България няма позиция по пакета на ЕС „Готови за 55“, спешно е нужна нова енергийна стратегия

Българската страна към момента няма никаква позиция по повод на инициативата на Европейската комисия „Готови за 55“. Това обясни Мартин Димитров, депутат от „Да България“  Трябва да имаме позиция по време на международната конференция на тема: "Перспективи пред енергийната и климатичната сигурност в Европа", организирана от Центъра за изследване на демокрацията. Той е разбрал този пропуск на държавната администрация след разговор с евродепутата от ЕНП Радан Кънев. Самият Кънев, в интервю за Дир.БГ и  3eNews също сподели опасенията си за липсата на българска позиция по пакета „Готови за 55“ (Fit for 55).

Според икономистът това е сериозен проблем, защото до 2030 г. страната ни трябва да предприеме мерки за ограничаване с на вредните парникови емисии и да увеличи драстично ВЕИ производството у нас.

Важна за страната ни е енергийната ефективност и този процес трябва да бъде ускорен. От значение е и разработване на дефиниция за енергийната бедност – не бива хората да си представят зеленото възстановяване като част от покачването на цените, сподели още на конференцията Димитров. По думите му на страната ѝ е необходимо да има зелен преход, който да е съчетан с умни технологии и да насърчава растежа на икономиката.

Облекчаване на ВЕИ процедурите и по-ефективни ВЕЦ

В България изоставаме с промените в законодателството в сферата на зелената трансформация на ЕС. Причината за това е липсата на адекватно работещо правителство и парламент в последната една година. Това заяви на събитието депутата от ГЕРБ Делян Добрев, който бивш председател на Комисията по енергетика в парламента и бивш енергиен министър. Според него трябва в българското законодателство да се регулира процеса за изграждане на офшорни вятърни централи. Друго предложение, което опозиционната партия ГЕРБ би подкрепила е премахване на ограничението за употреба на фотоволтаични централи върху земеделски земи. Такъв е примера на Румъния, където ограничението е премахнато. У нас слънчеви централи може да се изграждат само т. нар. „чукари“ – земи от седма категория нагоре, обясни Добрев. Според него подобна промяна би ускорила процеса по въвеждане на повече ВЕИ централи в нашия енергиен микс.

Добрев се обяви и за тотална промяна на Плана за възстановяване и устойчивост в частта му за енергетика. „Спроед мен плана в част енергетика е много лош. Залагаме на газова централа и системи за съхранение на батерии, а това е безмислено“, смята Добрев. По думите му е необходимо да се инвестира в умни мрежи: страната ни да увеличи капацитет за пренос по кабелните линии  високо напрежение, а умна мрежа да изграждат електроразпределителните предприятия. Тези проекти трябва да залегнат Плана за възстановяване, а малко средства дори може да се отделят за пилотни проекти за офшорни централи в Черно море, сподели мнението си депутатът.

Според него страната ни може лесно, ефективно и с не много средства да увеличи с 500 мвт мощността на водните централи на НЕК. За целта просто трябва да се модернизират ВЕЦ-овете и така ще се покачи ефективността им с 15%. „Това спешно трябва да се направили и бихме искали да се подкрепим подобни мерки в новия парламент“, заяви Добрев.

Нова енергийна стратегия и залезът на ядрената енергетика

България трябва да има приеме нова енергийна стратегия, която да бъде приета на ниво, което съответства на такъв нормативен акт - а именно да бъде предложена от Министерски съвет и приета от Народното събрание след сериозно обсъждане. Това обясни на срещата и доц. Иван Иванов - председател на Комисията за енергийно и водно регулиране(КЕВР). Той припомни, че последната енергийна стратегия е изтекла през 2020 година.

Според Иванов в тази енергийна стратегия трябва да бъдат заложени всички мерки, които да доведат до ускорено развитие на възобновяемите източници и децентрализация на енергийната система на България. Освен това в нея трябва да бъде заложено създаването на енергийни общности, както и да намерят отражение новите изисквания на ЕС за умните мрежи. Тези иновации могат да повлияят положително при оптимизацията на енергийните мрежи и потреблението на електроенергия.
По отношение на бъдещето на въглищните централи Иванов счита, че дори и сега цените на въглеродните емисии са много високи. Към момента почти 200 лв./мвтч струва електроенергията, ако се смята по днешните цени на квотите CO2, обясни Иванов. Такива цени са абсурдни и това трябва да намери своето отражение в мерките, които ще се предприемат“, сподели още шефът на КЕВР. Той припомни, че към 2025 година ЕС ще забрани всякаква държавна помощ за въглищните централи.

За бъдещето на ядрената енергия Иванов коментира, че никой не отрича необходимостта България да продължава да има енергия, която да се произвежда от ядрена централа. Но той е убеден, че това трябва да бъде само на базата на заместваща мощност. Това означава, че едва тогава, когато бъде съобщено, че срокът за експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" се продължава за последен път с 10 години, би трябвало да започне проектиране и строителство на заместваща мощност. Според Иванов една ядрена мощност се строи, само ако страната има нужда от нея, а в момента България не само няма нужда, но и изнася всеки ден между 1000 и 2000 мегавата електроенергия. Това означава, че страната ни напълно задоволява не само своите нужди, но и част и от регионалните нужди от електроенергия.