В ерата на екологичните стартъпи- възможности и предизвикателства за малкия бизнес в България

Стартиращите компании се развиват въпреки кризата и предизвикателствата, които срещат с липсата на достатъчно стимули. Предприемачески проекти са източник на бизнес иновации - на продуктите и услугите, които подготвят и подпомагат икономиката на бъдещето. Именно нововъведенията, създадени от стартъпи, имат потенциала да "вдигнат" цялата икономика.

Такива примери са създадените по време на Световната икономическа криза от 2008 - 2009 стартъпи: Instagram, Amazon, Zoom, Airbnb, WhatsApp, Square, Uber и др., които днес са основни икономически играчи. Само през изминалата година на криза в Европа са създадени 18 еднорози - стартъпи с пазарна капитализация над 1 милиард долара. Така техният общ брой вече е 60 и Европа почти настига САЩ по този показател. България обаче изостава от тези тенденции и от страната ни все още няма нито един еднорог.

Причината - липсата на развита среда за рисково инвестиране. Това създава опасността иновативните български предприемачи да напуснат страната ни и да преместят своите проекти още докато са в начална фаза в държави с по-развита стартъп среда.

В България все още няма законодателна основна, която да дава възможност служителите на една компания да получават дялове в нея, коментира за Dir.bg Добромир Иванов, председател на Българската стартъп асоциация. Също така не дава право на инвеститор да реши дали да получи дял от компанията или да си върне инвестицията след определен период от време, допълни той. Това са промени, които се подготвят от почти пет години и едва сега са готови в Търговския закон като се надяваме да бъдат гласувани още в първите шест месеца от работата на новия парламент, коментира той.

В Националния план за възстановяване и устойчивост също има светлинка в тунела. Ще се даде възможност на пенсионните фондове да разгърнат инвестициите, ще бъдат отворени възможности и според новото коалиционно споразумение за създаване на повече възможности за venture capital и ангелски инвестиции, което досега у нас е по-скоро някакъв мираж за стартиращите предприятия, споделя Иванов.

Интернационализация и коопериране са възможност за МСП

Една от най-големите перспективи за българските малки и средни предприятия е именно интернационализацията и дигитализацията на бизнеса, което дава възможност да продават навсякъде по света. Това коментира по-рано днес на форум за малките и средни предприятия на Международната мрежа на малките и средни предприятия Бойко Таков, директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Според него както и международните партньори на форума е много важно и кооперирането на малкия бизнес от страните в региона за намиране на общи пазари.

 
Основните приоритети в период на възстановяване от пандемията е необходимо институциите да се насочат към няколко приоритета, показа анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

На първо място е необходимо да бъде осигурен по-бърз достъп до финансиране. Анализите показват, че неудовлетвореното търсене на микрофинансиране в ЕС в момента е 14 млрд. евро годишно. Другият важен приоритет са възможностите за съветнически услуги, консултации и обучения на предприемачите и техните екипи в различни сфери на икономиката. На следващо място всеки бизнес се нуждае от индивидуална подкрепа и изследванията показват, че такива персонални схеми се усвояват много по-успешно от бизнеса.

В кризата голяма част от малкия бизнес не е успял да се дигитализира

В условия на криза само около 15% от малките и средни предприятия получават финансиране, за разлика от 45% от годините преди пандемията, посочи на 17-тата среща на МСП на Международната платформа -INSME Ламия Камал-Чауи, директор Център за предприемачество на ОИСР, градове и региони. Достъпът до финансиране е най-големият проблем за малките и средни предприятия. Най-малките компании до 10 души са най-застрашени от това да фалират за разлика от фирмите с над 50 души заети.

Има много какво направим за предприемаческата среда в Европа, защото според последните данни от 35 млн. предприемачи по света само 9 млн. са предприемачите в Европа.

По време на пандемията 75% от предприятията са преминали онлайн, но останалата 1/3 не си е помисляла да направи това и разчита на връщането на времената от преди кризата. "Трябва да насърчим и тази част от бизнеса да премине онлайн. Това е вариант техният бизнес да стане международен, а това е една от най-големите възможности за малките фирми, сега повече от всякога те имат уникалния шанс да намерят нови пазари, но имат нужда от подкрепа", подчерта Чаиу.

В Гърция кризата преобърна изцяло икономиката, и почти всички услуги на администрацията са станали дигитални, което намалява бюрокрация и спестява време за малкия бизнес, коментира Кристос Скурас, директор по международни и институционални въпроси, Enterprise Greece, Гърция. Анализаторите на Световната банка коментират за южната ни съседка, че е направила такава дигитална революция, която в нормални условия би й отнела 20-30 години, посочи Скурас. Само за последната година малките и средни предприятия са получили допълнителна подкрепа от 300 млн. евро

Малките компании са средно 70% от икономиката и имат изключително важна роля при възстановяването от кризата и всички промени в икономиката. Просто защото могат и по-лесно да се адаптират от една страна, но без адекватна подкрепа са по-нестабилни.

Трябва да се направи повече, за да се подкрепят и младите хора в реализирането на техния предприемачески потенциал. Проучванията показват, че близо 45% от студентите възнамеряват да започнат бизнес в рамките на пет години след дипломирането си, но само 5% от младежите на възраст от 18 до 30 години активно работят върху стартиране. Правителствата подновиха ангажимента си да подкрепят младите хора след пандемията, така че сега е моментът за засилване на подкрепата за младежко предприемачество. Приоритетните действия трябва да преодоляват финансовата липса, пред която са изправени младите предприемачи. Жените са по-малко склонни от мъжете да участват в стартирането и управлението на нов бизнес. През периода 2016-2020 г. по-малко от 5% от жените в ЕС са участвали в създаването на бизнес или в управлението на бизнес на възраст под 42 години спрямо 8% от мъжете. Тази разлика между половете представлява пропусната възможност за икономически растеж.

В България предприемачеството е предизвикателство

В България условията за предприемачество остават предизвикателство, показва анализът на ОИСР. Новите стартиращи предприятия са изправени пред сериозна административна тежест.

Коефициентът на предприемачество в ранен етап бе малко под средния за ЕС за 2016-2020 г. Тази разлика е най-голяма сред младежите (5% в България срещу 7% в ЕС). Освен това, голяма част от тези дейности на ранен етап на предприемачество се дължат на липсата на други възможности на пазара на труда, особено сред възрастните (36%) и жените (33%). Премахването на всички пропуски в нивата на предприемаческа активност би довело до допълнителни 106 000 нови собственици на бизнес. Около 60% от тези "липсващи" предприемачи са жени, близо 60% са на възраст над 50 години и други 15% са младежи (20-29 години).

В България близо 80% от компаниите отчитат преки или косвени загуби поради кризата с COVID-19. Затова правителството приложи няколко финансови мерки в подкрепа на самостоятелно заетите и микробизнеса. Така например програмата "60/40" предоставя субсидии в размер от 3 000 до 10 000 лв. (1 530 до 5 110 евро) за предприятия, които имат намален оборот от поне 20% спрямо предходната година. Поради голямото търсене фондът беше увеличен с 20 млн. лв. (10,2 млн. евро). Изпълнителите на свободна практика и независимите артисти могат да получат финансова подкрепа до 1000 лв. на месец (510 евро). Бяха предоставени редица други мерки за МСП, включително специална земеделска програма, която осигури 70 милиона лева (35 милиона евро) за финансиране на около 30 000 фермери от август до ноември 2020 г. Но достатъчни ли са тези мерки?

Още началото на миналата година От Коалиция "За зелен рестарт" предложиха да се създаде Фонд за стартиращи компании към Фонда на фондовете, който да е с бюджет от 100 милиона лева на година или 300 милиона за периода на възстановителната програма по Националния план за възстановяване и устойчивост. Коалицията предложи въвеждане на изискването отпускането на средства да бъде под формата на дялово инвестиране или смесено (blended) капиталовложение. Също така поиска въвеждане на изискването след успешна продажба на акциите (exit) средствата да бъдат реинвестирани във Фонда, така че да се гарантира дългосрочност на инициативата и след програмата "Следващо поколение ЕС".

Икономиката на бъдещето е вече тук и както пандемията ни показа, неподготвените могат да изпаднат от борда за дни. Време е да започнем дълго отлагания преход от ресурсоемка и въглеродно интензивна икономика към такава със стойност и грижа за здравето на хората и природата. Само по този начин България няма да изостане от световната зелена трансформация и дигитална революция. Подкрепата за иновативните стартиращи компании е само първа, но важна крачка, обясняват експертите.

Иноваторите са и "адреналин" за новите идеи на пазара

Дигитализацията и зелената трансформация са двете области, в които най-активно в момента се развиват стартъп компаниите и у нас. Въпреки кризата добрите примери могат да стимулират предприемаческия дух във всеки. Само преди седмици научихме, че българската финтех компания Рауhаwk, ocнoвaнa пpeди eдвa тpи гoдини, e oцeнeна нa 990 млн. лв. и може да се превърне в първия български еднорог.

Награди за зелени иновации тази седмица на 17-ти иновационен форум получиха компании като "Атлас агро сайънс", която се занимава в производството на почвен обогатител, суровината за който се получава чрез преработката на утайки от пречиствателни станции. Готовият продукт се използва в биоземеделието, цветарството и др., като подпомага подхранването на почвите и повишава добива и качеството на продукцията.

Компанията SMYK Ingredients произвежда течни ферментирали билки и подправки за влагане в храни и напитки с "чист" етикет за директна консумация. Технологията за производството запазва ценните витамини и минерали при използване на подправките във всякакви температурни условия. "ЗенХолд" създава интерактивна виртуална реалност по реално заснети обекти по поръчка на клиента. Продуктът й може да се използва за изключително разнородни цели, включително и за разработване на защита срещу обири и пожари. Spark Vision създава умни очила за незрящи и хора с нарушено зрение. Те разчитат обекти и текстове, които след това се преобразуват в звук. Очилата разпознават също така жестове, яркост на светлина, лица, може да се използват в интернет и т.н. IRIS Solutions - финтех компания, разработила софтуерно приложение за търговци, чрез което те могат да приемат електрони плащания. То може да бъде интегрирано чрез Viber, WhatsApp и други подобни приложения за улесняване на работата. Към момента компанията е доставчик на отворено банкиране и на 36 банки и платежни институции.

Компанията OMNIO е създала софтуерно решение с изкуствен интелект за автоматична проверка за пране на пари при финансови трансакции.

А компании като Cupffee, която произвежда ядливи биоразградими вафлени чаши за топли и студени напитки, които изнася в над 40 държави и "Оренда Груп" чрез марката си Woodenspoon за създаването на първия в Европа натурален слънцезащитен лосион, който се продава и в биоразградима и незамърсяваща опаковка от захарна тръстика променят напълно нашия свят.

Зелените иноватори стават все повече и могат да преобърнат икономиката ни, защото всяка криза създава своите герои- днес на ход са зелените иноватори.