Държавата и бизнесът: Липсата на дългосрочни договори е една от причините за енергийната криза

Служебното правителство е предприело вече краткосрочни мерки за излизане от кризата, свързана с високите цени на електроенергията за бизнеса и индустрията. По общо мнение на правителството и на бизнеса, дългосрочните договори липсват и това е една от причините да се стигне до настоящата ценова криза. "Тази мярка вече е предприета и ние ще я усъвършенстваме и следващия път пуловете ще бъдат на по-малки мощности разделени - до 5 мегавата, така че повече фирми да могат да участват", заяви служебният министър на енергетиката Андрей Живков по време на кръгла маса, организирана от президента Румен Радев, на тема "Мерки за решаване на проблема с високата цена на електроенергията и природния газ, предаде БТА.
Следващата мярка, която е била предприета съвместно с Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), е промяна на методиката на цената на Доставчик от последна инстанция. Според енергийния министър тази мярка ще остави реални пари във фирмите, които не са си намерили доставчик на електрическа енергия. Справките са показали, че тези фирми са над 256 000.
От 1 ноември тази методика ще влезе в сила. Спорът е дали тези 30 лева намаление на мегаватчас са достатъчни, но в съвкупност с всички останали мерки, накрая ефектът ще бъде положителен.

Предприети са и действия по промяна на правилата за работа на енергийната борса. Живков уточни, че е било взето решение да се премахне финансовата застраховка като обезпечителна мярка за участие на борсата. Също така е започнало разглеждане и на лицензионния режим на лицензиране на търговците. Целта да се избегнат всякакви съмнения, че на борсата има търговци, които не са достатъчно компетентни да вършат тази работа или да се формира мнение, че там се извършва спекула.
Ако се върви към краткосрочни мерки за подпомагане на бизнеса, те трябва да бъдат по-скоро финансови, отколкото промяна в някои нормативни документи, счита министър Живков. Според него всяка промяна в нормативните документи изисква достатъчно дълго време, така че да не може да се реагира бързо.

Президентът Румен Радев призова да не се политизират причините за енергийната криза.
В Европа се вихри невиждана, безпрецедентна до момента енергийна криза, тя не подминава и България. Причините са много, те са най-вече глобални и от вътрешен характер, каза държавният глава на инициираната от него кръгла маса за мерки за решаване на проблема с високите цени на електроенергията и природния газ и подготовката на позиция на България пред ЕС по този въпрос.
В дискусията в резиденция "Бояна" участваха също служебният премиер Стефан Янев, вицепрезидентът Илияна Йотова, служебните министри на енергетиката, на икономиката, на труда и социалната политика - Андрей Живков, Даниела Везиева и Гълъб Донев, председателят на КЕВР Иван Иванов, ръководители на енергийни дружества, представители на синдикатите и на бизнеса, кметове на общини.
Призовавайки да не се политизират причините за енергийната криза, Радев посочи, че се използва кризата по един най-нелеп начин от тези, при чието управление, в продължение на повече от десетилетие, се натрупаха огромни проблеми и задължения в сектора, които не въведоха нито една базова мощност, нито една нова технология, които ни оставиха без енергийна стратегия в период, в които цяла Европа адаптира своята икономика към Зелената сделка.

Дългосрочните решения са в наш интерес и ще продължим да работим, затова е създадена с моя заповед и работна група, която подготвя нова стратегия в целия енергиен сектор. Но, в същото време, в краткосрочен план, ние търсим точно този ефект, намирането на точните решения, включително - и с възможни решения, излизащи извън традиционните до момента. Ще търсим именно това - защита на българския бизнес, защита на потребителите, които произвеждат стоки и услуги. Това каза служебният премиер Стефан Янев.
Той посочи, че не иска да влиза в дългосрочните решения, свързани с бъдещето на енергийната система, с цялостната стратегия за развитие на сектора, както и с перспективите за Зелената сделка в европейски формат, тъй като в случая се нуждаем от краткосрочни решения.
Стефан Янев се съгласи, че най-малко два аспекта са важни. От една страна, цената на тока за битово потребление, която е на регулирания пазар, на този етап няма промяна, но в същото време всички битови абонати са обект на инфлационен натиск от гледна точка на всички продукти и услуги, които получават във всекидневието си. Това е неизбежно, колкото и да се стремим да помагаме в това отношение, нещата са взаимосвързани, посочи Янев. За България основният проблем е цената на тока за бизнеса, отбеляза премиерът. Той приема, че регулаторните мерки на ЕК, които бяха обявени миналата седмица, засягат битовите потребители. Тоест, ние по индивидуален план си имаме отделна писта, и тя ще бъде в основата на решението на Министерския съвет, което ще приемем в сряда, предвид предстоящия Европейски съвет, и за което екипите вече работят, отбеляза Янев. Той посочи, че как ще изглежда решението, ще бъде коментирано в сряда, когато бъде прието. Не искам отсега да спекулирам, но в крайна сметка всички тези мерки, които сме обсъждали и обявили, които сме направили съвместно от страна на МС, Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, КЕВР, Българската независима енергийна борса, всичко това, което е направено до момента, предстои още да се усъвършенства и да се задълбочава, каза Янев.

По думите му, някои от мерките, например разделянето на пакетите за търговия на дългосрочния пазар на по-малки пакети, не е дало очаквания резултат. Все пак се появиха крайни потребители, но не достатъчно. Не защото мерките не са добри, а защото самият пазар, самите крайни потребители не са готови за това, добави премиерът. Те вероятно се нуждаят от регистрация на борсата, каквато нямат. Всички тези неща са отчетени, допълнително ще бъде задълбочена работата в тази посока, допълнително ще се промени регулаторният механизъм, каза Янев и добави, че според обявената стратегия постепенно тежестта на борсата трябва да се насочи към търговията с дългосрочни продукти.

Още от този месец до началото на ноември да се компенсират тези 600 000 абоната на свободния пазар на електроенергия за големите им сметките им за юли, август и септември. Това е предложението на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. "Има ги парите, има го и механизмът", каза председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев. Според него това не е държавна помощ, защото се помага на всички.
Той е на мнение, че предлаганата от служебното правителството помощ от 50 лева за мегаватчас вече е крайно недостатъчна. "Те бяха нещо за месец юли", коментира той. Според него ситуацията е извънредна и трябват извънредни мерки. По-малко от 10 процента от електроенергетиката е на природен газ, което е основната причина за повишението на цените. България не плаща скъпи суровини. Причината за повишението на цените е, че моделът на пазара е сбъркан.
Само за две тримесечия АЕЦ "Козлодуй" ще продаде над 6 тераватчаса електроенергия на суми над 360 лева за мегаватчас. От тях 300 лева са печалба. Това означава 1 800 000 лв. печалба, посочи Велев. На още няколко места има подобни печалби. Тези пари могат бързо да се върнат там, откъдето са взети, допълни той.
Бързата мярка, която ще помогне на всички, е тази - компенсиране на надвзетото, които пари ги има в България, заяви председателят на УС на АИКБ.