Игнасио Наваро: Големите инвестиции във ВЕИ получават твърде много внимание за сметка на малките и средните, които са решаващи

С Игнасио Наваро, експерт Финансиране на ВЕИ в Грийнпийс с повече от 8 години опит в разработването на проекти в Гърция и Източна Европа разговаряме за енергийния преход в южната ни съседка, за необходимите реформи, за добрите примери и високите цели. От 2013 до 2017 г. работи като ръководител на няколко финансирани от ЕС проекти, свързани с климата (програма "Хоризонт 2020").

Игнасио се присъединява към Грийнпийс през 2016 г.в кампанията за възобновяема енергия и участва в множество партньорства и инициативи на ниво ЕС. От 2018 г. той се фокусира върху кампанията за създаване на енергийни общностни политики в Гърция. Участва в създаването на енергийни общности за слънчеви инвестиции и колективни модели на инсталации за собствени нужди. От 2020 г. е ръководител на Genervestees за Европа, платформа за инвестиции, създадена от Грийнпийс Гърция с цел демократизиране и финансиране на енергийния преход.

Той беше един от ключовите лектори в панел "Умни градове и кръгова икономика" на бизнес форума "Зеленият преход-решения и предизвикателства", организиран от Dir.bg и 3е-news.net на 15 октомври.

Г-н Наваро, как се прилага Зеленият преход в Гърция и какви са първите правилни стъпки в тази посока?

Вярваме, че Националният план енергетика и климат - National Energy and Climate Plan (NECP) е доста амбициозен по отношение на целите, инвестициите и огромното разгръщане на инфраструктура, което ще се види през следващото десетилетие.

Гърция планира 44 млрд. евро инвестиции в плана енергетика и климат

Междувременно се страхуваме, че се отделя твърде много внимание на големите инвестиции във възобновяема енергия и много малко на разпределените малки и средни проекти за възобновяема енергия, които са от решаващо значение за осигуряването на целите. По отношение на производството на електроенергия Гърция възнамерява да увеличи дела на възобновяемата енергия в потреблението на електроенергия от 29,2% на 61% и дела в транспорта от 6,6% на 19%, според окончателния си Национален план енергетика и климат (NECP) за периода 2021 г. -2030 г.. Той предвижда инвестиции от 44 млрд. €, които ще бъдат разпределени за увеличаване на ВЕИ в мрежата, взаимно свързване на гръцките острови, обновяване на сгради/енергийна ефективност и кръгова икономика.

Амбицията за домакинствата и жилищния сектор не е достатъчна

По отношение на домакинствата и жилищния сектор целите не са толкова амбициозни, NECP предложи план за реновиране на 600 000 жилища до 2030 г., включително технологии за енергийна ефективност като термопомпи, слънчево потребление и т.н., което предполага инвестиции от 11 милиарда евро.

Амбицията обаче все още е малка и правителството все още не е представило план за действие. Ние настояваме за по-амбициозна цел с приоритет за прекратяване на енергийната бедност и фокусиране върху сектора на домакинствата.

По отношение на енергийната независимост, участието на гражданите изглежда е приоритет според Националния план енергетика и климат и има за цел 30% от производството на електроенергия да бъде генерирано от гражданите до 2030 г.

_____________________________________________________________________________________

Видео от форума ТУК >>

Видео с всички четири паралелни сесии вижте ТУК >>

Снимки вижте ТУК >>

_____________________________________________________________________________________

В страната има повече от 400 енергийни общности

Има регулаторна рамка за енергийните общности от 2018 г. и са създадени повече от 400 енергийни общности.

Що се отнася до целите за климата, целта на страната е да премине към климатично неутрална икономика до 2050 г., но увеличаването на потреблението на изкопаеми горива от газ в момента ще намали тази цел.

Каква част от енергията в Гърция в момента се произвежда от домакинствата?

С население от 10,7 милиона души услугите и домакинствата са най-големите консуматори на електроенергия (съответно 35% и 33%) от потреблението на електроенергия в страната или това са 52,7 TWh. Няма скорошни данни за количеството електроенергия, генерирана от граждани, както и от самопроизводители или енергийни общности.

В Гърция имаме повече от 400 установени енергийни общности, но приблизително 30 са създадени, фокусирани върху гражданите и потребителите.

Какви са плановете предвид амбицията на страната да прекрати въглищата до 2025 г.?

На срещата на върха на ООН за климата в Ню Йорк през септември 2019 г. гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обяви, че Гърция ще затвори всичките си електроцентрали на лигнитни въглища до 2028 г. Следващият декември операторът на централите, PPC, най-голямата компания за електроенергия в Гърция реши да преустанови работата си със съществуващи електроцентрали, работещи с лигнитни въглища до 2023 г.

Гърция реши да спре въглищните централи до 2023 година

Единствената централа, която остава до 2028 г., е Ptolemaida V, която в момента се строи и чиято съдба е неясна. Обмисля се преминаването й изцяло на изкопаем газ. Със своя огромен потенциал за възобновяема енергия Гърция трябва да гарантира, че преходът от въглища е към 100% от възобновяеми източници. Регион в Гърция (Западна Македония) е приоритет в рамките на новата платформа за въглищни региони в преход на Европейския съюз.

Кои регулации и политики стимулират процеса?

Категорично мога да кажа, това е Парижкото споразумение.

Какво предвижда Планът за възстановяване на страната, който е един от най-амбициозните в ЕС?

• Планът за възстановяване и устойчивост стимулира енергийния преход и дигитализацията на икономиката:
• Гръцката програма за възстановяване включва планове за до 1,38 GW помпено водно и акумулаторно съхранение,
  Около 1 милиард евро ще бъдат инвестирани за подобряване на Националния сграден фонд (600 000 сгради до 2030 г.) чрез мерки като подобряване на енергийната ефективност и интелигентни енергийни системи.

Планът на Гърция предвижда 450 млн. евро в интелигентен транспорт

• Интелигентните енергийни и електрически превозни средства (EVs) - също ще бъдат финансирани с 450 милиона евро за надграждане на търговската инфраструктура, а стратегията за възстановяване включва също планове за разширяване на националната мрежа за зареждане на електрически превозни средства.
• Електрическата интерконекторна връзка между континентална Гърция и Цикладските острови ще бъде разширена.

Възможно ли е високата цена на тока да стимулира този процес? В какви посоки и каква е ролята на държавата?

Да, наистина, в националните дискусии вече има възможност за увеличаване на целта за ВЕИ до 2030 г. и увеличаване на големите фотоволтаични проекти, изпълнявани от енергийната компания PPC, за да заменят съществуващите блокове за въглища и газ.

Какви са предимствата на кооперациите и кога са по-добрият вариант от това всяко домакинство да бъде производител? Каква е работещата формула в Гърция и би ли работила и за България?

За да постигнем интелигентна, ефективна и безопасна електрическа система, захранвана само от възобновяема енергия, имаме нужда от малки и децентрализирани инфраструктури за възобновяема енергия, наистина разпределени по протежение на територията на страната.

За безопасна електрическа система, имаме нужда от малки и децентрализирани инфраструктури за възобновяема енергия

Това може да се постигне само с присъединяване на потребителите към енергийния преход, както и потребители или като общности за възобновяема енергия (кооперации). Междувременно организацията RECs (Renewable Energy Certificates) са пул от социални и икономически иновации, предоставящи възможност за създаване на нови работни места, решаване на социални проблеми и стимулиране на местните икономики да бъдат по-свързани и устойчиви на бъдещи кризи.

Малките и средни общностни слънчеви схеми са най-ефективният начин за увеличаване на участието на гражданите в енергийния преход в Гърция. Това включва модели като нетно измерване, колективно собствено потребление, C&I соларни проекти, позволяващи споделено използване на промишлени покриви и общински сгради, както и решения за съхранение и комбинация от фотоволтаични инсталации със селскостопански дейности в селските райони, използващи слънчева енергия за намаляване на свързаните разходи за електроенергия за напояване в растениевъдството.

Забавя ли се България със Зеления преход и как да помогнем на хората да го разберат по-добре, за да участват в него?

Не съм запознат с националните планове на България, но прогнозата за ВЕИ е доста подобна на Гърция поради близкото местоположение, имаме почти същия слънчев потенциал.

Най-важният аргумент винаги е загубата на работни места, как се справя с този проблем южната ни съседка?

Между 2008 и 2013 г. Гърция създаде над 50 000 преки и непреки работни места в соларната индустрия като половината от тях бяха "свити" след съкращенията на преференциалните тарифи и замразяването на слънчевия пазар през 2013 година. Но пазарът е стимулиращ и много работни места се създават постоянно.

Големите инвестиции във ВЕИ и повечето ресурси в регионите ще преборят бедността

Вярвам, че големи инвестиции от ВЕИ в средиземноморските и Източните селски райони трябва да се използват за създаване на схеми за подпомагане и компенсационни фондове за стимулиране на местните икономики, осигуряване на работни места на местните общности и избягване на социалното изключване и бедността в тези райони. Това трябва да бъде част от всеки Национален план енергетика и климат, а регионите да разполагат с повече ресурси и капацитет за финансиране през следващото десетилетие, трябва също да получат държавна и корпоративна подкрепа, за да се възползват от предимствата и положителния растеж от инвестициите в Възобновяеми източници на енергия.

_____________________________________________________________________________________

Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news с подкрепата на "Филип Морис България", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", "Дънди Прешъс Металс", Brown to Green,"ПроКредит Банк", "Дейзи Тех АД", "Загорка", "Контур Глобал Марица Изток 3", ЧЕЗ, "Девня Цимент", "AES Bulgaria", "Контракс", "Солвей Соди", "Геотехмин ООД", "Bianchi Coffee","Еdoardo Miroglio", "White Water".

Партньори са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер "Средногорие", Индустриален клъстер "Електромобили", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация "Полимери".

Медийни партньори на инициативата са: БНТ, bTV Media Group, БНР, БТА и списание "Мениджър".