Специалисти от Централна и Източна Европа се обединиха за природосъобразно стопанисване на горите

Да използваме промените в климата като възможност да опазим горите обсъдиха специалисти по горско стопанство от Централна и Източна Европа в рамките на 10-ия хибридния годишен форум на Европейската стратегия за дунавския регион (EUSDR).

В резултат от изменението на климата горите, които през последните 300 години са се развивали под влиянието на човека, вероятно ще претърпят промени. Няколко научни изследвания прогнозират изместване на горските растителни зони, благоприятни за отглеждане на основни стопански дървесни видове като дъб, бук, смърч и т.н. Все още не е ясна степента, до която местните дървесни видове ще успеят да се адаптират към новите условия на средата. Опитът обаче показва, че най-жизнеспособните видове, които успешно се приспособяват към климатичните промени, могат да осигурят и най-добрия генетичен материал за бъдещите гори.

100 млн. кубични метра дървета измират след сушата през лятото на 2018 година в Европа, което води до загуби от 3,5 млрд. долара, каза Иржи Ремеш, доцент в катедрата по горско стопанство, Чешки университет по природни науки в Прага. Опустошителните пожари и суша ще доведат до увеличаване загубата на дървета, ще доведе до ръст на икономическите щети, прогнозират учените. В Чехия според Ремеш им ясна зависимост между сухия сезон и нападенията от корояд. Това не е проблем само за Чехия обаче. В Чехия промените на горските екосистеми се увеличават по отношение състава на видовете. Застаряването на горите засягат здравето и стабилността на горите. Управлението на горите трябва да се гледа в по-широк план- възраст, условия за растеж, антропогенно натоварване. Чехия е с най-високи стойности на замърсяване на въздуха в света и това се отрази и на горите, коментира специалистът. В опазването на горите може да се следват няколко стратегии, които да повлияят на здравословното им състояние.

Първата стратегия е консервация или запазване структурата на гората, да се поддържат непроменени нейните функции. При този вариант се крие риск от катастрофична загуба на гори, но може пък да доведе до постигане на първоначалните цели. Тази концепция може да се използва ако няма отрицателни промени и има висока устойчивост на насажденията и възрастта на видовете, подчерта Ремеш.

Следващата стратегия е активна адаптация, която може да се раздели на два компонента- подкрепа на издръжливостта на горските дървостои и конверсията или трансформация, когато имаме голям риск, смяна на генетичния състав.

Третата стратегия е свързана с пасивна адаптация, използват се само отделни мерки. Това е оптимално, ако не са толкова значими икономически горските масиви, също и по отношение на екологията, каза специалистът.

Логично е преди да се предприеме до по-крайни мерки да се почне от природосъобразно опазване на горите. До 2030 година в Словакия планират да повишат дела на тези практики до ¼ от горите. Много важен елемент в тази посока е да се работи по стълба на Общата селскостопанска политика за опазване на биоразнообразието.

Ако искаме устойчиво управление на горите трябва да повишим дела на природосъобразните практики като неделима част от природосъобразното опазване на горите, категорични са горските специалисти.

Специалистите използват понятието култивиране на смесени гори или селективни гори, организиране на структурна диференциация.

Основният принцип е да се увеличи богатството на видовете, да се подбере състав от три основни вида. Дали са способни националните правителства да се възползват от новите възможности ще тестват специалисти от Словакия, България, Румъния, Чехия и Унгария и Световния фонд за дива природа WWF в тези страни благодарение на проекта „Климатично интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа."

Големите залесителни кампании са много важни, но само онези, които са направени дългосрочно и с правилна оценка за необходимостта на горите в конкретните региони, коментират специалистите.

Много важен елемент, който ще бъде разгледан е способността на горите да поглъщат въглерод.