Силата на хиляди млади активисти да окажат натиск на правителствата за спешни действия за климата

След седмица на разгорещени политически дебати и обещания от лидерите на страните от близо 200 държави, в петък в Деня на „Младежта и общественото овластяване“ хиляди млади активисти дефилираха по улиците на Глазгоу. В събота в десетки държави се проведоха редица демонстрации в подкрепа на спешни мерки за борба с климатичните промени, включително и в Глазгоу. Младите настояваха за спешни действия от световните лидери на конференцията на ООН за климата, за да се предотврати катастрофалното изменение на климата. Очаква се в различните демонстрации по света да се включат около 50 000 души.

А един от най-важните въпроси се постави в Глазгоу е как да се ангажира обществеността — и особено младите хора — в справянето с проблемите на климата и да се помогне за осъществяване на системна промяна на ниво политика. Как решенията за намаляване на климатичните промени да стигнат до обикновения човек и неговия дом, как всеки може да разбере проблема и да се ангажира лично.

Редица събития на млади активисти показаха колко ангажирани са младите всъщност. Според последни проучвания близо 70% от младите приемат съществуването на климатичните промени и биха се ангажирали реално в мерки и решения за справянето с тях.

Грийнпийс Интернешънъл, Friends of the Earth, Young Friends of the Earth и стотици активисти алармираха, че са необходими действия тук и сега.

Ние разговаряме с Николай Петков от “За Земята”. Николай е завършил магистратура по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Автор е в портала Климатека - науката за климата на твоя език. Николай бе и част от българската НПО делегация на предходната среща за климата - COP25 и COY15. Петков е координатор на младежкия образователен проект КлимАлт, където участва в разработването на онлайн курс и играта “Климатични герои”.

Г-н, Петков, няколко дни след започването на Конференцията на страните в Глазгоу COP26 кои са най-големите известни и кои са най-големите неизвестни?

Срещата започна с известна доза оптимизъм, тъй като бяха направени множество обещания за по-амбициозни действия в областта на климата. Например, лидерите на над 100 държави, сред които и България, се споразумяха да спрат и да обърнат процеса на обезлесяване на планетата до 2030 г. Изсичането на горите е отговорно за около ¼ от световните въглеродни емисии. Положително е, че към инициативата се включиха страни като Бразилия и Конго, където проблемът с обезлесяването е най-сериозен, но международната общност трябва внимателно да следи действията на управляващите там - има доказани многобройни случаи на нарушения на човешките права на коренното население и защитниците на гората.

За първи път Индия - втората по население страна в света и сериозен източник на парникови емисии, определи срок за постигане на въглеродна неутралност - 2070 г., макар и с 10 г. по-късно от срока на други бързоразвиващи се държави като Китай.

Това са само част от отправените заявки. Дотук звучи прекрасно, но е друг въпрос дали реално и навреме ще бъдат приложени всички необходими мерки и дали ще има санкции при неизпълнение. А тъкмо излезе новина, че емисиите от изкопаеми горива за 2021 г. се връщат обратно към нивата си от преди пандемията.

Предстои прецизиране на рамката за работа на международните пазари за търговия с въглеродни емисии – елемент от Парижкото споразумение за климата , който все още е на масата за преговори..

Търсят се още нужните средства за подпомагане на най-уязвимите райони в света - обещаните 100 млрд. долара годишно. Шотландия обеща нови средства, дано и други развити държави последват примера.

Как оценявате позицията на САЩ и ЕС, на Китай, Русия, Япония и какви са основните тези, по които не могат да постигнат съгласие?

По инициатива на ЕС и САЩ над 100 страни обещаха намаляване на емисиите от метан с 30% до 2030 г., генериращ се основно от изгарянето на изкопаеми горива, но и в сектор земеделие и при управление на отпадъци. Това е малка, но важна стъпка, която трябва да се надгради и в очакваното ново европейско законодателство за метана, който е много мощен парников газ, допринасящ за глобалното затопляне в краткосрочен план повече от въглеродния диоксид.

САЩ се присъединиха обратно към Коалицията на високи амбиции (High Ambition Coalition) - група от над 61 страни в рамките ООН, благодарение на която бе включена целта от 1.5°C в Парижкото споразумение за климата. Промяната на политиката на САЩ по отношение на климата и околната среда след смяната на администрацията тази година определено има положително въздействие върху преговорите.

Отсъствието на лидерите на Китай и Русия, държавите на първо и на четвърто място в света по отношение на годишните емисии на въглероден диоксид, за съжаление обаче отчасти подкопава постигнатите договорености между останалите страни в света. Все пак двете държави по-рано обявиха планове за постигане на климатична неутралност (до 2060г.), което изглеждаше недостижимо в предходни издания на COP.

Междувременно Япония получи символичната награда „Фосил на деня“ от CAN Europe след реч на японския премиер Фумио Кишида, в която той заявява подкрепа към развиващите се страни в Азия в използването на енергодобив чрез щадящи околната среда методи, без обаче да споменава дали Япония ще прекрати използването на въглищни електроцентрали.

Какво означава това за световната политика?

Факт е, че времето за празни приказки изтича и идва ред за отдавна закъснели действия. Активизмът на младите хора от „Петъци за бъдеще“ и други движения, но и категоричността на научната общност, успяха да окажат натиск върху правителствата по света за необходимостта от спешни действия.

Безспорно е, че прилагането на мерките за резки редукции на парниковите емисии ще бъде изключително предизвикателство за който и да е било лидер.

Какво означава това за България, как разчитате нашата позиция и политика по отношение за Зелената сделка?

Изказването нa служебния премиер Стефан Янев е до известна степен разочароващо, тъй като изглежда като отказ от амбициозни цели от страна на България, но и отказ от поемане на отговорност - и от управляващите зависи както забързването на процеса на енергийна трансформация на енергийната система и на икономиката на страната, така и той да бъде справедлив за засегнатите страни.

Датата за изход от употреба на въглища за България – 2038 г., е много по-късна в сравнение с други държави от нашия район. Отличават се Гърция и Унгария с крайна дата през 2025 г. и Северна Македония — през 2027 г. Словакия има за цел 2030 г. Дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване. Полша, най-силно зависимата от въглища европейска страна, обяви по-скорошни планове за изход от въглищата от предишните й. Дискусиите по формирането на новото германско правителство усилено дискутират изместване на тяхната дата от 2038 до 2030.

Защо отдаваме толкова голямо значение на срещата в Глазгоу като цяло не се очаква подписване на международно споразумение, по-скоро затвърждаване на ангажиментите на страните?

COP26 е от съществено значение поради факта, че парниковите емисии в световен план продължават да нарастват, както споменах в първия въпрос, а времето, в което реалистично може да се вземат мерки, чрез които светyt би бил способен да ограничи затоплянето на климата на Земята до 1,5 ℃, почти изтича. Необходимо е анализирането и евентуалното преразглеждане на задълженията от Парижкото споразумение за климата.

Една от темите в Глазгоу е също постигане на споразумение за намаляване емисиите от метан? Това решение ли е за климата?

Необходими са бързи действия за намаляване на метановото замърсяване, за да се даде поле на действие за разгръщането на политиките за намаляване на CO2. Метанът е газ с по-голям потенциал за глобално затопляне (Global warming potential) в близкото бъдеще (20г), в сравнение с въглеродния диоксид.

Русия искат да се признаят горите като поглътители на въглерод, да се приеме атомната енергия за екологична енергия, да се дават стимули за системи за улавяне и съхранение на въглерод. Кои от тези искания са приемливи за Вас, за кои ЕС може да направи компромис? Виждаме леко отстъпление що се отнася до атомната енергия?

Никои. Необходими са реални намаления на емисиите, не само нетни.

CCS само удължават живота на замърсяващите мощности. Недоказана технология като нужния мащаб, икономическа целесъобразност и възвръщаемост. И те и ядрената енергия отклоняват публични средства от реално доказаните ВЕИ решения, идващи с редица допълнителни ползи за хората и природата като намаляване на замърсяването на въздуха, водите, на нивата енергийна бедност.

Водородните технологии и батериите за съхранение на водород ли са алтернативите, доколко са безопасни и приемливи?

Приемлив от целия цветови спектър на водородни технологии е само зеления водород и то за трудни за декарбонизиране индустрии като химическа, циментова, корабоплаване. Перспективно е и съхранението на енергия под формата на (зелен) водород. Има съществени здравни рискове при всички останали цветове водород.

Какъв е ресурсът на България да въведе толкова скъпи технологии? Субсидирането у нас все още е много малко?

На първо място трябва да е децентрализацията на енергийната система – т.е. подкрепа за домакинствата, малки бизнеси да произвеждат ВЕИ енергия за собствено потребление. Пилотни проекти за водород са заложени и плана за възстановяване,

Как ще пренесем тези разговори за климата от голямата сцена в дома на обикновените хора, какво ще се промени за тях след Глазгоу?

Как ще се изпълняват европейските повишени цели до 2030 г. – включително осигуряване на облекчен достъп и стимули за просюмър (човек който и консумира, и произвежда енергия) и енергийни общности, повишаване на енергийната ефективност на жилищата ни.