ЕК фокусира усилията си за обновяване на 15-те процента най-слабо модернизирани сгради в общността

Европейската комисия предложи въвеждането на минимални стандарти за енергийна ефективност за 15-те процента най-лошо представящите се сгради в Европа, които биха получили оценка „G“ по скалата на енергийните характеристики на ЕС, независимо дали са жилищни или не. Предложението се съдържа в ревизираната Директива на ЕС за енергийните характеристики на сградите (EPBD), която Комисията представи в сряда (15 декември) като част от по-широк пакет от законодателство, насочено към намаляване наполовина на емисиите на парникови газове в ЕС до 2030 г.

„Фокусът му върху най-лошо представящите се сгради дава приоритет на най-рентабилните ремонти и помага в борбата с енергийната бедност“, каза заместник-представителят на ЕС по климата Франс Тимерманс, който представи предложението.

До 1 януари 2027 г. всички търговски или обществени сгради ще трябва да достигнат най-малко клас „F“ по скалата за енергийна ефективност на ЕС, а след това и клас „E“ до 1 януари 2030 г. На жилищни сгради – индивидуални къщи или апартаменти – ще бъде дадено повече време, с изискване да достигнат клас „F” до 1 януари 2030 г. и клас „E” до 1 януари 2033 г. Тези оценки ще се основават на хармонизирана европейска скала, като най-лошо представящият се клас „G“ съответства на 15-те процента най-малко ефективни сгради в ЕС, а клас „A“ съответства на сгради с нулеви емисии.

Това обаче няма да бъде твърда система, тъй като всяка страна от ЕС ще определи своя собствена скала за енергийни характеристики въз основа на общи параметри за целия ЕС. „На тази основа всяка държава-членка ще определи кои са нейните собствени 15% най-лошо представящи се сгради“, обясни висш служител на ЕС, цитиран от Euractiv. А страните от ЕС ще бъдат свободни да решават за „ключовите момент“ при които ще е важно обновяването – например когато апартамент се продава или дава под наем.

Според Комисията фокусирането върху най-лошо представящите се сгради ще облекчи енергийната бедност и ще облагодетелства най-бедните домакинства, които не могат да си позволят да ремонтират домовете си и в момента плащат най-високия дял от доходите си за отопление. „Знаем, че най-зле представящите се сгради са тези, които най-често се обитават от домакинства с ниски доходи“, каза висш служител на ЕС. „И следователно, като се обърнем към тези най-лошо представящи се сгради и насочваме финансиране и техническа подкрепа там, където е най-необходимо, ние гарантираме, че усилията за обновяване на сградите се справят с енергийната бедност при източника“, каза служителят.

„Промяна на парадигмата“ за собствениците на имоти

За собствениците на имоти това е голяма промяна, което означава, че всяка сграда ще трябва да бъде реновирана най-късно до 2033 г., независимо дали е публична или частна, жилищна и нежилищна, наета или не. „Това е промяна на парадигмата и за първи път ЕС ще стигне толкова далеч, като постави пряко задължение за гражданите и бизнеса на ЕС да обновяват домовете и имотите си“, каза Еманюел Кос от Международния съюз на собствениците на имоти (IUPO). „Това надхвърля системите, които са изградени в Обединеното кралство и Франция досега, където стандартите важат само за имоти под наем“, каза Кос. „Вече не се прави разграничение за многоквартирните сгради“, посочи тя, като каза, че те се нуждаят от много повече време, за да бъдат реновирани – около 4 до 6 години във Франция.

Според Европейската комисия новите стандарти EPBD ще подкрепят „Вълната на обновяването“ на ЕС, която беше представена миналата година, с цел обновяване на 35 милиона жилищни единици. Но според собствениците на имоти броят може да е по-голям. В рамките на ЕС има приблизително 131 милиона жилищни и нежилищни сгради, според IUPO. Така че, ако 15% от тях са с оценка "G", а други 15% са с оценка "F", това означава, че поне 40 милиона сгради в целия ЕС ще трябва да бъдат реновирани до 2033 г., изчислява IUPO. „Това е херкулесова задача“, каза Кос, като обърна внимание на липсата на квалифицирана работна ръка за постигане на целта. „Много държави-членки вече са изправени пред недостиг на строителни работници – особено на квалифицирани работници“, отбеляза експертът. „И ако крайният срок изглежда далеч, като се вземе предвид времето за приемане и транспониране на директивата, в най-добрия случай ще са необходими осем години за постигане на тази цел“, категорична бе тя.

До 150 милиарда евро е наличното вече финансиране от ЕС

Европейската комисия осъзнава, че ще трябва да се положат огромни усилия. Но също така чиновниците са уверени, че ще има достатъчно капитал, както чрез частни, така и чрез публични фондове. „Ясно е, че това ще изисква значителни инвестиции“, обясни висшият служител на ЕС. „Но добрата новина е, че има и безпрецедентно много средства, които се предлагат за тази цел“, добави служителят. По думите му „до 150 милиарда евро“ могат да бъдат предоставени от бюджета на ЕС за прилагане на минимални стандарти за енергийна ефективност от сега до 2030 г.

Публичните пари на ЕС ще дойдат от източници като Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и фонда на ЕС за възстановяване на коронавирус от 800 милиарда евро. Служителят също така цитира правилата на ЕС за държавна помощ, които скоро ще бъдат актуализирани, които ще позволят на националните правителства да финансират усилията за обновяване на сгради. Други части от предложението за EPBD се отнасят до дигитализацията и прозрачността, включително създаването на „технически паспорт за обновяване“, който ще позволи на собствениците на жилища да следят различните етапи на обновяване на тяхната сграда.

Край на отоплението с изкопаеми горива до 2040 г.

Но един от най-противоречивите аспекти беше оставен извън ревизията на EPBD – идеята за забрана на продажбата на нови котли за изкопаеми горива, която се подкрепя от страни като Люксембург. Европейската комисия няма право да забранява отоплителните технологии и трябва да „зачита разделението на компетенциите между ЕС и държавите-членки“, обясни Тимерманс. „Оставяме това решение на държавите-членки, по-специално като се има предвид, че те имат много различни изходни позиции“, когато става въпрос за техния енергиен микс и видове отоплителна инфраструктура, сподели и Кадри Симсън, еврокомисарят по енергетика.

В същото време предложението на EPBD предоставя „ясна правна основа в случай, че европейските страни искат да забранят котлите на изкопаеми горива“, добави Симсън, като каза, че „някои държави-членки обмислят това“. По-важното е, че Комисията избра „двойна система“, съчетаваща създаването на специална система за търговия с въглеродни емисии за транспорта и сградите в допълнение към стандартите за енергийни характеристики, каза Тимерманс. „И комбинацията от двете дава правилните стимули на правилните места“, като се вземат предвид националните обстоятелства, обясни той.

Освен това от държавите-членки на ЕС ще се изисква да изложат стратегии за елиминиране на изкопаемите горива от отоплението като част от нововъведените национални планове за обновяване на сградите, за да постигнат своите климатични цели. „Тези планове ще трябва да включват пътни карти за постепенно премахване на изкопаемите горива за отопление и охлаждане най-късно до 2040 г., заедно с план за трансформиране на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии до 2050 г.“, се казва в изявление на ЕК.