Forbes: Енергийната криза, в която Европа се вкара сама

Анализи / Интервюта
3E news
3353
article picture alt description

Автор: Ariel Cohen

Европа се оказа в хватката на безпрецедентна енергийна криза. Някои казват, че ако този проблем не бъде решен, той ще е съпоставим с арабското петролно ембарго от 70-те години и ще има сериозни икономически, социални и политически последствия. Сорт Brent днес е ниво от 84 долара за барел – рекорд за последните 5 години. Спот цените на газа са пет пъти по-високи от преди година. Поради това държавите преминават от газ към мръсните въглища, а преходът на ЕС към зелена енергия се отлага.

Настоящата криза в Европа е предизвикана от ръста на търсенето на енергоносители след пандемията, извънредните метеорологични условия (силни горещини и продължителна зима), във веригата на доставки, а също така недостатъчни запаси от горива в регионален и световен мащаб. Руският държавен глава има повод да отвори шампанско с оглед на новите санкции на ЕС срещу Кремъл. Той казва, че Европа сама си е навредила. Възможно е той да е прав.

Ето какво казва за това анализаторът на световния LNG пазар от S&P Global Platts Samer Moses: Европа се оказа между чука и наковалнята. На световния пазар на втечнен природен газ вече почти година има дефицит, а Русия си има свои проблеми в добива и инфраструктурата. Така Европа загуби два ключови източника на гъвкави газови доставки. Тъй като подземните газохранилища в региона бяха изпразнени, всяка новина с песимистичен намек, било тя за метеорологични бедствия или прекъсвания на доставките може да накара пазарите да повишат цените още повече. Основните фактори диктуват на пазара да намери баланс поради нарастващото търсене. Тази динамика вече може да се види в цяла Азия и Европа. "

Такова нещастно стечение на обстоятелствата е рядко, но то илюстрира колко много енергийните експерти са загрижени (вкл. авторът на статията) от прибързаното изоставяне на Европа на традиционните енергийни източници (газ, въглища, атомни електроцентрали) и прехода към непостоянни възобновяеми източници. Генералният план на Европа за въглеродна неутралност принуждава държавите-членки на ЕС да се откажат от дългосрочните договори за доставка и да преминат към ценообразуване по краткосрочни. В резултат на това кризата става още по-скъпа за енергийните компании и потребителите, които днес търсят алтернативни доставчици на горива. Газовите експортьори като Русия и Катар нямат нищо против да печелят допълнително от това.

Катарският министър на енергетиката Saad Al-Kaabi каза: Наблюдаваме огромно търсене от страна на всичките ни купувачи, но за съжаление не сме в състояние да ги удовлетворим. Катар отдава предпочитание на потребителите от Източна Азия, които плащат повече. ЕС вече не е основният пазар. Такава тенденция се отчита при всички експортьори в света. Тъй като добивът в Европейския съюз намалява, поради изтощаване на запасите и основно на гигантското газово находище Гронинген в Нидерландия, на ЕС се налага да плаща за вноса все повече и повече. В същото време се увеличава вносът на LNG в целия свят, тъй като страните припознават газа като преходно гориво в периода на отказ от въглеводородите и преминаването към зелена енергетика.

В същото време Китай преживява остра енергийна криза, която се задълбочи от безпрецедентно по мащабите си наводнение, срива на доставките след пандемията и ръста на търсенето. За да попълни недостатъчния добив на въглища във вътрешността на страната, Китай през последната година увеличи двойно вноса на LNG (това е още една причина, поради която обемът на доставки за Европа е под обичайния).

Повече от 20 китайски провинции въведоха норми, за да се справят с влошаващата се ситуация. „Осигурете доставките на енергийни ресурси на всяка цена“, разпореди управляващото в страната Политбюро. Това показва нагледно колко много гигантската китайска икономика зависи от вноса на въглища и газ.
Въпреки че Русия откровено не прилича на пазарен измамник, тя има добра възможност да се възползва от настоящата ситуация, тъй като Европа е готова да купува газ във всякакви обеми и на чудовищни цени. Кремъл се възползва от недостига на газ и започна да говори за необходимостта за пускане на "Северен поток 2" възможно най-скоро в експлоатация. Това е амбициозен (и скандален) геостратегически проект на Кремъл, който изгради подводен тръбопровод директно до Германия с намерение да транспортира 55 милиарда кубически метра газ годишно. Някои германски индустриалци и руски политически лидери го определят като благо за енергийната сигурност на Европа, но в действителност този газопровод ще направи ЕС още по-зависим от капризите на държавния „Газпром“.

Преди няколко години ръководителят на „Газпром“ Алексей Милър в мое присъствие заяви, че неговата компания е „наполовина търговско и наполовина политическо предприятие на държавата“. Оттогава това съотношение се измести още повече към политиката и сега е 40 към 60.

Европейските лидери веднага започнаха да говорят, че Русия използва ситуацията на газовите пазари като инструмент за натиск, за да може „Северен поток 2“ да получи сертификат. В момента „Газпром“ доставя тръбопроводен газ през Украйна. Новият газопровод заобикаля тази страна, която се оказа в трудна ситуация. Според закона, руските производители на енергия първо трябва да задоволят вътрешното търсене и едва след това да осигуряват експорт на газ. Това означава, че липсващите обеми за износ могат да се дължат на липсата на запаси от горива в Русия.

Изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол заяви: „Русия би могла да направи повече за увеличаване на газовите доставки за Европа и да запълни газохранилищата до необходимото ниво в рамките на подготовката за настъпващия зимен отоплителен сезон“. Бирол допълни, че Русия може да увеличи незабавно доставките с 15 %.

Бившият германски канцлер и твърд привърженик на Русия Герхард Шрьодер публикува статия, в която твърди, че руското правителство не е в състояние да манипулира пазарите: „Всеки, който прави сериозен анализ, ще каже: причините за повишаването на цените трябва да се търсят в международните пазар. Това е увеличаване на глобалните тенденции по отношение на търсенето на световния пазар и на времето. "
ЕС се стреми да се откаже от въглеводородите в енергийната си инфраструктура, но Брюксел така и не успя да създаде достатъчно надеждни мощности за производството на енергия. Без голям брой ядрени, въглищни и газови електроцентрали Европа ще се превърне в тъмен и студен континент. Нещо повече, той не разполага с енергийни източници за момент, в който възобновяемата енергия няма да може да работи с пълен капацитет, например като едно лято без вятър, което беше във Великобритания тази година. В контекста на нарастващото изменение на климата, безветрието и облачното време стават все по-непредсказуеми, а липсата на базови мощности изведнъж доведе до настоящата криза.

Някои предложиха закупуването на алтернативни горива като въглищата, които обаче са с два пъти по-висок въглероден отпечатък от газа. Това обаче свежда до нула всички усилия за трансформация на енергетиката.

Великобритания, Франция и Испания обявиха нов таван на цените. Франция стигна още по-далеч и обяви, че до края на десетилетието ще отдели един милиард евро за ядрена енергия. По-добре късно, отколкото никога.

Въпреки цялата си рационалност, Германия следващата година ще изведе от експлоатация почти всички свои реактори, разчитайки на вятърна и слънчева енергия. Не е изключено обаче много скоро да се наложи като подкрепяща „Северен поток 2“ да коленичи пред Русия и върховният и представител Путин, за да задоволи енергийните си нужди. Изследователят от Оксфордския институт за енергийни изследвания Jack Sharples каза: „Ще разберем това само ако видим Русия внезапно да извади допълнителен газ от задния си джоб, за който не сме знаели нищо, но веднага щом „Северен поток 2“ бъде пуснат в търговска експлоатация….И обратно, ако/когато „Северен поток 2“ бъде одобрен и пуснат и внезапно се види рязко намаляване на газовия транзит през Украйна, а това ще покаже, че „Газпром“ няма никакви излишни запаси, а целта на „Северен поток 2“ е просто да измести Украйна“.

Да се разчита на Русия да намали разликата в енергийните доставки е рисковано. Но нежеланието на Европа да си сътрудничи със САЩ извън краткосрочните договори е още по-недалновидно. Европа отказа да сключи дългосрочни споразумения за доставки и Америка пренасочи своя втечнен природен газ за Азия, оставяйки ЕС без нищо.

Има много причини за енергийната криза в Европа. Но ключовите фактори са арогантността на ЕС с неговата зелена политика и енергийният покер, игран от непреклонна Русия. Основният урок е следният: не може да се прави трансформиране на енергийния сектор, без да е създаден достатъчно надежден и рентабилен капацитет за производство от базови мощности.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща