Новият енергиен министър: Колкото повече собствени ВЕИ има бизнесът, толкова по-евтин ще е токът

Умножаването на зелените мощности в страната изисква сериозни инвестиции и в модернизацията на мрежите, единодушни са и компаниите, и политиците

Електроенергия
Кристиан Костурков
1501
article picture alt description

Източник: Powers Summit

Изграждането и използването на енергийни източници за собствени нужди е ключът към намаляването на разходите на бизнеса за ток. Българските фирми трябва да имат повече възможности за създаване на собствени мощности. Колкото повече бизнесът бъде стимулиран да работи за инвестиции в производството на енергия за собствени нужди, толкова по-добра и прогнозируема ще е цената за него. Това каза по време на участието си във форума „Powers Summit Власт, слушай!“ новият министър на енергетиката Александър Николов. В тази връзка той допълни, че енергийните инсталации за собствени нужди са добра инвестиция и за самата електроразпределителна мрежа, тъй като всеки един пренос на енергия води до определени загуби, от което произлизат и определени разходи. А децентрализацията на системата ще доведе и до разтоварване на мрежата. В тази връзка Николов се ангажира новото правителство да работи активно с бизнеса за ускоряване на изграждането на собствени ВЕИ и разтоварване на системата.

За умножаването на ВЕИ-мощностите за собствени нужди, както и малките зелени централи, към които има голям интерес напоследък, потвърди и Калина Трифонова, член на УС на „ЕВН България“. Тя обаче отбеляза, че всичко това изисква и дълбока модернизация на електроразпределителната мрежа. Според думите й енергийната трансформация изисква изцяло нов прочит на мрежата, която досега работеше на принципа от големия производител към потребителите, но при разрастващия се интерес към инвестиции в малки мощности за собствени нужди, ситуацията сериозно се променя. „Сега мрежата трябва да стане умна, което изисква огромни инвестиции. За съжаление се обръща внимание най-вече на производството, на изграждането на нови ВЕИ, а мржите не се споменават като нужда от модернизации и инвестиции“, отбеляза Трифонова.

Тя даде пример, че само на територията, която обслужва ЕВН – Югоизточна България, за последните 11 месеца са подадени 4100 заявления за нови ВЕИ, чиято обща мощност е 1309 мегавата. „Това е 1/3 от поставената на България цел за нови ВЕИ до 2030 г.“, отбеляза тя. Трифонова допълни, че интересът за изграждане на нови мощности до 30 киловата не спира, защото за тях все още има преференциални тарифи за изкупуване на произведения ток. „Кой ще плати за цялата тази политика? Едностранният подход, който поставя мрежите извън дебата, ще доведе до невъзможност за изпълнение на заложените цели на нови ВЕИ“, категорична е Трифонова.

Тя отбеляза още, че при изготвянето на Плана за възстановяване и устойчивост трите ЕРП-та са се обеднили и са представили общ проект, който да бъде включен в него. Но това не се е случило. И допълни, че все пак по Плана са били предложени някакви средства за модернизация на мрежите, но бе категорична, че само с тях няма как да се дигитализират и трансформират мрежите и на трите ЕРП-та.

Трифонова засегна и темата с рекордните цени на електроенергията, като отбеляза, че проблемът не засяга само потребителите, но и операторите на мрежите. Те също купуват ток, за да балансират системите си, но са останали единствените, които не са били включени в компенсаторния механизъм, който беше въведен за бизнеса. Според думите й, ако това не се промени, до края на настоящия ценови период ЕРП-тата ще натрупат загуби от 158 млн. лв. А също така КЕВР няма да им признае тези разходи, защото в решението от миналата година на мрежовите оператори са заложени суми за купуване на балансираща енергия, но в момента те я купуват на цени 3-4 пъти по-високи от предвидените.

За нуждата от баланс при инвестициите и изграждането на нови ВЕИ-мощности предупреди и Иван Митев от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Според думите му, ако в България се инвестира прекалено много във възобновяеми източници в определени райони, от една страна има риск електроенергийната ни система да бъде дебалансирана, а също така и производителите да бъдат извадени от състоятелност.

С неговото мнение, както и с това на Калина Трифонова се съгласи и бившият енергиен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Жечо Станков. Той подчерта, че освен за ВЕИ, е важно да се говори и за инвестиции в мрежите на ЕСО и ЕРП-тата, включително и по Плана за възстановяване. Станков даде пример, че за територията на цяла България вече има заявления за изграждане на общо 12 500 мегавата нови ВЕИ-инсталации, а в момента има и точно толкова работещи. Поради което е много важно да се обърне внимание и на развитието на мрежите, тъй като тези мощности рано или късно ще бъдат присъединени към тях.

Станков обърна внимание и че пред енергийната ни система не стоят само тези предизвикателства. Той посочи, че е добре и да се осъществи планираното тройно увеличаване на мощността на ПАВЕЦ „Чаира“. „Защо той да работи 8 часа, като може да работи 24 часа?“, риторично попита бившият министър на енергетиката. Според него в България трябва да бъдат изградени и нови газопроводи, които обаче да бъдат в състояние в бъдеще да пренасят и зелен водород. По този начин България ще бъде готова за момента, в който той ще стане основно гориво и ще замести природния газ и другите изкопаеми.

Иван Митев от БМГК обърна също внимание и на това, че България трябва да се насочи към използването на собствените си ресурси. Той обърна внимание на прогнозите, че покрай декарбонизацията, цифровизацията и трансформацията на европейската икономика търсенето на суровини в ЕС до 2050 г. ще се увеличи 15 пъти. И подчерта, че България трябва да се възползва от това, защото има своята ключова роля в тази сфера. И освен това средно в 3% от площите в Евросъюза се развива добив на полезни изкопаеми, докато у нас тези площи са 1.5%. „Т.е. можем да доразвием сектора за суровини и да увеличим добива. Затова държава и бизнесът трябва отговорно да надградят вече изградената и устойчива индустриална екосистема, която имаме. В България индустрията, не само добивната, е в устойчива екосистема. Затова заедно трябва да работим за подобряване на законодателството и за привличане на нови инвестиции отвътре и отвън“, призова Митев.

С мнението му напълно се съгласи и енергийният министър Александър Николов. Той отбеляза, че страната ни разполага с доста сериозни ресурси, които трябва да бъдат управлявани по най-добрия начин. „Като ефект на декарбонизация България вече е извървяла достатъчно тежък и сериозен път, който води до ефекти на ниво индустрии, бизнес, цена на енергията и други ресурси за бита. Но това не означава, че няма да продължим да се борим с цените“, каза Николов.

Митев също го подкрепи, като посочи, че още от 2017 г. България заема 6-о място в ЕС по намаляване на парниковите емисии, като страната ни излъчва едва 1.2% от общите за Общността. А освен това и нетният и баланс между кислорода и въглеродния диоксид е положителен. „Реално се справяме с декарбонизацията много по-добре от много наши европейски партньори“, подчерта Митев. И препоръча всичко това да бъде сериозно изтъквано когато се преговаря с европейските институции.  

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Електроенергия:

Предишна
Следваща