Разговорът за Зеления преход със смисъл и продължение

Над 300 000 души гледаха дебата "Зеленият преход-решения и предизвикателства за България", организиран от Dir.bg и 3е-news.net с участието на вицепрезидента на ЕК Франс Тимерманс.

Зелен преход
3E news
1261
article picture alt description

На 15 октомври Dir.bg и 3E-news стартирахме сериозния обществен дебат за Зеления преход в България. За този преход, който ще промени живота на всеки човек, на всяко домакинство в следващите 15 години.

Ние не предлагаме решения и не казваме какво трябва да се случи. Виждаме своята роля като обществено активна платформа за дебат по темата. Нашата цел е да насърчим и подпомогнем дискусията, да съдействаме за смислен, насочен към проблемите и към търсенето на успешни решения разговор за Зелена сделка и бъдещето на страната ни. Искаме да се чуват различни гледни точки, да има дискусия, защото само чрез открит дебат Зеленият преход може да бъде разбираем, честен, успешен и справедлив за България.

Станахме трибуна и на още едно ключово събитие, макар и инцидентно - правителството представи официално Плана за възстановяване пред Европейската комисия в лицето на нeйния заместник-председател Франс Тимерманс и комисаря по иновации и образование Мария Габриел.

На бизнес форумa "Зеленият преход- решения и предизвикателства за България" чухме различни гледни точки, на фокус бяха поставени тежки и сериозни проблеми, които чакат решения. Чухме и сериозни експертни мнения, предложения за модернизация, очертаха се идеи и възможности. Това беше открит разговор със смисъл. Стана ясно, че в страната ни има експерти, които могат да дадат полезни и работещи решения, които трябва да бъдат чути.

Синдикалните лидери предупредиха, че Зелената сделка обхваща не само енергетиката, а цялата индустрия, както и част от земеделието. Това изисква сериозни ангажименти, които все още никой не гарантира. Природозащитниците от "Грийнпийс" пък изтъкнаха, че въглищни централи са на ръба на колапса и през следващото десетилетие се налага българската енергийна система да се движи с ускорени темпове.

Оказа се, че бизнесът е по-подготвен за предстоящата трансформация, отколкото знаем - Кристина Лазарова от Braun to Green представи конкретни планове за екологично трансформиране на ТЕЦ "Бобов дол" и изграждане на соларен парк с разкриване на нови работни места.

Така на форума разбрахме, че инвестициите трябва да бъдат насочвани конкретно към преструктурирането на регионите с проблеми, за да стигнат до хората и да създадат нови индустрии и нови работни места. Но разбрахме и че българската индустрия харчи 2.5 пъти повече енергия за производствени сили, отколкото средното в Европейския съюз. Разбрахме, че България произвежда 4 пъти повече вредни емисии, отколкото всички други от ЕС в енергийната си индустрия. Разбрахме и че България няма енергийна стратегия. Каза го министърът на енергетиката Андрей Живков, който се ангажира да възложи изготвянето й за най-засегнатите райони в страната.

 
Зададохме на Франс Тимерманс въпрос от наш читател - как вижда бъдещето на българската ядрена енергетика на фона на Зелената сделка? Отговорът му потвърди, че политическите ни решения са твърде закъснели. Той бе многозначителен: "Това зависи от вас. Вие трябва да вземете политическите решения и да кажете - "Това е нашата стратегия, така образуваме енергийния си микс от ядрена енергия и възобновяеми източници, с всички плюсове и минуси, които вървят с избора".

Форумът беше открит от премиера Стефан Янев, който акцентира върху нуждата от модернизация на българската икономика, но постави въпроса за социалната цена на тази предстояща трансформация и как тя да бъде компенсирана. Вицепремиерът Пеканов представи Плана за възстановяване в конкретни цифри и цели - 2.4 млрд. лв. чрез Фонда за справедлив преход на ЕС за подпомагане на хората във въглищните региони - "нещо, което досега не е правено", както се изрази самият той,

Комисарят Мария Габриел очерта конкретни възможности за финансиране на иновации, наука, стартиращи проекти и образование чрез новата програма Хоризонт 2025 в контекста на Зеления преход, към които български компании могат да се насочат. Кметът на София Йорданка Фандъкова съобщи за близо 1000 екологични проекта в столицата, които чакат одобряването на Плана за възстановяване.

Над 55 експерта участваха в 6 работни сесии, за да търсят решение и да дебатират проблемите в сферите на финансирането, енергетиката, рециклирането, градската среда, транспорта, земеделието и биотехнологиите, в контекста на Зелената трансформация, която ни предстои.

Над 300 000 бяха онлайн с нас. Повече от 40 000 зрители гледаха събитието едновременно в Dir.bg, в сайта на форума - Greentransition.bg, и в каналите ни за комуникация в социалните мрежи. В рамките само на един ден почти 200 000 четоха за конференция в Dir.bg и над 20 000 - в обновения сайт на 3E-news.bg. Над 50 000 потребители се информираха от страниците ни във Facebook и в Linkedin.

Като водещи онлайн медии, нашето усилие беше и ще продължава да бъде в посока на това да бъдем платформа за дискусия и разговор по проблемите и възможностите, които Зеленият преход поставя пред страната ни.

Благодарим на всички участници във форума за куража да започнем заедно този труден и важен за обществото ни разговор. Благодарим за куража да се изправите пред проблемите, да се сблъскате с различни мнения и да участват в процеса на търсене на решения. Благодарим на партньорите, които ни подкрепиха и заедно с нас станаха инициатори на този дебат.

Това, което ние от Dir.bg и 3E-news видяхме, е, че на фона различията в гледните точки се очертава и възможност за разговор. Точно защото е много закъснял, този разговор е изключително важен. И в него всяка гледна точка е полезна и от значение.

Гласът на миньорите, които очакваха на входа на събитието Франц Тимерманс със запалени свещи и лозунги "Никой не трябва да бъде изоставен" е толкова силен и задължаващ, колкото и гласът на младите представители на Green Peace, които стояха с плакати "Мъртвата планета не ражда индустрия".

Екологичният преход е свързан с много други сфери освен енергетика и енергийна индустрия - с транспорт, с хранителна индустрия, с текстил, с дигитализация. Имаме рядък шанс в страната ни да влязат милиарди, които обаче да не отидат по познатия път на усвояването, а за реалната модернизация на българската икономика, която е изградена през 60-те и 70-те години на миналия век и е неконкурентна и изключително енергонеефективна. Със смислени иновации в конкретни сегменти през следващите 15 години можем да увеличаваме както производителността, така и съответно доходите. Дали ще успеем, зависи от нас.

В Dir.bg и 3E-news ще продължим да даваме всички гледни точки в търсене на решенията. Резултатите от форума ни дават още по-голяма увереност да развиваме темата в обществена полза.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща