Глазгоуският климатичен пакт определя нови правила за премахване двойното отчитане на емисии

За следващите години остават призивите за създаване на глобална платформа, която да позволи по-регулярен преглед и повишаване на целите, казва Николай Петков от "За Земята"  

Климат / Анализи / Интервюта , Зелен преход
Рая Лечева
207
article picture alt description

Снимка: Young Friend of the Earth Europe сред най-големите активисти за опазване на планетата.

С Николай Петков от "За Земята" разговаряме за множеството въпроси, които остават отворени след Конференцията на страните на ООН за климата  COP26, която събра над 40 000 делегати от цял свят. След две седмици на дебати още остават открити темите за определяне на националните ангажименти на отделните държави или за повишаването им, прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива и използването на въглища, предпазването на уязвимите общности, определянето на цели за адаптация и други.

 

Още по темата

Г-н Петков, кои остават отворените теми за следващата среща за климата в Египет другата година?

Множество въпроси, като тези за определяне на националните ангажименти на отделните държави или за повишаването им, прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива и използването на въглища, предпазването на уязвимите общности, определянето на цели за адаптация и други.

Снимка: Алтернативен COP- COP26 Coalition

В новото Споразумение е записано, че средствата за развиващите страни се удвояват. Какво означава това и каква е връзката със 100-те млрд. долара, които трябва всяка година да отделят богатите държави? Какво всъщност се  споразумяха страните за финансирането адаптацията към климатичните промени? Какво не се споразумяха?

Глазгоуският климатичен пакт призовава да се удвоят средствата за подкрепа на мерки за адаптация – приспособяване към ефекти от изменения на климата. Средствата за адаптация са част от тези 100 милиарда долара годишно, които богатите държави още през 2009 г. се съгласиха да отделят за подпомагане на развиващите се страни. Към 2019 г. изпратените помощи се равняват на 80 милиарда, като голяма част от тях не достигат до най-бедните страни. По време на COP26 Шотландия и Валония обещаха по 1 млн. от бюджетите си, но разликата между обещаното и изпълненото все още е голяма.

Отделно от години съществуват призиви за създаване на фонд „Загуби и щети“, който цели да компенсира развиващи се държави, които са значително засегнати от вече зачестили екстремни метеорологични и климатични явления. По време на изминалата конференция липсва развитие по този въпрос.

В Глазгоу ли се очакваше страните да определят национални определени цели и това защо се отложи за 2022 година, как ще се определят тези цели на международно ниво?

В Парижкото споразумение за климата от 2015 г. е заложено страните да преразглеждат своите национално определени приноси на всеки 5 години. Тоест, по план това трябваше да се случи още миналата година, но заради пандемията конференцията бе отложена.

Много държави промениха своите ангажименти още преди конференцията, но поради факта, че целите на почти всички страни са недостатъчни, едно преразглеждане на всеки 5 години би обрекло целите от ограничаване на Глобалното затопляне до 1,5°C. 

Преразглеждането на приносите ще бъде сред основните цели по време на следващия COP27 в Египет през 2022 г., както и през 2023 г. Призивите са за създаване на платформа, която да позволи по-регулярен преглед (дори ежегоден) и съответно повишаване на целите. Необходимо и е прилагане на метод за проверка на твърденията за намаляване на въглеродните емисии.

Какви са работещите механизми, които трябва да въведат страните?

Най-спешни у нас са мерки за облекчаване на достъпа до ВЕИ за собствено производство - за отделни граждани, но и да могат да се сдружават в енергийни общности/кооперативи с други граждани, съседи, малки бизнеси или общината. Нужен е и план за алтернативна заетост на работещите във въглищната индустрия, в екосъобразни индустрии и практики, които не са вредни за здравето на хората и климата. Развиване на огромния потенциал на страната в сферата на енергийната ефективност на сградния и жилищен фонд, както и за поставяне на слънчеви панели по покривите на сградите.

За Европейския съюз и България, от За Земята сме твърдо против предложенията на включването на изкопаемия газ и ядрената енергия в Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС, така че да ползват още публични финансови средства. Без публична подкрепа те са напълно икономически нерентабилни, особено ядрената енергетика.

Какво приеха страните по повод двойното отчитане за емисиите и какво се разбраха за ефективното определяне на цени на въглеродните квоти в световен мащаб? Далеч ли е от реализация световна схема за търговия с емисии - какви рискове крие?

По време на конференцията бяха конкретизирани част от правилата на т. нар. член 6 от Парижкото споразумение, липсваща част от т.н. Работна програма за изпълнение на споразумението. Той позволява на страните да произвеждат по-големи въглеродни емисии от допустимото, стига да заплатят компенсации, например чрез финансиране на възобновяеми проекти в друга държава.

Съществуват опасения, че този механизъм не стимулира намаляването на емисиите, а просто позволява на големите замърсители да поддържат настоящите си нива на емисии, стига да си плащат.

В Глазгоуския пакт част от правилата на член 6 биват по-ясно определени, така че да се избегне практиката на двойно броене на емисии – т.е. да се отчитат едновременно емисии, от една страна от държавата, която е заплатила за своите емисии в повече, и от друга страна – от държавата, където се осъществява компенсацията на тези емисии.

Снимка: Алтернативен COP- COP Coalition

Въглищата за първи път се появиха в документ на COP, но в последния момент Индия предложи текст, който коментира не прекратяване ерата на въглищата, а намаляване използването на въглища? Защо това се случи в последния ден на срещата?

Освен Индия, натиск за промяна в текста на Глазгоуския климатичен пакт бе оказан и от Китай. Конкретно за Индия, отчасти е разбираемо такова предложение, поради факта, че това е страна с второто с над 1 милиард души население, която произвежда 70% процента от своята електроенергия чрез изгаряне на въглища. Следователно, един рязък отказ от въглища, за сметка на възобновяема енергия, е меко казано огромно предизвикателство. 

Същевременно, това не е оправдание за бездействие. Отказ за адекватни мерки от една таква голяма страна би подкопал общите световни усилия.

Все пак си заслужава да се отбележи, че основните виновници за климатичните промени - използването на въглища и субсидиите на изкопаеми горива, бяха разпознати и признати като такива в официален документ на COP, за първи път в 26-то му издание.

Някои от страните ще кажат това е успех, защото все пак сме на нива под 2 градуса по Целзий по отношение ограничаването на температурата, защо трябва да се бърза? Защо се създава усещане за спешност?

По данни на Climate Action Tracker, ако всички обвързващи ангажименти влязат в сила, средната температура на Земята ще се повиши с около 2,1°C. Ако отчетем и най-новите заявени цели, като тази на Индия за постигане на въглеродна неутралност до 2070 г., затоплянето е възможно да бъде ограничено и под 2°C.

Но ако искаме да се вместим в определения от Парижкото споразумение и Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) като безопасен праг от 1,5°C, до 2030 г. човечеството ще е нужно да намали въглеродните си емисии с близо 50% спрямо 2010 г. Според Специалния доклад на IPCC “Затопляне с 1,5°C”, дори при затопляне с 2°C ще има значително по-неблагоприятни последствия, отколкото 1,5°C. При сегашните влезли в сила мерки, се очаква през 2030 г. годишните емисии на парникови газове да са близо 2 пъти повече, отколкото е допустимо за спазване на целта от 1,5°C. 

Как новите споразумения засягат България?

За да останем под 1,5°C и в контекста на споразумението за ограничаване на метановите емисии, предложено от ЕС и САЩ, не бива да се позволява изграждането на нови мега инфраструктурни проекти за изкопаем газ, като обявените миналата седмица 30 газови проекти в Петия списък с европейски проекти от общ интерес, от които 4 български. Призоваваме Европейският парламент да отхвърли този Пети списък с проекти за изкопаем газ. 

По данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г., съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната за една година. Изграждането на нова такава е напълно нецелесъобразно.

По данни от актуалните модели на Центъра за изследване на демокрацията, разполагаме с достатъчно алтернативи за покриване на нуждите на България и в пикови сезони, без да е нужно допълнително газифициране на Маришкия басейн (каквото е понастоящем планирано в българския план за възстановяване). Противно на здравата логика България планира да замени зависимостта си от въглища с пристрастяване към изкопаем газ, a отговорното решение с мисъл за бъдещето е развитие на възобновяема енергия заедно със системи за съхранение.

Как липсата на нови споразумения ще повлияят на България?

Всяка липса на споразумение или слаби изисквания за отчетност на постигнатото на международно равнище най-вероятно ще окуражи българските управляващи и занапред да предприемат твърде слаби мерки в зеления преход - както до момента - минимално изискуемото, за да избегнат “наказание” от ЕС.

Само ЕС ли има реални мерки за борба с климатичните промени реално и какъв пример могат да вземат останалите страни от Съюза? Лъжовна ли е политиката на ЕС в борбата с климатичните промени при положение, че не е сред най-големите емитери?

Взети заедно, страните от ЕС са на трето място в света по емисии след Китай и САЩ, включват някои от най-богатите държави в света, съответно е редно те да са част от лидерите в усилията за ограничаването на климатичните промени. Например, Франция, Германия и – преди всичко – Обединеното кралство са изградили индустриите си на базата на използването на въглища, оттук и високите им места в рейтинги показващи историческите емисии.

Освен ЕС, политиките на САЩ също са довели до намаления на нивата на техните емисии през последните години. Щати като Калифорния не са преставали да бъдат климатични лидери, дори когато държавната им политика следваше друга посока. А промените в националните определени приноси на САЩ през последната година, ще доведат още намаления.

Призивите на екологичните организации са метанът да си остане в Земята, а ЕС да стопира новите проекти за изкопаем газ.

 Снимка: Gastivists - организация на газови активисти

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща