БФИЕК: Решението на НС за замразяване на цените би имало обратен ефект и заплашва енергийната сигурност

„В случай, че Народното събрание реши да запази мораториума, то следва всички разходи за запазване на сигурността на снабдяването и стабилността на енергетиката да бъдат поети от републиканския бюджет.“. Това е записано в писмо на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори, което бе разпространено днес до медиите. То е повод решението на Народното събрание да наложи мораториум за три месеца върху цените на електроенергията за битовите потребители. От БФИЕК уточняват, че чрез замразяването на цените се запазва добавката „Задължение към обществото“ на сегашните ѝ нива, заедно с премиите, които изплаща Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

„Решението на НС заплашва сигурността на снабдяването с топлинна и електрическа енергия и природен газ. Задържането на регулираните цени на енергийни дружества, важни за енергийната система, като ЕСО, електроразпределителните предприятия и топлофикационните дружества, заплашва тяхната платежоспособност, както и възможността да извършват лицензионната си дейност.“, добавят от БФИЕК. Според тях решението ще създаде огромни проблеми пред столичната Топлофикация и ВиК операторите в страната.

От организацията изразяват надежда НС да отмени решението си за мораториума и предлагат няколко мерки, чрез които може да се облекчат крайните цени.

Прилагаме цялото писмо на БФИЕК до народните представители:

 На 15 декември 2021 г. Народното събрание на Република България с голямо мнозинство прие решение, с което се налага мораториум върху цените на електрическата и топлинната енергия и ВиК услугите. На 16 декември 2021 г. този мораториум бе видоизменен, като с това решение цените на горепосочените стоки и услуги ще останат до 31 март 2022 г. на нивата си от 16 декември 2021 г.

Разбираем е стремежът на народните представители да предпазят гражданите на Република България от ценови шок в средата на отоплителния сезон, имайки предвид общото социално-икономическо състояние на по-голямата част от населението на страната. Като представители на големите промишлени потребители на електрическа енергия и природен газ сме убедени, че решението на Народното събрание по-скоро би имало обратен на желания ефект и заплашва енергийната сигурност на страната.

На първо място, замразяването на регулираните цени на топлинната и електрическата енергия означава и замразяване на размера на цена „задължения към обществото“, която се заплаща от всички потребители. Предложението на КЕВР беше тази цена от 1 януари 2022 г. да бъде в размер на 0 лв./MWh. По този начин този разход щеше да бъде спестен както на стопанските и обществените потребители, така и на домакинствата. С нулирането на цена „задължения към обществото“ се намалява и общата данъчна основа, върху която се начислява ДДС върху електроенергията, което щеше да окаже допълнителен ефект за намаляване на разходите за електроенергия.

На второ място, с така взетото решение се запазват и определените размери на премиите, които се изплащат от фонд „Сигурност на електроенергийната система“ на производителите, чиято енергия се изкупува по преференциални тарифи. Понастоящем, поради голямата разлика между прогнозната пазарна цена, определена от КЕВР с решение № Ц-27/1.07.2021 г., и действителната пазарна цена част от тези производители получават свръхкомпенсация за произведената от тях електроенергия. С предложенията на КЕВР, блокирани чрез мораториума от Народното събрание, премиите на такива производители бяха определени на 0 лв./MWh. Така, полученото от тези групи производители, ще се приведе в съответствие на пазарните условия. Допълнителен ефект е, че по този начин щяха да бъдат спестени средства от фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които в проекторешението на КЕВР бяха насочени за неутрализиране на поскъпването за битовите потребители. Свръхкомпенсиране или недокомпенсиране на производителите с преференциални тарифи би могло да се избегне чрез замяна на изплащането на премии спрямо прогнозната пазарна цена с договори за разлика.

Не на последно място, решението на НС заплашва сигурността на снабдяването с топлинна и електрическа енергия и природен газ. Задържането на регулираните цени на енергийни дружества, важни за енергийната система, като ЕСО, електроразпределителните предприятия и топлофикационните дружества, заплашва тяхната платежоспособност, както и възможността да извършват лицензионната си дейност. Тези предприятия закупуват горивата и технологичните си загуби по пазарни цени, а реализират приходите си по регулирани цени. Енергийните предприятия ще бъдат лишени от ликвидност, което ще попречи на експлоатацията на енергийните мрежи и енергетичните съоръжения през зимния сезон. Това може да доведе до прекъсвания на захранването с електрическа и топлинна енергия на всички потребители. Важно е да се отбележи, че повишаването на цените на електроенергията и природния газ се движи от фундаментални фактори, на които не може да се влияе административно. В Европейския съюз се наблюдават дефицит на електрическа енергия и ниски нива на запасите на природен газ, което обуславя високите цени и предпоставя условия за продължаващото им нарастване поне до края на зимния сезон. Това, в комбинация с ценовия мораториум, ще застраши финансовата стабилност на цялата енергийна система.

Особен проблем поставя „Топлофикация“ –София, която има дълг към БЕХ ЕАД, надвишаващ 1 млрд. лв. Ликвидна криза в това дружество, потребяващо около 30% от природния газ в страната, би поставило в затруднено положение „Булгаргаз“ ЕАД, тъй като би възникнала реална опасност общественият доставчик да не може да се разплаща с „Газпром експорт“. Това ще заплаши снабдяването с природен газ на страната и ще застраши функционирането на цялата индустрия и газоразпределение. Не бива да се пропуска фактът, че „Булгаргаз“ осигурява 95% от природния газ на България на два пъти по-ниски цени от спот цените. Последствията ще се пренесат и върху финансовата стабилност на БЕХ и ще постави под въпрос взаимоотношенията му с кредиторите по облигационните емисии. Евентуално спиране на топлоподаването от „Топлофикация“ –София би имало пагубно въздействие върху електроенергийната система и разпределителната мрежа на гр. София. Поради тази причина XLVI НС взе решение дружеството да работи при всякакви обстоятелства.

Не по-малка е и заплахата за сигурността на водоснабдяването. ВиК операторите вече са в затруднено положение, а много от тях са в практическа невъзможност да заплащат електроенергията си, тъй като техните цени са утвърдени при цени на електрическата енергия от 76 лв./MWh. Средната цена за м. ноември е 408 лв./MWh, a от началото на м. декември до днес е 440 лв./MWh. Фалити на ВиК оператори ще оставят без водоснабдяване както битовите потребители, така и индустрията и обществените сгради.

Реална е и опасността чуждестранните дружества –собственици на електроразпределителни предприятия в България, да заведат арбитражни дела срещу страната. Такъв тип дела ще са поредните, заведени от енергийни дружества срещу българската държава.

Като големи потребители на електрическа енергия и природен газ и едни от първите участници на свободния пазар, смятаме, че енергийните пазари в тяхната цялост следва да се ръководят единствено и само от пазарните принципи, а КЕВР да бъде техен единствен арбитър в рамките на правомощията си, предвидени от законодателя. Поради това смятаме за опасен прецедент демонстрираната политическа намеса в дейността на регулаторен орган, който самият законодател е определил за независим и чиято дейност е регламентирана чрез специален закон.

Поради гореизложеното, считаме че решението на Народното събрание ще доведе до отрицателни последици за енергийната система на страната, функционирането на енергийните пазари, както и до възможността за съдебни дела и наказателни процедури срещу страната.

С оглед на това, изразяваме надеждата си Народното събрание да преразгледа решението си, отменяйки мораториума върху цените. Смятаме, че могат да бъдат предприети други мерки за облекчаване на въздействията върху цените, като:

1. Компенсация за всички небитови потребители, които са не само стопански, но и обществени. Размерът на компенсацията да бъде 75% от разликата между действителната пазарна цена и прогнозната пазарна цена като следва да бъде предвиден и долен праг, за да няма свръхкомпенсация, в случай че енергията е закупена по дългосрочен договор на много по-ниска цена. Източник на финансиране биха могли да са извънредните приходи от ДДС в бюджета, получени в резултат на нарасналите цени на електроенергията. Други средства могат да бъдат ползвани от излишъка на ФСЕС, както и извънредната печалба на АЕЦ, НЕК и другите производители. Компенсациите следва да се изплащат докато има екстремно високи цени. За отбелязване е, че този механизъм е нотифициран и одобрен от Европейската комисия.

2. Временно намаляване на ДДС върху електроенергията и природния газ.

3. Търгове за дългосрочна доставка на електроенергия за електроинтензивните предприятия.

4. Въвеждане на компенсации за непреките разходи за емисиите въглероден диоксид, съгласно насоки на Европейската комисия.

Що се отнася до домакинствата, смятаме, че следва да се предвиди компенсаторен механизъм за цените на енергията единствено за социално уязвимите потребители.

Възможен вариант за финансиране на компенсациите за крайните потребители на електрическа енергия е възприемане на подход, сходен на румънския. Там, всеки приход на производителите на електроенергия над 90 EUR/MWh се облага с данък от 80%. Такъв бюджетен приход би могъл да се използва за финансиране на компенсаторни механизми за стопанските и битовите потребители.

Уважаеми госпожи и господа председатели на парламентарни групи,

С оглед на гореизложеното и с цел предотвратяване на фалити на енергийни предприятия, които да доведат до заплаха за сигурността на снабдяването в страната, финансовата стабилност на енергийните дружества и цялата икономика, бихме искали да насърчим народните представители да отменят наложения мораториум върху цените. Убедени сме, че за овладяването на ценовата криза са налични по-работещи решения, част от които Ви предлагаме с настоящото писмо.

В случай, че Народното събрание реши да запази мораториума, то следва всички разходи за запазване на сигурността на снабдяването и стабилността на енергетиката да бъдат поети от републиканския бюджет.