С нова стратегия ЕС иска да „изсмуква“ въглеродните емисии от въздуха

Климат / Зелен преход
Георги Велев
507
article picture alt description

Източник: iStock

Европейската комисия възнамерява да възнагради практики за зелено земеделие като залесяване и опазване на почвите, като същевременно ще въведе и правила за идентифициране на дейности, които „недвусмислено премахват въглерода от атмосферата“. Това е записано в чернова на документ с проектопредложения, разгледани от EURACTIV. Проект за въглеродна стратегия на ЕС, получен за първи път от френския новинарски сайт Contexte, има за цел да допринесе за усилията на ЕС в областта на климата, като премахне CO2 от атмосферата и „проправи пътя за политика на отрицателни емисии в бъдеще“.

 

Европейският закон за климата, одобрен по-рано тази година, изисква всички въглеродни емисии, които остават в Европа до 2050 г., да бъдат балансирани чрез системи за намаляване на емисиите или чрез залесяване „с цел постигане на отрицателни емисии след това“, се казва в документа.

Стратегията на ЕС за „устойчиви въглеродни цикли“, която трябва да бъде публикувана на 14 декември, прави следващата крачка за тази цел, като предлага планове „за модернизиране на въглеродно-премахващи решения, които улавят CO2 от атмосферата и го съхраняват в дългосрочен план“.Това може да се направи „или в екосистемите чрез решения, базирани на природата, или в други форми за съхранение чрез индустриални решения“, като улавяне и съхранение на въглерод, се казва в документа на Комисията.

Нефтените и газовите компании са в челните редици на призивите за увеличаване на отстраняването на въглероден диоксид, привличайки критики от зелени активисти, които казват, че търсят начини да избегнат отговорността си за намаляване на емисиите. Но защитниците казват, че технологиите за отстраняване на въглерода в крайна сметка ще са необходими, защото емисиите от части от индустрията и селското стопанство ще бъде невъзможно да се премахнат.

Дори ако нациите успеят да намалят CO2 в съответствие с Парижкото споразумение, пак ще има „остатъчни емисии“ след 2050 г., когато Европа трябва да постигне климатична неутралност, обяснява Оливър Геден, немски учен, който е един от водещите автори зад шестия доклад за оценка на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC). „Така че винаги, когато говорим за постигане на климатична неутралност до средата на века по начин, който е в съответствие с Парижкото споразумение, предполагаме, че ще премахнем въглеродния диоксид от атмосферата“, уточни Гедън.

„За мен това се вижда като много разумно предложение“, каза той в отговор на черновата на документа. Досега правителствата само неохотно се занимаваха с премахването на въглеродния диоксид и стратегията ще постави ЕС „сред лидерите в световен мащаб, заедно с Обединеното кралство и САЩ“, смята ученият. Предложението на Комисията, добави той, „със сигурност ще създаде политическа динамика“, като принуди правителствата и законодателите в Европейския парламент да отделят политическо внимание на въпроса.

Естествено и промишлено улавяне на CO2

Ключът към постигането на отстраняване на въглеродния диоксид е така нареченото „въглеродно земеделие“, при което собствениците на земя се възнаграждават за практики на зелено земеделие, които улавят CO2 или предотвратяват изпускането на въглеродните емисии в атмосферата. Комисията също така се стреми да замени изкопаемите горива чрез насърчаване на дървесината в строителния сектор или чрез производство на електроенергия с помощта на биоенергия в комбинация с технология за улавяне и съхранение на въглерод (BECCS) за улавяне на свързаните емисии.

ЕК ще се стреми да замени изкопаемите горива чрез насърчаване на дървесината в строителния сектор или чрез производство на електроенергия с помощта на биоенергия в комбинация с технология за улавяне и съхранение на въглерод (BECCS) и улавяне на свързаните с тях вредни емисии. Но базираните на природата решения не могат да се разширяват безкрайно, предупреждава изпълнителната власт на ЕС, посочвайки други технологични решения като Direct Air Capture (DAC), който изсмуква CO2 директно от въздуха. Въпреки че все още са в начален стадий, тези технологични решения са по-обещаващи, тъй като премахването на парниковите газове е постоянно – за разлика от въглерода, уловен от растежа на горите, който може да бъде обърнат, когато дърветата се изсичат и изгарят.

До 2030 г. 5 милиона тона CO2 трябва да се отстраняват всяка година от атмосферата и да се съхраняват постоянно с помощта на технологични решения като DAC, се казва в стратегията. „Друг обещаващ начин е CO2 да се превърне от отпадък в ресурс и да се използва като суровина за производството на химикали, пластмаси или горива“, добавят ръководителите на ЕС, казвайки, че производството на метанол от CO2 може да проправи пътя за производството на зелени пластмаси, охлаждащи течности и смоли. До 2030 г. „най-малко 20% от въглерода, използван в химическата и пластмасовата промишленост, трябва да бъде от неизкопаеми източници“, се казва още в стратегията.

Прозрачност и сертифициране

Всички тези решения ще бъдат подкрепени от „строги изисквания за наблюдение, одитиране и проверка“, за да се гарантира постоянното съхранение на въглерода.

Това ще се основава на система за сертифициране, която Европейската комисия планира да представи през 2022 г. и по-късно може да послужи като основа за международен стандарт.

„Всички намаления на въглеродните емисии трябва да бъдат отчетени при пълна прозрачност и като се вземат предвид критерии като продължителността на съхранението, рискът от обръщане, несигурността на измерването или рискът от изтичане на въглерод, което увеличава емисиите на парникови газове другаде“, се казва още в съобщението.

Те ще формират основата за създаване на нов пазар на ЕС за отстраняване на въглеродните емисии, работещ успоредно със съществуващата схема на ЕС за търговия с квоти, която обхваща емисиите от големи промишлени предприятия.

Кредитите за премахване на въглеродни емисии – или „компенсации“ (офсети) на климатичен жаргон – вече се търгуват на доброволни пазари и търсенето вече надвишава предлагането, отбелязва Комисията, заявявайки, че обмисля варианти „за създаване на регулиран пазар на ЕС за периода след 2030 г.“.

Схемите за компенсиране като засаждане на дървета обаче са противоречиви. Екологичните групи ги разкритикуваха като инструмент за озеленяване, който позволява на компаниите за изкопаеми горива да продължат да замърсяват, защото техните емисии ще бъдат компенсирани чрез изтегляне на други места.

Мери С. Буут, учен по екология в Партньорството за почтеност на политиката (PFPI), базирана в САЩ кампания, също предупреди за „астрономическата“ цена на внедряването на технологии като Direct Air Capture (DAC) в мащаб, което включва транспортиране на въглеродните емисии през редица граници до наличните места за съхранение. Буут също така повдигна съмнения относно целта на Комисията да съхранява 5 милиона тона CO2 годишно с помощта на технологии за улавяне на въглерод, като каза, че количеството значително надвишава мащаба на съществуващите съоръжения за съхранение на въглерод, налични в момента.

„Например проектът Силвърстоун в момента улавя 12 000 тона годишно на цена от милиони – около една четвърт от 1% от целта от 5 милиона тона. Геден, немският учен, се съгласява, че целта за 2030 г. „може да е малко преамбициозна по отношение на сроковете“, особено след като създаването на система за наблюдение и проверка за разнообразен набор от методи за отстраняване на CO2 няма да бъде лесна задача.

Въпреки това той казва, че технологичното премахване на 5 милиона тона въглеродни емисии „е важен сигнал“ за пазара. „Сигналът, че тези премахвания трябва да се складират на вътрешния пазар в държавите, е много важен, така че заинтересованите страни и държавите-членки да не комбинират преждевременно тези неоснователни очаквания за международни компенсации по чл. 6", каза той.

По същия начин Буут каза, че замяната на 20% от производството на химикали и пластмаси в Европа ще изисква „десетки милиони“ повече тонове биомаса или масивно увеличаване на DAC технологиите– решение, което според експерта е „изключително скъп и ресурсоемък подход за заменяне на малка част от използването на изкопаеми горива."

Ново проучване на PFPI пък  заключи, че плановете на ЕС за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. се основават на „нереалистични предположения“ относно премахванаето на въглерода от атмосферата. Съгласно предложенията за климатична политика на ЕС за 2030 г., новият растеж на горите ще абсорбира 310 милиона тона CO2 до 2030 г., докато други 250 млн. тона ще бъдат абсорбирани чрез енергия от биомаса и технологии за улавяне и съхранение на въглерод (BECCS). Тази технология „фактически не съществува“, аргументира се Буут . Ако тези планове бъдат одобрени, „използването на горска дървесина за гориво ще се увеличи с 50%, което ще допринесе за слабото използване на земята и горите като поглъщащи технологии и ще направи ЕС зависим от улавянето чрез системата BECCS“, предупреди Бут. Тя твърди, че по-евтино и по-непосредствено решение за улавяне на въглерод е да се спре обезлесяването и да се спре изгарянето на биомаса за производство на електричество.

Понастоящем държавите-членки на ЕС плащат 10-17 милиарда евро годишно, за да субсидират изгарянето на биомаса, което допринася за доставянето на CO2 в атмосферата, според изчисленията на PFPI. Вместо това тези субсидии „трябва да бъдат преразпределени към енергия с нулеви емисии и възстановяване на намаляващия естествен уловите на въглерода, какъвто са горите“, предлага тя. „За да възстанови екосистемите и поглъщането на емисии от горите, ЕС трябва да добива и гори по-малко дърва“, заключава проучването.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща