Газопроводът IGB ще гарантира енергийната сигурност на целия Балкански регион

Междусистемната газова връзка Гърция-България (газопроводът IGB) предстои да се развива и може да се превърне в основа за нов газов пръстен. Той ще зададе и нова икономическа визия на целия Балкански регион, а също и за Европа. Може би няма да е далеч бъдещето, когато тази визия ще бъде споделена от Турция. По този начин газовите проекти в Източното Средиземноморие ще се превърнат в обединяващи за икономиката на цял един достатъчно голям регион. Това стана ясно от коментара на премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Алексис Ципрас, както и на вицепремиера на Азербайджан Якуб Еюбов. Ако към тази така очертана картина се прибави и участието на газа от каспийския регион, постъпващ по различни трасета през Южен газов коридор, да, картината може би ще се промени.

Най-добре газопроводите, които минават през Балканите, да ги наричаме Балкански газопроводи, защото с тези потоци – Турски поток, Южен поток, ще се объркаме. Така министър-председателят Бойко Борисов се обърна към участниците по време на първата копка на газопровода IGB, който се осъществява от проектната компания ICGB. С днешния интерконектор даваме реална диверсификация на газовите доставки, припомни преди това в обръщението си той. Да преминем от думи към дела, призова премиерът, като преди това обърна внимание на значението на газопровода за изграждане на нова визия за Балканския регион.

Днес в района на гр. Кирково премиерите на България и Гърция, Бойко Борисов и Алексис Ципрас направиха първата копка на газопровода IGB, който се осъществява от проектната компания ICGB. На събитието присъства и вицепремиерът на Азербайджан Якуб Еюбов. Реалното строителство ще започне през юли.

Газопроводът IGB ще може да пренася втечнен природен газ от LNG-терминала в Александруполис, да се захранва с природен газ от Източното Средиземноморие и може да бъде разширен с интерконектора между България и Сърбия, както и с другия България-Румъния и ще осигурява енергийна сигурност за целия регион, но и за Европа, подчерта преди това в речта си премиерът на Гърция Алексис Ципрас. Той посочи и възможностите, който създава газопроводът за изграждане на един своеобразен газов пръстен и в който може да се включи и Турция. Това както отбеляза Ципрас дава една нови визия за целия регион. В допълнение Ципрас изрази надежда, че Солун ще се превърне в един вид логистичен хъб за осъществяване на важните енергийни и инфраструктурни проекти на Балканите.

Въпреки че с Бойко сме от различни европейски политически сили ние имаме една визия за развитието на региона. Обърнахме нова страница в партньорството си, каза той, като припомни инициативата за Западните Балкани.

Много делегации се върнаха от Азербайджан, каза от своя страна българският министър-председател, като припомни даваните досега обещания за пренос на азерски природен газ. Е, ние поработихме и без самохвалство, бих казал, че започваме работата по интерконектора, заяви той.  Борисов припомни, че бъдещият интерконектор ще е с капацитет от 3 до 5 млрд. куб м природен газ годишно, както и че вече има резервирани мощности. В директно обръщение към вицепремиера Якуб Еюбов, Борисов заяви, че очаква от Азербайджан не 1 млрд., а 1,2 млрд. куб м природен газ годишно. Той припомни, че преди два дни инспектира компресорната станция в Болярово, чрез която се осъществява възможност за пренос на 18 млрд. куб м природен газ от Турция и чрез платформата за газовия хъб съществува възможност газа да стига и до Украйна.

Преди това вицепремиерът на Азербайджан Якуб Еюбов представи възможностите на Южния газов коридор и съответно на Трансадриатическия газопровод, който чрез свързването си с гръцката газопреносна система е в основата за доставката на природен газ от Каспийския регион за IGB. Еюбов съобщи, че в момента се водят преговори с ЕК по отношение на двустранната свързаност с Азербайджан. Той изрази надежда, че сроковете за изграждането на интерконектора Гърция – България ще бъдат спазени и той ще заработи през 2020 г.

Значението на междусистемната газова връзка и бъдещото й влияние върху газовия пазар в Европа  бяха тема и на видеообръщение на еврокомисарят по въпросите на енергетиката към ЕК Марош Шефчович.  

 Теодора Георгиева: Системните усилия на всички страни спомогнаха за успешното преодоляване на препятствията

Знаковото събитие за началото на строителните дейности по междусистемната газова връзка събра премиерите на България и Гърция; представители на високо равнище от Азербайджан пожелаха успех на проекта IGB

Изпълнителните директори на проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД дадоха старт на строителните дейности за междусистемната газова връзка Гърция – България. По време на официална церемония близо до границата с Гърция Теодора Георгиева и Константинос Караянакос положиха първата копка на проекта IGB в присъствието на официални лица от България, Гърция и Азербайджан. Знаковото събитие бе уважено от министър-председателя на България Бойко Борисов, министър-председателя на Гърция Алексис Ципрас, министрите на енергетиката на двете държави, първия заместник министър-председател на Азербайджан и високопоставени представители от Европейската комисия (EК) и от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

„Системните корпоративни и последователни усилия на ICGB и нейните акционери, политическата воля на правителствата на България и Гърция и категоричната подкрепа на ЕК спомогнаха за успешното преодоляване на препятствията, които стояха пред IGB“, заяви изпълнителният директор от българска страна Теодора Георгиева. По думите й за газовия проект вече има осигурено финансиране, избрани изпълнители за всички ключови дейности, сключени договори за инженер-консултант и строителен надзор за българската територия, както и резервиран  капацитет на тръбата, който да осигури отличен старт на експлоатацията на газопровода.

„Синергията на IGB с други ключови енергийни проекти - част от  Южния газов коридор като ТАП и ТАНАП, прави необходимостта от интерконектора неоспорима и неразделна част от цялостната енергийна стратегия и приоритетите на Европа“, подчерта изпълнителният директор на ICGB от гръцка страна Константинос Караянакос. Той изтъкна възможностите на проекта да осигури реална диверсификация на газови доставки, което неминуемо ще подобри позициите на Гърция и България на енергийния пазар и ще спомогне за интеграцията на целия регион.

Заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович уважи церемонията по начало на строителните дейности за IGB и отправи поздравления чрез видеовръзка. В обръщението си той подчерта, че реализацията на проекта ще подобри сигурността на газовите доставки за региона и ще допринесе за енергийната свързаност в Европа. Първият заместник министър-председател на Азербайджан присъства лично на събитието, за да изрази подкрепа към осъществяването на проекта и отправи призив за дълготрайно и успешно сътрудничество между Азербайджан, България и Гърция не само в енергийния сектор. IGB получи подкрепа и от азербайджанската компания „Сокар“, която доставя основните количества за „Булгаргаз“ – търговецът, който представлява своеобразният гръбнак на проекта.

Церемонията по полагане на първата копка за проекта IGB, която се проведе до град Кирково, област Кърджали, събра над 150 гости и високопоставени лица от различни държави. След даване на старта на строителните дейности, изпълнителните директори на компанията заедно с министър-председателитена Гърция и България положиха подписи на една от 12-метровите тръби, с които ще бъде изградено трасето на IGB.

Четирима нови търговци на природен газ

Междусистемната газова връзка се развива от проектната компания ICGB, в която акционери с равни дялове са  БЕХ и IGI Poseidon SA. От своя страна Public Gas Corporation of Greece (DEPA S.A.) и EDISON S.p.A са съакционери в IGI Poseidon SA с равни права. Ключовият газов проект предвижда изграждането на газопреносна система с дължина 182 км и технически капацитет до 3 млрд. м3 година, с възможност за увеличение на преносния капацитет до 5 млрд. м3 на година чрез изграждане на компресорна станция. Трасето на проекта ще свързва Гърция град  Комотини с българския град Стара Загора. Газопроводът ще осигури връзка на газопреносните системи на DESFA и TAP в близост до гр. Комотини с преносната система на българската "Булгартрансгаз" ЕАД в района на гр. Стара Загора. След успешно приключил пазарен тест, проектът е с резервиран капацитет от 1.57 млрд. куб. м. Реализацията му ще доведе на българския газов пазар четирима нови търговци, което ще разшири възможностите на страната в енергиен план.

Финансирането на проекта е осигурено, като то ще се осъществи чрез инвестиция от акционерите, заем от Европейската инвестиционна банка, обезпечен с държавна гаранция в размер на 110 милиона евро и 39 милиона евро безвъзмездно финансиране  от Европейските структурни и инвестиционни фондове за България чрез българската оперативна програма ОПИК. Регулаторният статут на IGB е уреден с решение за освобождаване от регулиран достъп на трети страни.

Всички ключови обществени поръчки по проекта са финализирани успешно, като избраните изпълнители са както следва:
•    Проектиране, доставка и строителство – J&P AVAX (Гърция)
•    Доставка на тръби - Corinth Pipeworks S.A Pipe Industry S.A (Гърция)
•    Инженер-консултант - консорциум ТИБЕИ с участници в консорциума - ТРАКТEБЕЛ ИНЖЕНЕРИНГ С.А (Белгия), ТРАКТEБЕЛ ИНЖЕНЕРИНГ С.Р.Л. (Италия), ИНТБЕР ГМБХ, ИПСИЛОН КОНСУЛТ ЕООД (България) и България Инженеринг ЕАД (България)
•    Строителен надзор - ДЗЗД „Еко Бул Контрол“ с участници в обединението „Екоинженеринг“ ЕООД, „Бул Строй Контрол Инженеринг“ АД и „Контрол Инженеринг“ АД
•    Извършване на археологически проучвания на археологически обекти, установени на трасето на газопровода – Национален археологически институт с музей

Изграждането на междусистемната газова връзка Гърция – България има за цел да осигури диверсификация не само на маршрутите, но и на източниците на природен газ за България и региона. Като част от развитието на Южния газов коридор, чрез IGB България и съседните ѝ страни ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, както и от съществуващи или бъдещи терминали за втечнен газ. Реализирането на проекта създава възможности за пренос през газопровода Гърция – България и газотранспортната система на “Булгартрансгаз” ЕАД към останалите мeждусистемни връзки с Румъния и Сърбия. Значението на IGB се простира и отвъд националните граници на България и Гърция, като дава възможност за свързване с други планирани газови проекти като LNG терминала при Александруполис, Гърция; EastMed за директно свързване на ресурси от Източното Средиземноморие с Гърция през Кипър и Крит, както и втечнен газ от Израел, Египет.

Срокът за изграждане на интерконектора е 18 месеца от началото на строителството, като той следва да бъде въведен в експлоатация през 2020 г.