Новите сгради да са с нулеви емисии от 2027 г. предвижда нова директива на ЕС за енергийните характеристики

Нова директива на ЕС за енергийните характеристики на сградите предвижда всяка нова сграда било то блок, училище или болница да е с нулеви емисии от 2027 година, а не от 2030 както беше досега. Очаква се тя да бъде приета до средата на следващата година или най-късно през септември като част от пакета „Готовит за 55%” (Fit to 55). Това каза вчера българският евродепут Искра Михайлова от „Обнови Европа“ (ДПС и бивш министър на околната среда и водите) на събитие на Европейския парламент за прилагането на Директивата за енергийните характеристики на сградите.

Директивата залага на преразглеждане на дългосрочните политики на страните-членки, защото много от тях включително и България нямат достатъчно амбициозни цели и предвиждат ограничени мерки. Отделно от това повечето планове за енергийната ефективност на сградите не съответстват с плановете на страните по плановете „Енергетика и климат“. Подготвянето на документите в цялост се превръщат не в препоръка, а в задължение.

Според Искра Михайлова положителната страна е, че всички заинтересовани страни, не само държава и общини, но включително домакинствата ще имат повече възможности за финансиране.

На въпрос на 3e-news.net Михайлова посочи, че България наистина е закъсняла с паспортизацията на сградите, но това не значи, че не могат да се използват новите възможности, сред които са Кохезионният фонд, Механизмът „Следващо поколение“. Българското правителство и общините трябва да преразгледат всички условия, на които сградите отговарят и на кои не и да се реновират. Най-важното е в процеса на обсъждане да се включат собствениците на апартаментите в многофамилните жилища. В новото предложение за директива вече говорим за енергийни сертификати, време е да започнем да прилагаме изискванията и да започнем с публичните сгради.

Според новите правила на директивата новите сгради трябва да предвиждат изграждане на места за зареждане. Много важно внимание ще се отдели на емисиите от транспортната мрежа, на използването на възобновяеми материали и на дигитализация при управлението на домовете, подчерта докладчикът на ЕП по директива за характерситиките на сградите ирландският евродепутат Шон Кели. Пълният текст на проекта на резолюция на ЕП може да видите ТУК.  

Сградите са абсолютно необходими за постигане на целите на ЕС за въглеродна неутралност, енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници.

Както знаем сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия в ЕС

Сградите действително са отговорни за 36% от емисиите на парникови газове и за 40% от потреблението на енергия в ЕС. Въпреки това 75% от сградите в днешна Европа не са енергийно ефективни, най-вече защото много от сградите, които се използват днес, са построени преди въвеждането на действащите изисквания.

Тъй като неотдавна Съюзът определи своята цел за нетно намаление на емисиите с 55% до 2030 г., повишаването на енергийните характеристики на сградите в ЕС трябва да допринесе в голяма степен за постигането на тази цел. Всъщност ЕС следва да намали емисиите на парникови газове на сградите в Съюза с 60%, крайното им потребление на енергия с 14% и потреблението на енергия за отопление и охлаждане с 18%.

Съществуват и многобройни екологични, социални и икономически ползи, свързани със санирането с цел повишаване на енергийната ефективност, които водят до икономии на енергия, по-ниски емисии, намалени сметки за енергия за домакинствата и създаване на работни места, както и до подобряване на европейската конкурентоспособност и икономическа издръжливост.

Около 85 – 95% от съществуващите сгради ще бъдат в експлоатация до 2050 г.

Въпреки че последните енергийни изисквания се прилагат за нови сгради, не трябва да забравяме необходимостта от подобряване на енергийната ефективност на съществуващите сгради, тъй като според оценките около 85 – 95% от съществуващите сгради ще бъдат в експлоатация до 2050 г. Следователно всяка убедителна стратегия трябва да бъде насочена към съществуващия сграден фонд, както и към новите сгради.

Процентът на саниране на сградите е нисък – около 1% годишно, а програмата за саниране не винаги обхваща енергийните аспекти. В общ план тази програма ще има за цел потреблението на енергия с цел намаляване на отпадъците в доставките и ще води до подобряване на техническите сградни системи. Инсталирането на възобновяеми енергийни източници е по-рядко, а решаването на структурните въпроси, свързани с енергийните характеристики, се случва още по-рядко. Това повдига въпроса за съществуващите стратегии, за да се гарантира, че темпът на саниране се ускорява, като същевременно вниманието се насочва към решаването на проблемите с енергийните характеристики.

Освен това процентът на саниране на сградите е възпрепятстван от факта, че най-големите потенциални ползи са в жилищния сектор, където наемодателите са по-разпръснати, отколкото в нежилищното пространство.

Директивата за енергийните характеристики е последно преразглеждана 2018 година

Директива 2010/31/ЕС („Директивата относно енергийните характеристики на сградите“ или „ДЕХС“) е основният правен инструмент в Европейския съюз. В нея се предвижда всеобхватен и интегриран подход за подобряване на ефикасното използване на енергията както в новите, така и в съществуващите сгради, както жилищни, така и търговски. Разпоредбите на ДЕХС обхващат енергийните нужди за топлинна изолация, отопление на помещения и топла вода, охлаждане, вентилация и осветление.

Други две допълващи се цели са да се ускори извършването до 2050 г. на саниране на съществуващите сгради и да се подпомогне модернизацията на всички сгради с интелигентни технологии и по-ясна връзка с „чистата“ мобилност. А също така да осигури среда за даване на възможност на потребителите и предприятията да правят по-информиран избор за икономии на енергия и пари.

Последното преразглеждане е от 2018 г. и трябваше да бъде транспонирана в националните законодателства до 10 април 2020 г. Държавите -членки  трябва да представят актуализирана версия на своите дългосрочни стратегии за саниране (ДСС).Стратегиите не са самоцел, а отправна точка за по-амбициозни политики. Те са част от националните планове в областта на енергетиката и климата (NECP). Проблемът досега беше свързан с това, страните досега нямаха правно задължение да ги прилагат и следователно Комисията може само да ги оценява, но не и да контролира тяхната ефективност. Беше въведено това задължение, но в Директивата за енергийна ефективност. Впоследствие през 2019 г. Комисията издаде две препоръки относно санирането на сгради и относно модернизирането на сградите, защото законодателството не е достатъчно амбициозно в рамките на пакета „Готови за целта от 55%“. Целта на Комисията е да бъде прието до края на годината законодтаелното решение за преразглеждане на директивата до 15 декември

Всяка стратегия за саниране трябва да има в момента пътната карта, която да включва „мерки и национално определени измерими показатели за напредъка, с оглед на дългосрочната цел за 2050 г. за намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза с 80 – 95% спрямо нивата от 1990 г.“.

Дългосрочните стратегии за саниране вече не са актуални

Преразглеждането на директивата от 2018 г. разширява значително задължението при санирането или строежа на сгради да се инсталира оборудване, което допринася за електромобилността и показателите за подготвеност за интелигентно управление. В преразгледания текст от 2018 г. се предвижда „държавите членки да обвързват своите финансови мерки за подобряване на енергийната ефективност при саниране на сградите с целевите или постигнатите енергоспестявания. В момента се позволяват различни подходи за постигането им и се предоставя гъвкавост на държавите членки, що се отнася до нейното прилагане, в съответствие с националните или регионалните условия.

Според последните промени държавите членки трябва да осигурявта информация на собствениците на домакинствата чрез достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации като съвети относно санирането и обслужване на едно гише.“

Много държави членки представиха своите дългосрочни стратегии за саниране със закъснение, което може отчасти да се обясни с кризата, предизвикана от COVID-19, и с необходимостта държавите да представят и национални планове в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, в който е включен силен компонент за саниране на сгради. Към 21 юни 2021 г. 2 държави членки все още не са представили ДСС (Полша и Малта).

Целите на стратегиите вече не съответстват на засилената цел на ЕС в областта на климата до 2030 г. и на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Поради това съществува риск политиките и мерките, планирани в рамките на ДСС, да не доведат до значително ускоряване на темпа и дълбочината на санирането, както е необходимо. Стратегията за вълната на саниране, публикувана през октомври 2020 г., поставя целта за увеличаване на годишния процент на саниране в ЕС от 1% на 2% през следващото десетилетие, както и за насърчаване на основното саниране.

Нова оценка на всички стратегии до 2024 година

Европейската комисия трябва да следи отблизо дали ДСС са в съответствие с вълната на саниране и новите цели. Важно е да направи оценка на всички стратегии на държавите членки, за да се  дадат насоки на държавите за следващата актуализация на стратегиите, която трябва да бъде представена най-късно до 2024 година.