(Не)решимите енергийни проблеми на България или политически инат?

Маринела Арабаджиева, Георги Велев

Проблемите в енергетиката на България изглеждат разрешими. Само на пръв поглед. Реалният преглед на заявените претенции от партиите БСП за България, „Демократична България“ и „Има такъв народ“ по време на разговорите за търсене на обща позиция с новопоявилата се партия „Продължаваме промяната“, която бе нещо като арбитър, говори за съвсем раздалечени позиции. Може би затова постигнатото съгласие по твърде малкото теми не носи изненада. Както пролича, визията на отделните партии е раздалечена. И сякаш бродеща в полето малко извън Европа.

Предизвикателствата не са така опростени като цени на електроенергията, или на природния газ. Става въпрос за подходи, за механизми за баланс, както при настоящи високи нива, така и при евентуално много ниски стойности. Това обаче е в полето на КЕВР, а не на кръгла или каквато и да е маса. Защото политиката е една – тази, която е начертана от законодателството на Европа. Всички са съгласни, че цените са много високи, но реално предложените варианти за намиране на решение са твърде различни, но и извън партийния обхват. Някои от тях, предложени от БСП ни връщат във времена, в които нямаше енергиен пазар. Лошо преписани от миналото временни практики в един много променен енергиен пазар може да се окажат неработещи. Част от тях дори са в състояние да разрушат модел, който никой не иска да признае, че работи.

Изграждането на модел, залагащ само на енергийно бедни, енергийно уязвими потребители, а съответно и на такава икономика означава липса на амбиция за развитие. Между другото, категоричният отказ деклариран от Продължаваме промяната да се пипа ДДС в енергетиката е модел на енергийно бедно общество. Свещеният бюджет може да си позволи подобна стъпка, ако искаме газов и електроенергиен пазар, и работеща икономика.

Записването на приоритети като умни мрежи, цифровизация и т. н. по принцип не означава, че в достатъчна степен се гледа на бъдещето. Рискът декларираното да остане само на хартия е реален отново заради незнанието какви да са политиките. Например по отношение на стимулиране на развитието на ВЕИ за собствено потребление. Да не говорим за транспорт, за нова инфраструктура, която трябва да се гради заради европейската визия – беземисионни коли.

Ядреното разделение

Ако в този непълен преглед вкараме и темата за ядрената енергетика, става страшно. В България има един проект. Проектът „Белене“. Той е на път да се превърне в легенда. Легенда за война между знанието и непросветеността. Легенда за милиардни загуби в резултат на страха, че ако очите се отворят ще израсне поколение, в което днешните лица, които сега тропат по масата от позицията на силата няма да имат място. Войната между личности и партии на тема „Белене“ не е преустановена. Нещо повече, на път е да се пренесе и върху АЕЦ „Козлодуй“.

Има една разлика – ядрената енергетика е наука и изисква обучение и създаване на кадри с висок интелектуален потенциал. Ядрената енергетика е част от бъдещата стъпка на света към космическите технологии. ВЕИ – съвсем не. Съответно изборът е в балансът на двете технологии. Те могат да очертаят нивото на едно бъдещо образование, икономическо развитие, пазар на труд.  Има риск, че ако не бъде избран този път броят на напускащите страната граждани ще продължи да расте. На срещата обаче енергийните експерти и депутати на партиите дебатираха около час само по въпроса как да формулират нова дефиниция/оценка/анализ на това дали и как да се развива ядрената енергетика у нас.

Нито една от партиите, застанала на преговорите не си дава сметка, а сигурно и не иска да признае, че в момента в България има установен модел, има база, от която трябва да се върви напред. Непризнаването на постигнатото, разрушаването му винаги означава връщане назад и загуба.

Нещо повече България е част от Европейския съюз. Европейската комисия през лятото на тази година представи Зелената сделка. Пътната карта е на масата. Програмата „Готови за 55“ със съдържащите 13 законопроекта предстои да станат част от бъдещото законодателство на България. Каквито и варианти днес да бъдат предлагани, от който и да е щаб, партия, или нещо друго ще трябва да са съобразени с визията на Европа. Залитането в една или друга посока само ще увеличи броя на европейските съдебни процедури срещу България.

Ето и накратко основните теми, по част от които бе постигнато съгласие:

Експертите се обединиха около идеята за подпомагане на бизнеса за високите цени на тока. При правилата за търговия на борсата трябва да се промени с идеята да има акцент върху дългосрочните договори. Така компаниите ще избегнат флуктуациите на пазара „Ден напред“

Ще се проучва възможността за връщане на бюджетните организации на регулиран пазар. Тази мярка е против плановете за либерализация на пазара и остава дискусионна за лидерите на партиите. Всички обаче се обединиха за идеята да се прави одит на държавните енергийни компании.

Бъдещите партньори предвиждат анализ и евентуално отлагане на излизането на битовите потребители на свободния пазар на ток. Заговори се и дори за мерки за ограничаване на износа на електроенергия, но тук също не бе постигнат консенсус от партиите. По тези и други въпроси обаче крайната дума е на Европейската комисия.

Съгласие имаше за това да се засили контролът от КЗК, но след смяна на ръководството ѝ и повишаване на експертния ѝ потенциал. Заговори се отново за проверка за картелни споразумения както в енергетиката, така и на пазара на горива.

Всички се обединиха, че топ приоритет за страната ни е газовата диверсификация. Заради това е от ключово значение завършването на газовата връзка с Гърция.. Подкрепя се идеята да се разшири газовото хранилище в Чирен и да се разгледат технико-икономическите възможности за изграждане на нови газохранилища край Провадия и в морето край варненския нос Галата.

Интересни ще са промените в перото Задължения към обществото, като идеята е тази такса да има отрицателни нива. Това бе една от другите обсъждани мерки за овладяване на цените и е споменавана като идея дори и от бизнеса. Подкрепа за домакинствата и бизнеса трябва да има и по линия на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Те първа ще се дискутират детайлите по този въпрос.

Прие се предложението да се спира токът чак след втора неплатена сметка, както и възможност за изравнителни сметки на годишна база. Ако КЕВР вдигне цените от януари ще има и по 200 квтч безплатна електроенергия за енергийно бедните хора. Но е важно социалните експерти на партиите да се разберат и за термина „енергийно бедни“.

 Предложението на БСП за 9% ДДС за енергоносителите бе отхвърлено категорично. Като бивш финансов министър Асен Василев очевидно не обича да променя системата за приходи на държавния бюджет, стана ясно още от енергийната среща.

Обсъдена бе идеята за облагане на "свръхпечалбите" например чрез 50% по-висок данък върху корпоративната печалба като тези приходи да отидат във Фонд Сигурност на електроенергийната система. Терминът „свръхпечалба“ пък ще се определя от КЕВР на базата на приходи над референтни прогнозни цени, които регулаторът ще начертае.

Сред по-дългосрочните предложения на експертите се очертаха разработване на пилотни проекти за производство на енергия от геотермалните ресурси и съставяне на детайлна карта по темата. От „Продължаваме промяната“ категорично подкрепят идеята за строеж на ВЕЦ-ове по река Дунав. Преди години подобна идея се лансираше и от енергийните експерти на ДПС.

Друг обединяващ фактор бе идеията  да се ограничи до 50% резервирането на капацитет в по газовата мрежа от един доставчик.

Важна идеия е да се облекчи режим за изграждане на ВЕИ-та, а когато са за собствено ползване. Това вече ще да бъде третирано като строеж, без да се прави електроенергийна оценка, и при уведомителен, а не разрешителен режим. Тази мярка бе одобрена и реално ще допринесе за сериозно развитие на собствените енергийни системи на предприятия и домакинства.

Важна пункт в програмата на „Продължаваме промяната“ е да се запази работата на комплекса „Марица Изток“ максимално дълго време.

На срещата стана ясно още, че ще се променят правилата и одитите на мерките за енергийна ефективност. Целта е средствата да се изразходват правилно и целесъобразно, като е ясен и ефекта от енергийните спестявания.

Партиите се обединиха и около идеята за създаване на нова енергийна стратегия, която да е обвързана идейно със стратегия за добива на петрол и природен газ, усвояване на енергийния потенциал на Черно море с офшорни ВЕИ, както и стратегии за производство на водород и за отработеното ядрено гориво.

Всички партии изтъкнаха, че ще търсят начини за борба с корупцията в енергетиката, а и ще се анализират ползите от разформироването на БЕХ.