Въглеродният отпечатък на COP26 в Глазгоу

Мексиканският президент Хосе Мануел Лопес Обрадор заклейми "лицемерието" на форума и го сравни със срещата на световния бизнес елит в Давос

Климат / Зелен преход
3E news
1032
article picture alt description

Срещите на върха, посветени на борбата с климатичните промени, отдавна са се сдобили с лоша слава, пише БТА. Водещи политици и бизнес лидери от цял свят са критикувани, че пристигат на тях с частни самолети и след това проповядват как не бива да се използват самолети, защото замърсяват околната среда. Държавни глави и правителствени ръководители - че харчат пари на данъкоплатците, за да организират конференции, на които упражняват реториката си и лобират за определени бизнеси, без да постигнат реален напредък в зеления преход. А милиардери, които никога не са изпитвали в живота си трудност да си платят сметката за ток или да си набавят основни продукти за бита - че изнасят патетични речи и отправят кухи послания за нуждата от отказ от изкопаемите горива и за преминаване към възобновяеми източници на енергия.

Мексиканският президент Хосе Мануел Лопес Обрадор бе сред държавните глави, които избраха да не участват в тазгодишната среща на върха за климата COP26 в Глазгоу. Той заклейми "лицемерието" на участниците в тази проява и я сравни с ежегодния икономически форум на световния бизнес елит и политическата върхушка в Давос, известен с лукса и помпозността си. Най-влиятелните страни "увеличават производството си на петрол и в същото време организират срещи на върха за опазване на околната среда", каза Лопес Обрадор на пресконференция в сряда. "Стига лицемерие и прищевки.

Ако искаме да опазим околната среда, трябва да взимаме решения и да действаме, а не просто да говорим", добави той. Президентът на Мексико даде за пример собствената си страна, която стартира програма за засаждане на 1 милиард дървета под мотото "Посяване на живот". В същото време обаче Мексико е един от големите производители на петрол в света.


Британският премиер Борис Джонсън откри конференцията с изпълнена с алегории и метафори реч, в която сравни борбата срещу климатичните промени с филм за Джеймс Бонд, в кулминацията на който прочутият агент 007 на британските тайни служби е завързан за бомба, която ще сложи край на света, ако избухне, и се опитва да я обезвреди.


"Ние сме в приблизително същата позиция, мои колеги световни лидери, като Джеймс Бонд днес. Само че това не е филм и устройството на Страшния съд е реално", каза Джонсън. "Часовникът тиктака в яростния ритъм на стотици милиарди двигатели, пещи и турбини, които обгръщат Земята в невидимо и задушаващо одеяло от CO2", добави той.


След като приключи участието си на COP26, Джонсън се прибра от Глазгоу в Лондон със самолет и понесе остри критики заради това от лейбъристката опозиция. Разстоянието между двата града е 650 км и се изминава за 4 часа и половина с влак - най-чистото превозно средство за средни и дълги разстояния. Говорител на Даунинг стрийт влезе в оправдателен режим и обясни как това бил възможно най-екосъобразният модел летателен апарат от този клас и е бил зареден с "устойчиво гориво", каквото и да означава това. Той обясни също така, че премиерът има важни дела и трябва да може да се придвижва из страната, без времето да представлява пречка пред него.

Важното дело този ден е било вечеря в частен клуб само за мъже с журналисти от вестник "Дейли телеграф", в който Джонсън навремето бе автор. На снимки, публикувани от британския в. "Мирър", се вижда как премиерът си тръгва от клуба с Чарлз Мур, бивш редактор във вестника, известен със скептицизма си по отношение на глобалното затопляне.
"Дейли телеграф" пък разкри преди дни, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се е качила през юни на 19-минутен чартърен полет от Виена до Братислава - два града на 50 км или на един час път с влак един от друг.

Фон дер Лайен, която нарече срещата в Глазгоу (където също отиде със самолет) "момент на истината" в борбата за постигане на въглеродна неутралност, е ползвала чартърни полети за 18 от общо 34-те си официални пътувания, откакто оглави ЕК през декември 2019 г.


Това изобщо не са два изолирани случая. Въглеродният отпечатък на срещите на върха за климата е значителен.

Британският бизнес всекидневник "Файненшъл таймс" направи справка колко допринасят за замърсяването на околната среда климатичните конференции. Срещите на върха COP23, COP24 и COP25 в Бон, Катовице и Мадрид са били отговорни за произвеждането средно на 53 374 тона въглероден диоксид. От тях 45 264 тона са се дължали на пътуването със самолет на хилядите участници, 4220 тона са дошли от местата, където са били настанени, а 2135 тона идват от електричеството и отоплението на местата, където са се провели форумите. Още 616 тона са дошли от пътуванията от хотелите до местата на срещите и обратно, а 1139 тона - от други източници.


Този въглероден отпечатък не би представлявал проблем, ако форумите за климата водеха до реално намаляване на глобалните емисии на парникови газове. Според екоактивисти и неправителствени организации обаче тези срещи завършват с добри пожелания и общи декларации, които не се реализират на практика. От конференцията в Киото през 1997 г. до днес емисиите на въглероден диоксид в света нарастват с всяка година. Изключения правят само 2009 г. заради световната финансова криза и 2020 г. заради пандемията от ковид, показват данни на организацията Глобален въглероден проект.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща