Властта и бизнесът: Икономиката ни ще се трансформира единствено чрез силен тласък за развитието на регионите

Партньорството и диалогът между държавата, общините и компаниите са задължителното условие за зеления преход, дигитализацята повишаването на квалификацията на работната ръка

Икономика / Анализи / Интервюта
Кристиан Костурков
1056
article picture alt description

Българската икономика е поставена пред сериозни предизвикателства. Но тези предизвикателства всъщност са възможността, стимулът и начинът тя да се модернизира, иновира и да стане конкурентна на по-развитите от нас страни. Което в крайна сметка пък ще бъде от най-голяма полза за хората, живеещи в регионите, а не само за бизнеса. Около това мнение се обединиха представителите и на държавата, и на местните власти и на бизнеса в рамките на конференцията „Бизнесът и регионите – Трансформацията“. Също така и трите субекта споделиха мнението, че единствено чрез обединяване на усилията ще може да бъдат постигнати заложените цели. Затова държава, региони и бизнеси трябва да работят заедно, да споделят идеи, да търсят начина за тяхната реализация. Но също така трябва да се мисли в дълбочина, да се експериментира, да се прилагат новите технологии и научни разработки, дори да се рискува. А се оказва и че у нас има много добри примери и за такива предприятия, и за региони.

Държавата

„Пред европейската икономика има много предизвикателства, пред бизнеса на 21 век – също. Само заедно – бизнес, местна власт и държавна администрация, могат да ги решат“, каза вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов. Той изтъкна, че България трябва да полага усилия най-вече в 3 основни посоки. И първото място заема по-доброто регионално развитие и намаляването на регионалните дисбаланси. Според него в последните години фокусът върху тази тема не е бил достатъчен. А социалната и териториална кохезия са един от главните приоритети по отношение на средствата, които получаваме от ЕС.

На второ място е зеленият преход. „Политиките за декаербонизация на икономиката са залегнали в редица международни споразумения, в Парижкото споразумение, както и в редица европейски регулации. Не само заради това, но и за цялата ефективност на нашата икономика, ние трябва да правим стъпки в тази посока. Голяма част от евросредствата вече се обвързват с ясно поети ангажименти и с ясна визия в сферата на декарбонизацията и зелените политики. Тези инвестиции могат да бъдат направени само тогава, когато има синхрон с бизнеса, но и в синхрон със социални мерки, които да подкрепят регионите, които да подпомагат тази тяхна трансформация“, каза Пеканов.

Третото, но не и като последно място, е дигитализацията. Той подчерта, че тя също е основен приоритет не само в Плана за възстановяване, но и на европейските средства, които ще н бъдат отпуснати по него. „Особено след пандемията виждаме, че дигитализацията на бизнеса е изключително важна, за да се осигури конкурентоспособността в 21 век. В настоящата среда и в глобалната икономика технологичните гиганти са тези, които са много по-напред и имат много по-голяма възможност за такива стъпки. А именно тук е важно в България и в Европа държавата, както и публичните финанси, както и европейските средства, да помагат на бизнесите в тази насока по отношение на дигитализацията“, каза вицепремиерът.

Според него това са 3 предизвикателства, но и 3 възможности - както и по отношение на зелените инвестиции, така и по отношение на дигитализацията, така и по отношение на регионалната политика. Големите компании, както и малките и средните предприятия, в един добър диалог с местната власт, могат да намерят решения, така че тези предизвикателства да се превърнат във възможности, да използват по най-добрия начин средствата, които ще имаме, те да гарантират бъдеще, особено на регионите, които ще бъдат засегнати по един или друг начин, например от стъпките, които се поемат в сферата на декарбонизацията. „За тези региони трябва да търсим правилните политики, за да се случва тяхната трансформация в региони на високотехнологични производства“, категоричен е Пеканов.

Той обърна голямо внимание и на сериозния ресурс, предвиден в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Част от нея е и т.нар. инструмент „Следващо поколение ЕС“. По нея идва Механизма за възстановяване и устойчивост, от който България ще получи 12.6 млрд. лв. „Голяма част от тези средства всъщност ще отидат в рамките на различните региони в страната, ще могат да бъдат използвани на местно ниво – дали в сферата на образованието, дали на здравеопазването, дали, например, за едни от най-важните проекти – изграждането на индустриални зони в различни части на страната. Също така и в сферата на устойчивата градска мобилност, както и всички други проекти с хоризонтален характер, от който именно на местно ниво компаните, в диалог с местната власт, могат да се възползват и да градят инвестициите на бъдещето“, обясни вицепремиерът.

Той подчерта също, че това не са всички средства, които ще получи България. В рамките на Споразумението за партньорство и в рамките на оперативните програми социалната и териториалната кохезии са важни приоритети. В този смисъл новите европрограми също ще бъдат много повече насочени към регионите извън столицата. „Това е желанието на ЕК, но и нещо, което аз споделям като важен приоритет“, коментира още вицепремиерът.

И не на последно място, по отношение на инвестициите, които ще се правят за бъдещето, ще имаме на разположение и Фонда за справедлив преход. Той ще ни даде възможност да насърчаваме малките и средните предприятия, новите предприятия, научно-изследователска дейност, повишаването на квалификацията на работещите, насърчаването на бизнеса в неговите високотехнологични инициативи и приоритети.

„Това са стъпките, които трябва да правим. Но за да ги правим успешно, е много важно да върви един диалог между големите компании, малките и средните предприятия и местната власт, именно за да се изясни визията за това каква България искаме да изградим през следващото десетилетие – такава, която върви в крак с времето и всички глобални процеси и в същото време обаче защитава своите предприятия, както и работещите в тези региони“, завърши Пеканов.

За необходимостта от синергия между държава, местни власти и бизнес акцентира и икономическият министър Даниела Везиева. „Задачата с трансформацията на нашата икономика, с плавния преход към иновативна, кръгова, зелена икономика, е отговорност на всеки един от нас, за когото е важно как държавата ни ще се развие. Така че отговорността не е само на правителството, не е само на местната власт, не е само на бизнеса. Тази отговорност бихме могли да я споделим чрез правилните политики, които да заложим в следващия планов период, за да осъществим нашето добро развитие в следващото поколение Европа, в която да живеят нашите деца“, каза тя.

Везиева обърна внимание и на някои по-сериозни предизвикателства, които стоят пред страната ни. Едно от тях е, че в годините назад икономиката ни е била базирана на енергоинтензивни производства. Също така голяма част от нашето производство на енергия – 42%, е базирано на въглищни мощности. Поради което сега пред България стои тежката задача да направи този плавен преход към декарбонизация и енергийна ефективност. Според Везиева обаче страната ни трябва да го направи отстоявайки пред ЕК и ЕС нашите географски, структурни, национални, икономически приоритети, така че да се получи този преход в крайна сметка справедлив за всички живеещи в тези региони.

Друго сериозно предизвикателство пред българската икономика ще е трансформацията на износа, който е двигателят на БВП. В момента огромният процент от експорта ни е свързан с природните суровини – 42%. В същото време 27 на сто от износа ни се базира на потребителски стоки и само 25% - на наричаните някога „тежко машиностроене“, а днес – инвестиционни стоки. „Този разрез ни дава една сериозна тема и сериозно предизвикателство за това как ще преобърнем експорта през иновациите, през това да направим наистина иновативна нашата икономика“, посочи Везиева.

Според нея регионите в растеж имат едно основно предизвикателство и то е по отношение на това какво ще си изберат като приоритетна област за развитие. Затова не е добре да се търси развитие във всички посоки. По-добрият вариант е да се види в какво има най-голям капацитет от гледна точка на ресурси, географско разположение, способности на работната ръка, съществуващи бизнеси, потенциали за развитие, след което да се изберат една или две области, върху които да бъдат фокусирани политиките за насърчаване, създаваните и изпълнявани проекти и привличането на инвестиции. „Следващият програмен период ни дава възможност да развиваме всяка една област и община в посока, в която тя наистина има възможност да го направи. Няма как една община, да кажем Русе, да се развива в 6-те тематични области, които са определени в стратегията и да кажем, че сме добри във всичко. Апелирам местните да се фокусират в една конкретна област и в следващите години всички пари, които ще дойдат през грантови схеми и през финансови инструменти, да бъдат насочени така, че да си направим развиващи се областите, в които живеем. От нас зависи какви ще бъдат проектите, колко ще бъдат устойчиви, дали ще постигнем тази дигитална култура в икономиката, дали ще успеем да включим повече иновации не само в големите предприятия, но и в малките“, препоръча Везиева.

Бизнесът

С мнението на икономическия министър се съгласи и главният изпълнителен директор на „КЦМ 2000 Груп“ Румен Цонев. Според него както регионите, така и предприятията, трябва да си изберат област в която да се развиват и да насочат всички усилия към нея. Но облягайки се на своите възможности, способности и потенциали. В тази връзка той даде пример как „КЦМ“ се готви активно да започне производство на онзи тип оловни акумулатори, които са необходими за съхранението на електроенергията, произведена от фотоволтаици и други възобновяеми източници. „Трябва да се научим да подкрепяме силните си страни. Защото ще се превърнем в ишлеме държава, някой ще вкарва технологии и материали, ще ги използват няколко години и после ще ги изнесе в друга държава“, каза Цонев. И даде пример с това, че нито един фотоволтаичен панел, монтиран у нас, не е произведен нито в България, нито в Европа. „Така на кого правим успешна и устойчива икономика – на Китай или на Европа?“, риторично попита шефът на „КЦМ“. Според него по-добрият вариант за България е да имаме по-дълга верига за доставки, но предприятията, които развиват дейност в една и съща област по 50-60 и повече години, да продължат да го правят в същата сфера, защото там са добри, там познават и внедряват новите технологии.

По отношение на трансформацията, за която толкова активно се говори в ЕС, Цонев отбеляза, че през т.г. „КЦМ“ ще навърши 60 години и не е имало как да достигне толкова, ако през цялото време не се е трансформирало и не е внедрявало нови технологии. Преди 5 години в предприятието е завършен мащабен проект за прилагането на най-иновативния метод в света за получаване на олово. Вследствие на което вместо както в миналото при производството да се получава олово и въглердоен двуокис, сега вече се получава олово и серен двуокис, от който се прави сярна киселина. „Т.е. произвеждаме два полезни продукта“, обясни Цонев. И допълни, че чрез тази технология е постигнато и 20 пъти намаляване на използваното в производството количество въглища.

Цонев отбеляза също, че работата на специалистите в „КЦМ“ по внедряването на тази иновативна технология е била оценена високо дори в Австралия. Наши инженери са отишли там, за да пуснат техния завод по тази технология. При което пред един от местните вестници ръководителят на завода е обявил, че за да успее предприятието да я внедри успешно, му трябват  500 млн. долара и 4-5 инженери от България. „Тук имаме страшно много талантливи, образовани хора, които се занимават с просперитета на българската индустрията“, подчерта Цонев.

За успешно внедрени у нас иновативни технологии, на които се възхищават по целия свят, говори и вицепрезидентът и изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс“ у нас Илия Гърков. Той отбеляза, че преди години в Челопеч предприятието е започнало изпитания на лабораторно много добре представяща се технология – машини, чрез които се извличат полезните минерали от общата минна маса, която е разработката на канадска иновативна компания. „Дигитализацията на минното дело изисква много голяма подготовка на хората и технологична дисциплина. Учудихме света, че точно в нашия регион работим така. След успешното внедряване на технологията за един обем продукция вече ни трябват само 22 киловатчаса електроенергия, а преди да вкараме тази технология ни трябваха 286“, обясни Гърков.

В момента приключват тестовете и се работи за внедряването за постоянно в работата на друга нова технология в сферата на дигитализацията и умните машини. Става дума за 45-тонната машина, на която ще й бъде необходим оператор само в първите 4-5 минути, за да я запознае със задачите й и маршрута й, след което да я пусне да работи сама. „Това помага на хората да се освободят от безсмислените еднотипни действия, да започнат да използват много повече главата си и да имат много повече време за това, което им е интересно да правят. Операторът от 7-часова работна смяна вече ще работи 5 минути“, отбеляза Гърков.

Той подчерта, обръщайки се към държавата, че на бизнеса най-много му е необходима сигурност, за да може да осигури устойчиво развитие, за да има смисъл от инвестициите. И даде пример с административните процедури в България. У нас разработването на един минен проект отнема 17 години от идеята до реализацията. В същото време в Австралия, в зависимост от големината на проекта, разрешителният режим отнема между 2 седмици и 3 месеца. Гърков подчерта, че минно-добивната промишленост е важна за нашата страна, както и за всички останали, защото човешката цивилизация е възникнала заради нея и се крепи на нея. „Ние сме важни, защото предоставяме на останалата част от човечеството необходимите им ресурси“, подчерта Гърков.

Изпълнителният директор на „Геотехмин“ Доминк Хамерс също подчерта, че внедряването на нови технологии и трансформацията у нас реално отдавна са започнали. И от тази гледна точка индустрията у нас по-скоро има нужда от устойчив напредък в тези посоки. „Сигурно ще дойде ден, в който минните технологии вече ще са електрически, дано да е по-скоро. Сигурно някой ден ще ползваме само ВЕИ. Но ние не смятаме, че трябва да се трансформираме, а по-скоро да правим това, което и досега. Само ще трябва да се адаптираме към новите технологии“, подчерта Хамерс. Според него разликата между България и света в минната дейност като цяло не е с особено голяма.

Същото мнение изрази и ръководителят по инженеринга на „Аурубис България“ Иван Градинаров. „Напред сме с нивата на оборудване, с технологиите, с иновациите. И доказателство за това е, че чужди компании идват да се учат от нас“, подчерта той.

Градинаров обаче обърна внимание на едно от най-големите предизвикателства пред всички индустрии, особено в Европа – рекордните цени на енергията. Според него тази тенденция ще продължава. Затова за компаниите изграждането на собствени ВЕИ е много важно, особено за такива като „Аурубис“. Затова преди 2-3 години компанията си е поставила цели и е стартирала амбициозни проекти, чиято цел е до 2030 г. 25% от използваната от нея енергия да е от собствени ВЕИ, а до 2050 г. - над 50%. Така към момента „Аурубис България“ разполага с 10-мегаватова фотоволтаична централа, която е и най-голямата у нас за собствени нужи. Но тя покрива само 25% от годишната консумация на предприятието, затова предстоят още много проекти.

Всички такива проекти за внедряване на иновации в индустрията обаче изискват големи инвестиции. Но не всички компании могат да си ги позволят със собствени средства. Затова и ролята на банките е много важна, стана ясно от думите на главния изпълнителен директор на „УниКредир Булбанк“ Цветанка Минчева. Тя отбеляза, че трансформацията в самите банки също е започнала отдавна и тя се изразява не само във внедряването на нови технологии, но и в промяна на цялостния им бизнес модел. Но много дейности от прехода изискват капиталови инвестиции. „Трансформацията ще обхване цялата икономика. И има много играчи, като малките компании, които не могат да го направят сами. Нашата роля е да създадем подходящите продукти за подпомагане на гръбнака на икономиката – по-малките и средни компании“, отбеляза Минчева. Тя допълни и че от друга стана банките, предвид факта, че трябва да инвестират средства в чужди проекти, оценявайки риска, на практика участват и в изграждането на плановете за трансорфмация на бизнеса. 

Въпреки развитието на новите технологии и активното им внедряване в индустрията, предприятията зависят сериозно и от качеството и квалификацията на своя персонал. Затова трябва те да инвестират отрано в обучението на подрастващите в региона, в който развиват дейност, за да могат да разчитат на качествени кадри, стана ясно от презентацията на ръководителят на отдел „Човешки ресурси“ в „Асарел Медет“ Бисерка Янева. Тя отбеляза, че предприятието от Панагюрище е започнало с проект в дуалното обучение години преди у нас да се заговори за този тип образование. И продължава да го прави в момента както на гимназиално, така и на университетско ниво. Още от 2004 г. насам пък ежегодно организират стажантска програма. Бъдещи кадри от „Асарел Медет“ си набелязват още в училищата, с които си сътрудничат в дуалното обучение. Намират бъдещите свои кадри и в Минно-геоложкия университет, с който също си сътрудничат активно от години. „50% от хората в стажантските програми след това работят в „Асарел Медет“. И още тогава са убедени, че животът им и работата им ще са в Панагюрище“, обясни Янева.

Общините

Местните власти също гледат с надежда към насочените към регионите политики. „Регионалният подход ще бъде водещ през новия програмен период. Самите проекти ще бъдат регионализирани“, каза изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Силвия Георгиева. Тя отбеляза като положително това, че при редакцията на Плана за възстановяване бе премахнато ограничението да се финансират само индустриални зони, които са по Закона за индустриалните зони. Тя допълни, че в НСОРБ вече започват да работят за разписването на механизмите, по които да бъдат реализирани инвестициите и проектите по Плана. „Той ще бъде одобрен, близо 7 млрд. лв. не са малка инвестиция, затова е време още сега да започнем да градим планове и да имаме проектна готовност за момента, когато той бъде одобрен“, каза Георгиева.

Тя отбеляза, че още от 2013 г. общините получиха възможност да дават сертификат клас В за инвеститори. Но лошото е, че те нямат финансовата възможност да осигурят на един инвеститор, например, довеждаща инфраструктура, както може да прави държавата. Георгиева обаче подчерта, че въпреки това кметове като на Пловдив и Шумен са успели да привлекат и задържат инвеститори, давайки пример с индустриалните им зони. „За съжаление обаче все още общините нямат кой знае какви възможности да подкрепят, привлича и задържат инвеститори“, каза още тя.

Георгиева, както преди нея представителите на държавата и бизнеса, също подчерта, че работата в партньорство, сдружаването на отделни общини и пълно доверие между местните власти и бизнеса е задължително условие за пълната трансформация на икономиката в България. „Това ще е изискване и на новия програмен период – минимум 3 общини да работят заедно и задължително с бизнеса“, каза тя. И даде примери в това отношение, които вече се случват, като сътрудничеството на Сливен и Ямбол, както и със сдружаването на 5 и повече общини в Северна България с привличането и бизнес представители. 

Кметът на Сливен Стефан Радев обясни, че идеята за сдружаване на неговата община с Ямбол и Тунджа не е с цел изграждане на конкретен индустриален парк, а за да могат трите общини да функционират като един по-голям град или по-голям индустриален регион. Една от идеите, върху които с работи, е пътят между Сливен и Ямбол да стане 4-лентов, за да може да се стига за 15 минути от единия до другия център. Вследствие на което хората ще се придвижват много по-бързо, транспортът ще е много по-бърз, което е добре за бизнеса, който ще може да разчита на повече работници от повече населени места, а не само от това, в което е даденото предприятие. Сдружаването на трите общини също така ще постигне ефект на нещо като нов град с около 300 000 жители. „И става забележим за инвестиции, за възможност за работа, социален живот, културен живот. Искаме и да направим общ икономически профил на трите общини, за да могат потенциалните инвеститори да знаят на какво могат да разчитат като работници, инфраструктура, предимствата на околната среда. Идеята е да се улеснят потенциалните инвеститори и всичко това да заработи през следващия програмен период (2021-2027)“, обясни Радев.

Кметът на Сливен също така отбеляза, че сертификатът за инвестиции клас В, който могат да дават общините, все пак има своите ползи и възможности. Например да им се продава терен без да е необходимо организирането на търг. И посочи, че преди седмица Сливен е дал такъв сертификат.

С цел привличане на инвестиции сдружението на общините Сливен, Ямбол и Тунджа обмислят сериозно възможността за въвеждане на нови стимули, като например намаляване на техните местни данъци и такси за новите инвеститори. Той отбеляза и като плюс, че Законът за насърчаване на инвестициите дава възможност да се стимулират не само нови инвеститори, но и местни фирми за разширяване на дейността им.

Заместник-кметът на Пловдив Стефан Стоянов обърна сериозно внимание на един проблем на българската икономика, за който алармират вече години от не един и два сектора на икономиката ни. И това е нуждата от работна ръка и вноса на такава, ако се налага, дори и от чужбина. „Нашата икономика предполага още работна ръка, а нямаме достатъчно. В някои сектори това се вижда от Космоса. Колкото и добре да обучим своите работници, без внос от трети страни икономиката ни просто няма как да продължи да се развива“, каза Стоянов. Според него това е един от ключовете за по-добър растеж.

По думите му вносът на работна ръка трябва да стане с организирана държавна политика. Той даде пример с Полша, която има 40 млн. души население и е една от големите държави в ЕС, която систематично внася от Украйна между 1 и 1.5 млн. души чрез издаването на специализирани визи за конкретни сектори – IT, индустрия и т.н. „Време е и ние да започнем да правим така, това е истинска мярка за подкрепа на икономиката, която ще даде огромни възможности и ръст. Така вместо по 3-4% увеличение на БВП ще постигаме по 7%“, смята зам.-кметът на Пловдив. Според думите му България има огромна възможност следващите 10 години да стане топ дестинация за индустриално развитие, тъй като в Централна Европа развитието на този бизнес вече е станало скъпо, а ние вече имаме индустриалните зони, ще имаме и нови, само трябва да осигурим работната ръка, която ни липсва.

Друг съществен момент, според него, са инвестициите в индустриални зони. Дори и да нямат големи възможности за това, общините трябва да започнат с каквото е възможно, използвайки и средствата, които могат да получат от различните европрограми, фондове, Плана за възстановяване и развитие. „Най-умното, което може да направи един регион в момента, е да започне да прави индустриална зона. Може да е от 100-150 дка, но да започне. Вярно, че е сложно за общините, нямат финансова възможност. Но най-важният документ за развитие на регионите в ЕС е децентрализация на инвестициите и регионите“, категоричен е Стоянов. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща