите произвеждат евтина енергия, но непостоянно. Нужни са огромни инвестиции, за да може слънцето и вятъра така да се коалират, че да работят постоянно 24/7. Тези инвестиции засега са сериозното предизвикателство пред бизнеса и хората. Но благодарение на системите за съхранение на енергия този проблем в близко бъдеще вероятно също ще бъде решен. Вече има редица сгради и в България, които съчетават успешно използването на покривни слънчеви системи, заедно с големи акумулатори, образно казано. Тези батерии са именно системите за съхранение на енергия. И ако те бъдат направени правилно, то е възможно потребителите почти да не използват електроенергия от мрежата. В това уверяват едно от експертите в тази посока от IPS. На своята сграда в София компанията е инсталирала покривна централа, използва сторидж система и термопома за отопление. В хубаво време на практика цялата сграда си е енергийно самодостатъчна и не ползва електроенергия от мрежата. При лоши метеорологични условия и мъгла системите осигуряват до 70% от нужната енергия за сградата, обяснява Александър Рангелов, изпълнителен директор на IPS. Останалите 30 на сто идват от електроснабдителната компания.

Такива сгради в България все още са малко, но тенденцията е те да се увеличават с годините напред. Сходни системи могат да се използват и за захранване на само на офис сгради, но и на сериозни индустриални обекти. Такъв е примерът на „Аурубис България“ които смело инвестираха в свой собствен соларен проект, изграден от ЧЕЗ. Соларната централа ще се използва само от предприятието и ще е най-голямата у нас – мощността ѝ ще бъде 10 мвт, след като бъде изградена. Чрез нея „Аурибус България“ не само ще понижи сметките си за ток, но и ще намали въглеродния си отпечатък у нас. Да не говорим и за новите работни места при строежа и поддръжката на централата впоследствие.
Освен за собствени нужди соларната енергия се продава и на енергосистемата, като това не е само цел. Основна фикс идея на Европа е над 50% от енергийното потребление на общността през 2030 г. да идва от зелена енергия – затова е и пакетът „Готови за 55“, който те първа ще се развива и в България. Но за постигането на подобна амбициозна цел спомагат проекти като соларния парк край пловдивското село Караджалово. Този соларен парк е собственост на австрийската компания „Enery“, а проектът е описан като една от успешните инвестиции в инициативата „Три морета“.

По отношение на вятърната енергия за момента страната ни няма особено голямо развитие – изграждането на нови ветропаркове е трудно поради редица екологични особености и много зони „Натура 2000“, които има у нас. Погледът е насочен към обновяване на сега съществуващите вятърни перки с нови и по-мощни, защото сегашните са монтирани преди десетина години. За този период технологиите се развиха и усъвършенстваха в много насоки, а мощността на ветропарковете се увеличи значително в Европа.

Погледите са насочени към Черно море, което дава широки възможности за изграждане на вятърни централи. И тук идваме на втория основен проблем у нас – липсата на адекватно законодателство.

Законовите възможности

Именно липсата на Морски пространствен план в момента пречи на изграждането на пилотни проекти за вятърни централи по родното Черноморие. Очаква се в следващата 2022 г. да се разреши този въпрос, което ще даде възможност за изграждане на подобни офшорни вятърни паркове и у нас. Тази технологии обаче все още не е добре позната по нашите ширини и е значително по-скъпа, спрямо изграждането на вятърен парк на сушата. Това също е спирачка за инвестициите в тази насока. В добавка в страната ни все още има много индустриални площи, които плачат да бъдат „снабдени“ със соларни централи – това по никакъв начин няма да намали земеделските площи у нас. Дори напротив – вече в Европа има пилотни проекти за прозрачни фотоволтаични централи, монтирани върху оранжерии. Подобни агроволтаични системи са в подкрепа на земеделието, а дори и на животновъдството.

Проблем и за тях обаче е тромавото законодателство, което има в България. Липсата на адекватни мерки към момента не стимулира изграждането на нови ВЕИ централи у нас. На практика в момента за създаване на нов соларен парк се изискват разрешителни, колкото за строеж на офис сграда или жилищен блок. В добавка на това трябва да се регистрира и данъчен склад, защото токът е акцизна стока.
Новото правителство обеща да предприеме мерки и да направи промени, така че строежът на соларни паркове за собствени нужди, да е вече само информативен. Това ще е валидно и за домакинствата, които смятат че е добре да пазят природата чрез покривни фотоволтаични системи.

Инвестициите в мрежата

Уведомителен ще бъде режима само за соларни проекти от типа „преди електромера“. Тези централи са за собствени нужди и няма да продават електроенергията си към енергосистемата на страната. Такъв е и гореописаният случай с IPS. Ако обаче даден инвеститор иска да продава зелен ток на местното електроразпределително дружество тогава нещата стават сложни. Трябва да се правят преценки и анализи дали е възможно присъединяване на енергиен обект и дали електроразпределителната мрежа може да поеме този товар. При високото напрежение (електропреносна мрежа) е същата ситуация. Наскоро изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев обясни че има интерес за изграждане на голям соларни паркове в районите на Симеоновград, Ивайловград и Любимец. Проблемът обаче е там минава един основен електропровод и той няма техническа възможност да поеме такива количества зелена енергия. Подобни примери в България има много и ще са нужни огромни инвестиции, за да се развие електропреносната и електроразпределителната мрежа, за да поемат новите зелени проекти. Тук на помощ идва Европа, която отпуска средства за подобни инициативи, както и за създаване на умни мрежи, дори и на енергийни общности. Всичко това обаче отново трябва да бъде добре разписано в законодателството ни.

До момента е ясно, че ЕСО трябва да получи сериозни средства от над 500 млн. лв. по Плана за възстановяване именно, за да развие допълнително електропреносната мрежа. По този план се загатва и за проекти за соларни централи в района на басейна „Марица Изток“, но дали и как те биха се осъществили ще става ясно в бъдеще.

Бъдещето на водните централи

Страната ни засега има и сериозен обем водни електроцентрали, които произвежда евтина и зелена енергия. При малките ВЕЦ там обаче има отново законотворчески проблем, на който новото правителство трябва да търси решение. Оказва се, че малките ВЕЦ имат правен проблем с използването на повърхностни води, според наредбата. Това спира изграждането на нови малки ВЕЦ и дори заплашва прекратяването на работата на стотиците изградени вече обекти. Служебното правителство направи постъпления в тази посока, но топката отново е в полето на законодателя сега.

Перлата на НЕК са големите ВЕЦ-ове

Всъщност ВЕЦ-овете у нас вече повече от век произвеждат базова зелена енергия. Именно това са и основните централи, които правят ток, без да изпускат вредни емисии в атмосферата. А перлата на българската енергетика за мнозина е точно ПАВЕЦ „Чаира“. Тя е собственост на държавната НЕК. Именно общественият доставчик притежава и основните големи водни каскади в страната, които са ситуирани предимно в Рило-Родопската област. Именно това са и вид системи за съхранение на енергия, които могат да се използват в моментите на сериозно потребление на ток от потребителите.

Напоследък именно големите ВЕЦ влизат в полето на прожекторите заради идеи да бъдат приватизирани. Подобни поправки в законите се прокрадваха като намерения и при предходното стабилно 44-о Народно събрание преди година. Никой до момента не е обявил сериозно дали ще има полза или не държавата да се раздели с този ценен актив от чиста зелена енергия. Споровете се зараждат около факта, че се бави модернизацията на тези ВЕЦ-ове. Именно там държавата бе лош стопанин доскоро, като се оказа че ремонтите по съоръженията се бавят. А за разширението на ПАВЕЦ „Чаира“ чрез хидровъзел „Яденица“ се говори вече 20 години и нищо не е направено. Именно тези големи водни централи се оказват апетитна хапка в момента, защото енергията от тях може да се продава на борсата на цени, започващи от 400 лв./мвтч.

И колкото и да звучи апетитно, трябва да е ясно обаче че водната енергия „не пада от небето“, а няколко поколения инженери и енергетици са работили в нашата страна да има язовири и водни централи, чрез които днес да получаваме зелена енергия. Затова и не е много ясно как точно ще се стопанисват язовирите, които са част и от националната сигурност на страната. За съжаление имаме и обратния пример – този на държавното дружество „Напоителни системи“, което ако имаше тръби в момента можеше да произвежда дори и електроенергия, а не само да трупа загуби за бюджета.

Тези належащи проблеми за ВЕИ централите у нас очакват своето скоростно решаване от новия парламент. Причината е както икономически обоснована за нас, така и важна за целите на Европа да се декарбонизира в следващите 30 години. А България може да помогне много в този процес, което ще е от полза за бизнеса и домакинствата у нас.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща