Какви проблеми породи закриването (ликвидирането) на държавната геологическа служба?

Анализ на проф. д-р инж. Костадин Щерев

Вече трето десетилетие България е единствената страна в Европа и извън нея, която няма национална геологическа служба. Това е държавният орган, който е системен търсач и източник на познания за земните недра, съдържащите се в тях богатства и развитието на различни геологически процеси и събития.

1. Важните истини за тази държавна служба

В края на деветдесетте години, целенасочено и с необяснима безпощадност бе закрита (по-точно ликвидирана) Националната геологическа служба, представлявана от «Комитета по геология и минерални ресурси» (КГМР). (Обн. ДВ. бр.92 от 14.10.1997 г.).

Изцяло бе заличена организационната и материално-техническа основа на тази институция и най-вече нейната интелектуална и професионална сила от хиляди мотивирани и предани изследователи.  Отнася се за специалисти по всички направления на геологическите познания и способите за тяхното добиване на терена, чрез сондажни интервенции в земните недра или в различни по профил и предназначение лаборатории.

Вече трето десетилетие българия е единствената страна в европа и извън нея, която няма национална геологическа служба, т.е. своя системен търсач и източник на познания за земните недра, съдържащите се в тях богатства и развитието на различни геологически процеси и събития.

Както във всяка друга страна, закритата геологическа служба на България (Комитета по геология и минерални ресурси) изпълняваше следните присъщи по предназначение задачи и функции:

• Обновяващо се по обхват, дълбочина и съдържание разномащабно геологическо картиране на националната територия и прилежащото подземно пространство.  Това картиране е неизменна база за развитие на познанията за геологията на страната, за протекли или протичащи в нейните недра процеси, отговорни и за формиране или разрушаване на всички видове подземни богатства;
• Прецизиране на познанията за регионални и локални геологически структури с геофизични методи: гравиметрични, сеизмични, електромагнитни, геотермични;
• Специализирано картиране:

-   Металогенно:  Идентифициране на пространства и зони на мобилизация, пренос и натрупване на метали от различни генетични групи и кларкови концентрации; прогнозиране и разкриване на рудоносни полета и находища с промишлено значение.

-   Нефтогазово: Идентифициране на геологически структури и стратиграфски етажи с благоприятни условия и предпоставки за генериране и натрупване на въглеводороди.

-   Хидрогеоложко:  Идентифициране и оценка на присъщи за българската геология разнородни вместилища (резервоари) на пресни, термоминерални и суровинно-промишлени подземни води; идентифициране на водоносни тела посредници в трансграничен подземен водообмен със съседни страни.

-   Геотермично: Пространствени очертания и характеристики на температурното (геотермичното) поле; идентифициране на горещи водоносни и неводоносни зони и тела с потенциал за промишлено извличане на геотермална енергия в различни температурни диапазони.

• Научни и приложни изследвания по всички важни за българската геология и подземните богатства направления: тектоника, структурна геология, литостратиграфия, магматизъм, геохимия, хидрогеология, полезни изкопаеми, геофизични проучвателни методи, рискови геологически процеси и събития, сондажни и други проучвателни технологии;
• Обезпечаване на условия и възможности за придобиване на полеви (теренни) и други проучвателни практики и умения от студенти и аспиранти в геологическите факултети на Минно-геоложкия и Софийския университет, както и възможности за професионално и изследователско житейско поприще в различните поделения на националната геологическа служба;
• Научно-издателска дейност чрез публикуване и разпространение на монографии, статии, бюлетини и картографични материали по всички направления на българската геология и геологопроучвателна дейност;
• Гео-екологични изследвания свързани с добива на подземни богатства и използване на земните недра за депониране или обезвреждане на отпадъци от промишлени дейности;
• Служебни, изследователски и професионални контакти с държавните геологически служби на съседни и други държави и с международни геологически организации.

2. Функционална структура на ликвидираната геологическа служба

В съответствие с очертаните задачи, закритата държавна геологическа служба бе изградена в следните структурни елементи:

• Централно управление (администрация);
• Научно-изследователски институт по полезни изкопаеми с поделения за метални суровини, нефт и газ, въглища, неметални суровини, подземни води (пресни, минерални и суровинно-промишлени), както и специализирани звена, и лаборатории по съответните изследователски профили;
• Поделение за геоложко и геофизично картиране с авиационно обслужване при геофизични изследвания с дистанционни методи;
• Електронно-изчислителен център за обработка на геофизична информация;
• Шест регионални поделения за търсене и проучване на различни видове полезни изкопаеми с необходимия комплект съоръжения за проучвателно и експлоатационно сондиране до дълбочини от няколко стотин до шест хиляди метра;
• Инфраструктура от сгради, транспортни и комуникационни средства, производствени и ремонтни бази;
• Национален фонд от придобита геоложка информация и документация; собствена печатна и картографична база.

Изброените по-горе структурни звена и функции са напълно заличени.  Единствен недобре поддържан остатък е само националния фонд от придобитата до преди 25 година геоложка информация, която се съдържа в многочислени доклади, карти, отчети и др.

3. Последиците от ликвидацията

Ликвидирането на държавната геологическа служба породи следните последици:

• Пресушен приток на нови познания за земните недра на страната и извлекаемите от тях традиционни и непознати досега нови богатства, които имат потенциал да импулсират икономиката и социалното битие на различни региони и цялата държава;
• Безвъзвратна загуба на формирани с десетилетия изследователи и професионалисти по всички направления на геологическите познания и умения.  Разрушена поколенческа изследователска приемственост, стимулирана от копнежа да се проумяват протекли в геологическото минало процеси и събития и от възможния личен принос за откриване на сътворено в недрата богатство.  Горчивият плод от този разрушителен процес от дълго време са практически затворените катедри по проучвателна геология, хидрогеология, геофизика и сондажни технологии в Минно-геоложкия университет и опустялите негови аудитории.  Поддържаната засега активност в подготовката на кадри за миннодобивната промишленост се дължи на неизчерпаните все още находища и ресурси на цветни метали, открити от държавната геологическа служба преди много десетилетия;
• Практически заличени организационни, технически и кадрови (интелектуални) предпоставки за хидрогеоложки изследвания на действителните ресурси от пресни, минерални и суровинно-промишлени води в достъпното за усвояване геоложко пространство, както и на извлекаемата от него геотермална енергия.  Възможностите за пълноценно водоснабдяване на множество градове и села с качествени подземни води са блокирани.  Изградени в миналото вододобивни съоръжения улавят и извличат само малка част от потенциалните ресурси термоминерални води, които генерират и съдържат недрата в по-голямата част от територията на страната.  България е извън протичащата в съседни и други държави експанзия за разкриване и проучване на потенциалите от термални води и Геотермална енергия, както и за промишлено извличане на литий и други ценни вещества от присъщи и на нашата страна геотермални разсоли;
• Създадените в последните десетилетия регулации и наредби принизиха отношението на държавата към минералните и хидрогеотермални богатства до формални служебни отношения и процедури, изпълнявани много често от чиновници с ниска и даже липсваща квалификация.

Заключение

Изходът от описаната ситуация и повратът в отношението на държавата към геологическата служба и подземните богатства ще бъдат трудни и продължителни. Възможният добър сценарий за този изход предстои да се предложи и обсъди с нужната научна и професионална компетентност.

Разкритите и ангажирани в експлоатация богатства са ограничени или пред изчерпване. Нови възможности и хоризонти за развитие, възмогване и благополучие чрез тези богатства няма да се открият без възраждане на Националната геологическа служба и многостранната научно-изследователска дейност, и без пренареждане на правата и отговорностите на държавата, местните власти и предприемачеството.

Добри и поучителни примери за такова пренареждане има предостатъчно от практиките на геологическите служби в други страни.  Превъзходни са примерите от Германия, Франция, САЩ, Великобритания, Австрия, Белгия, Нидерландия и съседни наши държави.

_______________________________________________________________________________________________________

Проф. Костадин Щерев e хидрогеолог, доктор на геоложките науки.  Бил началник на «Изследователска лаборатория по Минерални и Термални води» в периода 1969 – 1999 г., а след след 1999 г. – мениджър по Геотермални проекти в AQUATER SA, София.

Над 60 години от своя живот проф. д-р К. Щерев е посветил и продължава да посвещава на проучването и експлоатацията на находища на минерални и геотермални води, на хидрогеохимията и геотермалните технологии, на хидрогеоложкото картиране и картирането на регионалните термоводоносни системи.

Голяма част от своята дейност е посветил на оценката на местните и регионални геотермални ресурси, на проекти за балнеоложки и туристически хидротермални дейности и за развитието на бутилиращата индустрия в страната.

Проф. д-р Костадин Щерев е участвал и в разработването на документи за проучване и експлоатация на минерални и термални води.  Член е на «Международна асоциация на хидрогеолозите» (IHA), на «Международната комисия по минерални и термални води» (CMTW), на «Международната асоциация по Геотермални технологии» (SITH), на «Националния съвет за геоложки науки» (БАН) и др.

Участвал е в над 40 международни форума; бил е преподавател в Минно-геоложкия университет «Св. Иван Рилски», София и има над 100 научни публикации на български, руски, френски и английски език на тема: “Проучване и експлоатация на Геотермални находища и ресурси в България, Балканския полуостров и в Черноморския регион”.

Проф. Костадин Щерев е съавтор на «Атлас на минералните и Геотермални води в България», Издат. Институт по картография, София, 1970 -1971 г., както и на Атласа на геотермалните ресурси на Европа, 2002 г., финансиран от Европейската комисия.  (Shterev K. et al. Bulgarian part of the Atlas of Geothermal Resources in Europe, Ed. of the EU, 2002 г.)

Участвал е в над 60 проекта за проучване и експлоатация на минерални и геотермални ресурси, и геотермална енергия.  Има водещо участие в изготвянето на «Стратегия за използване на потенциала от минерални води на територията на София», съгласно Новия устройствен план на столицата.

В международен аспект, проф. Костадин Щерев е участвал в консултантски проекти в Европа, Азия, Латинска Америка и Африка (ЕС, Гърция, Виетнам, Чили, Сирия, Либия и др.).