Моментът е подходящ за инвестиции, но едва след като създадем "авариен фонд"

За спестяванията по време на криза и кога е времето за инвестиции и в какво разговаряме със Стойне Василев, създател на сайта за лични финанси и собствен бизнес SmartMoney.bg и председател на УС на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК). Моментът е подходящ да инвестираме част от нашите средства в истински активи, които да ни носят по-висока доходност. Какво още съветва специалистът и защо ни е необходим "авариен фонд"? 

Г-н Василев, как всяка криза да се превърне в начало на устойчиво управление на собствените спестявания? Кога може да кажем, че човек има спестявания, които може да инвестира?

Повечето положителни промени в нашия живот се получават след някакви лични или обществени кризи. Това важи в голяма степен и за управлението на нашите лични финанси и спестявания. Добра първа стъпка в тази посока е да създадем т. нар. "авариен фонд" от средства, с които да може да покрием разходите ни за 3 до 6 месеца, ако останем без доходи. Друго предназначение на този фонд е да платим извънредни разходи, ако се наложи. Разбира се, в зависимост от ситуацията на всеки човек и семейство тези средства могат да са и в по-голям размер.
Едва след като създадем този фонд може да помислим за инвестиране. Заради по-високата инфлация и нулевите лихви по банковите депозити, тази година е особено подходяща да инвестираме част от нашите средства в истински активи, които да ни носят по-висока доходност, с която да преодолеем стопяването на нашите спестявания. 

Кои са плюсовете и негативите на спестяване на парите в банкова сметка, в инвестиционни фондове, в недвижим имот, на борсата, инвестиция в нов бизнес, във възобновяеми източници на енергия, блокчейн?

Всяка инвестиция си има плюсове и минуси. Мнозинството от хората в България избират банковите депозити заради гаранцията до 196,000 лева при фалит на финансова институция, но те не носят никаква доходност, а инфлацията и банковите такси и комисионни стопяват нашите спестявания с бързи темпове.

Инвестиционните (или още наричани взаимни) фондове са колективни схеми, в които много на брой хора влагат парите си, като те се управляват от професионалисти. Тези фондове могат да инвестират в акции, облигации, имоти, злато и много други активи. Основният плюс е, че могат да носят много по-висока доходност от банковите депозити, но не са гарантирани и може да загубим част от средствата си в тях при лошо управление.

Недвижимите имоти са традиционно желана инвестиция у нас и през последните няколко години и техните цени бележат все по-високи нива. Дали това ще продължи и през следващите години е трудно да се предвиди. За да използваме максимално ефективно имотите, които притежаваме, е добре да ги отдаваме под наем, за да получаваме регулярен доход от тях. От своя страна, това изисква време за управление и е свързано с допълнителни разходи. Добре е да избираме този актив само ако имаме тази възможност и знаем какво правим. Рентиерството не е толкова лесен бизнес, колкото изглежда.

Инвестициите на борсата, в бизнес или в криптовалути са с много висок риск и е добре преди да вложим и един лев в тях, да се запознаем добре с тези активи, какви са плюсовете и минусите им. Ако не го направим, ще трябва да разчитаме само на късмета си, а това не е много разумно. 

Какво се случва в момента, смятате ли, че през 2022 г. икономиката ще се възстанови плавно и какви ще бъдат причините?

Последните данни за растежа на БВП в България и по света показват, че икономиките се възстановяват, но с различни темпове. Дали ще имаме плавно връщане към нормалните нива на основните показатели или това ще стане в рамките на следващата година, зависи основно от разпространението на коронавируса и мерките, които взимат отделните държави. Всяко затваряне и ограничаване на отделни области, сектори или цели държави забавя възстановяването. Трябва да се намери баланс между запазването здравето на хората и икономическото развитие. 

Какви са подводните камъни?

Подводните камъни при възстановяването са свързани не само с вируса, а и с инфлацията, която

се очаква да остане поне още 1-2 години.

Не трябва да пренебрегваме и скъсаните вериги на доставки и дефицита на много основни суровини, материали, метали и други. Тяхното възстановяване ще отнеме време, а това от своя страна ще забави цели сектори и икономики. Най-скорошният пример е за ограниченото производство на нови автомобили, което се дължи на липса на чипове и други компоненти. 

Каква политика е необходимо да следва държавата в момента, а ние като граждани?

Мисля, че кризите, с които трябва да се справи сегашното управление са ясни - запазване на здравната система от претоварване, компенсации за затворените бизнеси, социално подпомагане на хората във връзка с повишението на цените на тока и основните горива, а след това и ясна визия за развитието на икономиката и проектите по Плана за възстановяване.

Ние като граждани трябва да помислим за собствените си доходи, спестявания и инвестиции, като първо се фокусираме върху запазване на покупателната ни способност и преодоляване на ефектите на инфлацията. Ако тя се запази на сегашните нива още няколко години, това означава, че ние може да загубим между 20% и 25% от покупателната способност на нашите спестявания.

Как човек да направи най-добрият избор за своите спестявания? Какви стъпки трябва да следва?

Нека започнем от базови неща като това да описваме всеки месец приходите и разходите си. Да помислим след това каква сума на месец може да спестяваме и да създадем авариен фонд. Финансовата защита също е ключова. На практика това означава

да направим подходящи здравни,

имуществени и застраховки Живот.

Едва след това може да помислим в какво да инвестираме. Когато стигнем до този етап, е добре да изберем един актив и да се запознаем максимално добре с него, как работи, какви рискове крие, какви са таксите, какво може да ни донесе и т.н. За начало може да вложим минимална сума в него, докато се почувстваме достатъчно уверени да инвестираме повече средства. 

Необходимо ли е човек да има финансов консултант и защо у нас не сме свикнали да използваме такъв, само доходите ли са причината? Как се справяме спрямо други страни в това отношение?

Независим личен финансов консултант е добре да ползват хората с малко по-високи доходи или спестявания. За съжаление, тази професия не е толкова разпространена в България и повечето хора се доверяват на служителите в банките и другите финансови институции, което не винаги е в техен интерес.

В същото време, добре е всеки да управлява личните си финанси по възможно най-разумния начин, независимо от неговите доходи. Това може да стане с повишаване на финансовата грамотност. Добрата новина е, че има много източници (много от тях безплатни), с които може да го направим. Нивото на финансова грамотност в България е сравнително ниско, но се подобрява с всяка изминала година. 

Имате ли по-актуална информация какви средства държим като спестявания в банките, колко инвестираме във фондове- пенсионни, инвестиционни, колко на борсата или в други алтернативи? Как се справяме спрямо други страни? Кои са причините това да се случва с много плахи темпове у нас? 

Размерът на банковите депозити на домакинствата у нас е 64.5 милиарда лева и се увеличава всеки месец. В недвижими имоти е голямата част от богатството на българите, но тези, които се дават под наем са незначителна част от тях. Във втория и третия стълб на пенсионната ни система има близо 17.5 милиарда лева, а българските договорни фондове управляват вече над 2 милиарда лева.

Много малка част от спестяванията

на българите са на фондовата борса.

Ако мога да обобщя, огромната част от средствата на хората у нас са във вид на имоти и банкови депозити, а в истински инвестиционни активи отиват значително по-малко средства. Именно по този показател изоставаме значително от страните в Централна и Западна Европа. Преди няколко години една българска банка беше направила проучване, че от 100 лева, 97 лева отиват за депозити и само 3 лева за инвестиции.

Причините за тези данни са по-ниската финансова грамотност, непознаване на инвестиционните продукти и не на последно място страхът от загуби.

Как бихте им обяснили сегашната икономическа ситуация, тя има ли нещо общо с друга досега?

Всички кризи си приличат по някои неща, но има и много разлики. Сегашната няма аналог в историята, защото първоначално беше здравна и след това икономическа. Начинът на разпространение на вируса, налага затваряне на големи общности от хора, което спира икономическите връзки между отделни региони и страни, като ограничава и потреблението, особено на туристически продукти, транспорт и по-скъпи стоки.

Икономическите кризи имат общи белези. Както при предишните, така и при тази имаше намаление на потреблението, висока безработица, а след това възстановяване и по-висока инфлация.

Безпрецедентното печатане на пари и

вземането на дългове доведе до рекордна инфлация,

чиито ефекти ще преодоляваме следващите 5-10 години

Нещо, което я отличава от останалите кризи е безпрецедентното печатане на пари и вземането на дългове, за да се стимулира икономиките по света. Това доведе до рекордна инфлация и ефектите от тези действия ще се преодоляват поне следващите 5-10 години.

Всяка криза идва, за да оправи някакъв дефицит или несъвършенство. Кризата от 2008 година беше финансова и се преодоляха много от недостатъците на финансовата система преди това. Сегашната криза е на глобализма и доставките на суровини, материали и стоки. Надявам да излезем по-силни от нея с много научени уроци.

Сътресенията в икономиката са добър момент и ние като индивиди да се променим и да се научим да управляваме по-умно нашите лични финанси и инвестиции.

Интервюто е публикувано първо в Dir.bg.