Климатичните промени ще стимулират отглеждането на смокини у нас
С повишаване на температурите у нас, смокинята се превръща в търсен овощен вид за отглеждане в повече райони на страната, коментира в анализ за climateka.bg Надежда Шопова, асистент в секция Климат в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките.
Страната ни е северна граница за разпространение и отглеждане на смокинята (Ficus carica L.) Култивирането на вида е застъпено по масово в три основни района – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област. В последните десетилетия, с повишаване на температурния потенциал и сухите периоди през лятото, смокинята предизвиква интерес и е търсен овощен вид за отглеждане най-вече в личното стопанство в различни части на България. През новия климатичен период (1991 – 2020 г.) средната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1°C, като за времето на активна вегетация април – октомври това нарастване е още по-значимо. Констатирано е затопляне на зимите и положителен тренд при най-ниските им стойности. По отношение на валежите, експертите забелязват изравняване по сезони, а в много от районите на Южна и Югоизточна България – повишаване на количества извън вегетационния сезон.
Новите условия са с нарастваща благоприятност и предполагат по-широко отглеждане на смокинята в страната. Tя има универсална употреба и ценни биологични и стопански качества. Поради ограничения брой болести и вредители може да се отглежда и по биологичен метод, без химически средства.
Почвено-климатични изисквания-
смокинята предпочита места с много слънчеви часове, сухо лято и по-мека и влажна зима
Най-подходящи за смокинята са леките, богати и овлажнени почви с неутрално или слабо алкална среда. Понасят по-ниска въздушна влажност, но като всяко растение реагират добре на напояване.
Смокинята е сред най-студоустойчивите субтропични видове (Арендт, 1972). Предпочита места с много слънчеви часове, сухо лято и по-мека и влажна зима. Районите с годишна сума на валежите около 600 мм са подходящи за отглеждането ѝ, като с приоритетно значение е разпределението им по сезони. През летния период, по време на зреене на плодовете, по-сухите и топли области са с нарастваща благоприятност за отглеждане на вида. Влажното време в периода на зреене е причина за влошаване на качествата на плодовете (напукване, ферментация) и води до намаляване на хранителната им стойност.
Затова летните засушавания, преминаващи в есенни, при условия на напояване са много подходящи за оптимално развитие и водят до по-рано прекратяване на вегетацията и по-добра устойчивост през зимния сезон. Що се отнася до температурния фактор, смокиновите дървета предпочитат райони с умерено до горещо лято и топла зима, със средна от абсолютно минималните температури > (-14°C). Видът се развива добре и в полупланински, топли и слънчеви райони, защитени от студени ветрове. От едно растение у нас може да се получат до 50 кг плодове.
Световна банка: Вдигането на температурите в България ще бъде с до 1,9°C до 2039 година
В доклада на Световната банка (Фиг. 4) се посочва, че затоплянето у нас вероятно ще е с 1,1°C до 1,9°C до 2039 г., като се очакват до три пъти по-високи стойности към 2099 г. По отношение на влажността се очертава намаление с 4,5 мм и до 17,6 мм през 2099 г. и по-неблагоприятни хидротермални параметри. В условия на напояване, тези температурни условия ще са много благоприятни за разширяването на областите на отглеждане на различните сортове смокини.
Всички промени в климата имат локални особености, което изисква детайлно проучване на хода на основните метеорологични елементи по райони. Оптимални остават условията за отглеждане на смокини край Южното Черноморие, в Югоизточна България и Южен централен район, както и Санданско-Петричката котловина. При по-висока надморска височина степента на благоприятност също ще се повиши. Освен тенденциите към затопляне, интерес към вида у нас представляват и ценните му качества като: съчетание на вкус и хранителна стойност, универсална употреба, включително и на листата; много бърза възстановителна способност след зимни повреди; по-лесно отглеждане поради ограничения брой болести и неприятели; добрата родовитост и дълголетие; успешно развитие в полупланински райони (200-400 м); добра поносимост към по-ниска въздушна влажност; изисквания за по-сухо време през летния период.
Смокинята се е отглеждала и се отглежда у нас, като климатичните промени в последните десетилетия предполагат нарастване на степента на благоприятност и разширяване на районите на разпространение на този ценен вид в страната.
Целият текст може да прочетете на climateka.bg.