Преди зимата: Кризата в европейската енергетика застрашава бизнеса и потребителите

Кризата, която се оформи през последните седмици на европейския енергиен пазар, не е включена изрично в дневния ред на неформалното заседание на министрите на енергетика на ЕС тази седмица. Въпреки това широко се очаква те да обсъдят мерките на страните членки срещу поскъпването на природния газ и електричеството на фона на опасенията, че тенденцията може да застраши възстановяването на икономиките след коронакризата и да подкопае плановете на Брюксел за по-амбициозни "зелени реформи".

Цените на газа на едро на европейския пазар през последните седмици нарастват стремглаво и вече доближават немислимата донеотдавна граница от 1000 долара за 1000 кубични метра. Само за миналата седмица поскъпването е близо 30%, a от януари - над 250%.
Освен за отопление и готвене, за Европа природният газ е и важен източник на електроенергия. Възприеман като по-чиста алтернатива на въглищата, той е предпочитният "преходен" енергоносител по пътя към "зелената енергетика". Ценовият скок носи опасност както от рязко увеличаване на разходите на промишлените потребители (и съответно на произвежданите от тях стоки), така и за сметките на битовите абонати, а и от още по-голямо ускоряване на инфлацията и недостиг на топлинна и електроенергия, в момент когато зимата наближава.

Референтни цени

За природния газ няма единна цена. Борсовите котировки могат да се променят разнопосочно в зависимост от климатични условия, запълненост на газохранилищата и редица други фактори. В периода 1996-2016 г. пазарните цени на газа в Европа обикновено се определяха чрез електронната търговска площадка на виртуалния газов хъб National Balancing Point (NBP) във Великобритания, а от 2016 г. референтна е цената на хъба Title Transfer Facility (TTF) в Нидерландия. Търговете за контрактите на хъба TTF се провеждат на амстердамската борса ICE-Endex Exchange, а за хъба NBP - на лондонската ICE. И на двете борси цената е за фючърсни договори, като се изчислява не в кубични метри за долар (т.е. предвид физическия обем на газа), а в мегаватчаса за британска лира/евро (т.е. електроенергията, която може да се произведе от суровината).

През пролетта на 2020 г. заради срива в цените на енергоносителите, предизвикан от коронавирусната пандемия, газовите котировки на хъба TTF се понижиха до рекордни минимуми и през май миналата година синьото гориво се котираше за едва 34 долара за 1000 куб метра.
С възстановяването на световната икономика от последиците на пандемичните ограничения и стабилизирането на цените на петрола котировките тръгнаха нагоре. През януари 2021 г. цената на TTF достигна 335 долара за 1000 куб метра, връщайки се на нивото от 2018 година.
През пролетта котировките отстъпиха, но от юли отново започнаха да нарастват. Към края на август бе преминат прага от 600 долара, а от началото на септември поскъпването изглежда неудържимо.

Причини за ценовата експлозия

Причините за безпрецедентния скок на газовия пазар са комплексни, съчетание от множество фактори, довело до по-високо от очакваното търсене и по-малко предлагане.
"Никога не сме виждали такива цени. Очаквахме известно възстановяване след ковид пандемията, защото миналата година цените бяха крайно ниски, но това, което се наблюдава сега, е наистина екстремно", коментира Айра Джоузеф от S&P Global.
Световното търсене нарасна с отварянето на икономиките след пандемията, а на азиатските пазари се формираха много по-високи цени, което накара производителите на втечнен природен газ да пренасочат натам доставките си, отклонявайки ги от Европа.

Студеното време, обхванало значителна част от европейските страни през пролетта, изпразни газохранилищата, оставяйки ги с резерви под обичайното. Горещото лято засили потреблението на електроенергия, което също се отрази на запасите. В резултат запълването на европейските газови хранилища преди студения сезон изостава и според говорителка на Европейската комисия към края на миналата седмица се е равнявало на 71% спрямо 82% по същото време миналата година.
Същевременно необичайно тихото време на Стария континент през последните седмици намали производството на електроенергия от вятър, най-вече в Северно море, което създаде допълнително търсене на газ.
С особена сила това важи за Великобритания, която обикновено добива от вятър 20% от електроенергията си.

Помощни мерки

Засега Обединеното кралство, където в момента цените на електричеството са най-високите в Европа, изглежда е и най-засегната от енергийната криза страна. Няколко малки енергийни компании вече фалираха, заводи за торове спряха работа, а дейността на месопреработващи предприятия е застрашена заради недостига на необходимия им въглероден диоксид, който е страничен продукт от преработката на синьото гориво. Лондон обсъжда различни варианти за подпомагане на бизнеса и потребителите, като подобни мерки се разглеждат и в други големи европейски икономики. Очаква се по-късно тази седмица Италия да обяви многомилиарден пакет в подкрепа на домакинствата, след като правителството вече похарчи 1 млрд. евро за пряка намеса на енергийния пазар и намаляване на сметките на потребителите. Испания миналата седмица одобри извънредни помощни мерки и обеща да ограничи печалбите на енергийните компании. Франция пък обяви субсидии от 100 евро за близо 6 милиона домакинства с ниски доходи.

Макар съобщението, че норвежката компания Equinor е получила разрешение да увеличи износа от офшорните си находища, да намали напрежението на пазара, според мнозина експерти тенденцията на високи цени е структурна и ще се запази до края на годината, като може да продължи и в началото на следващата, особено ако зимата е студена.

Пазари и геополитика

Рязкото поскъпване на газа в Европа съвпадна със завършването на спорния газопровод "Северен поток-2", който трябва да удвои преките руски газови доставки за Германия по дъното на Балтийско море. За пускането му в експлоатация обаче тепърва трябва да бъдат издадени разрешения от регулаторните органи, което може да продължи с месеци.

В писмо до Европейската комисия от 16 септември около 40 от 700-те депутати в Европейския парламент поискаха да се разследва ролята на Газпром в нарастването на цените на газа на европейския пазар. Законодателите изразяват подозрения, че руският газов холдинг е предприел действия, за да тласне нагоре цените на синьото гориво.
От Газпром отказаха коментар. Концернът заяви по-рано, че изпълнява задълженията си към клиентите по сключените дългосрочни договори, но все пак той не се възползва от възможността да заяви допълнителни мощности за газови доставки през Украйна тази година.
Малко след завършването на "Северен поток-2" говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подчерта, че поскъпването на синьото гориво няма отношение към Русия. Въпреки това той отбеляза, че пускането на съоръжението ще допринесе за балансирането на цените.

Ценовият натиск на газовия пазар освен всичко засили позициите на противниците на плановете на ЕС да намали емисиите на парникови газове чрез вдигане на цената на въглеродния диоксид. Брюксел призовава страните членки да не се противопоставят на плановете му за по-високи въглеродни данъци, твърдейки, че това е жизненоважно, за да се даде стимул на компаниите да преминат от изкопаеми горива към по-устойчиви енергийни източници.

Анализ по БТА