Министърът на икономиката не управлявал добре държавните дружества през 2018 и 2019 г., показва одит на Сметната палата

Сериозни забележки към управлението и контрола върху държавните дружества, които са под шапката на Министерството на икономиката, отправя Сметната палата. Те са следствие на извършения одит за периода от януари 2018 до декември 2019 г., чиято цел е била именно да се провери как министърът на икономиката е управлявал в този времеви интервал дружествата с държавно участие, чийто принципал е. Основният извод от одита е, че дейността на икономическия министър в това отношение не е била достатъчно ефективна.

Едно от нещата, които одитът на Сметната палата установява, е че липсва държавна стратегия, насочена към това въпросните дружества да повишават ръста на икономиката и конкурентоспособността й спрямо другите държави. Вследствие на което идват до голяма степен и забележките по отношение на това как икономическият министър е управлявал подчинените му предприятия. Така в крайна сметка не става ясно по какъв начин тези компании допринасят за постигането на мисията и стратегическите цели на ведомството за повишаването на конкурентоспособността на икономиката, ръст на БВП и на износа, създаване и развитие на индустриална и иновационна инфраструктура, намаляване на административната тежест за бизнеса, подпомагане на малките и средни предприятия и др.

Сред най-сериозните забележки в доклада на Сметната палата се откроява фактът, че министърът на икономиката, макар и принципал на предприятията, не може да контролира 56% от дълготрайните им материални активи. А причината е в липсата на регламент, който ясно да посочва как се взимат решенията за промяна на субекта, който упражнява ролята на собственик на капитала и принципал на конкретно държавно дружество. Чрез което се създава възможност те да се променят, като по този начин дадено предприятие да бъде преструктурирано или стане дъщерно на холдингова структура чрез вливане в нея без зад такова решение да стои подписът на министъра на икономиката. Така той губи правата си за прямо управление и контрол. Благодарение на това в края на 2019 г. 56 на сто от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества от системата на икономиката, са собственост на дъщерни дружества и министърът на икономиката няма преки правомощия върху тях. 

В доклада на Сметната палата е посочен и красноречив пример – министърът има пълни правомощия върху „Плод – Зеленчук“ ЕООД, Габрово, но не и върху „Кинтекс“ и ВМЗ. Първата фирма има собствен капитал от 272 хил. лв., активи за 285 хил. лв. и приходи от 146 хил. лв. и върху всичко това министърът на икономиката може да упражнява пряко контрол. От друга страна „Кинтекс“ е със собствен капитал 81 млн. лв., активи за 157 млн. лв. и приходи от 120 млн. лв. Собственият капитал на ВМЗ пък е 290 млн. лв. собствен капитал, 474 млн. лв. активи и 254 млн. лв. приходи. Върху тези стотици милиони обаче министърът на икономиката няма преки права. Причината е, че те са част от холдинговата структура „Държавна консолидационна компания“ (ДКК), като така именно тя има правата за управление и контрол над тях. Същото е положението и по отношение на компании като „Нити“, „Авионамс“, „Монтажи“ и др.

Друга подробност е, че по този начин към 31 декември 2019 г. от 2.26 млрд. лв. общ капитал на държавните дружества под шапката на Министерството на икономиката, пряко управление и контрол министърът може да упражнява върху една 994.4 млн. от тях, а върху 1.2656 млрд. лв. - не.

В доклада на Сметната палата се отбелязва, че към края на 2019 г. има 97 дружества с държавно участие под шапката на Министерството на икономиката, от които 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 - по несъстоятелност.

Друг важен аспект, който има финансово изражение за бюджета на страната е, че дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата си и не разпределят дивидент в полза на държавата, тъй като отчисленията от тяхната печалба (в случай че има такива) се правят в полза на съответното холдингово дружество, чиято собственост са те. 

Докладът от одита обръща и сериозно внимание на дейността на Българската банка за развитие (ББР) през периода 2018-2019 г. Според него тя и дъщерните й дружества не са контролирани ефективно, вследствие на което очакваните ползи за бизнеса, икономиката и обществото не са постигнати в достатъчна степен. Близо половината от кредитния портфейл на банката в разглеждания период е бил насочен към големите предприятия, макар основният фокус на ББР да са малките и средните. „Мисията на ББР е да спомага за развитието на българската икономика, като насърчава износа и подпомага реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия. Законът за ББР обаче дава възможност и за чисто търговско кредитиране от банката“, се отбелязва в доклада на Сметната палата. В който се уточнява и че именно това е причината близо половината от общата сума на раздадените кредити през 2018 и 2019 г. да са отишли в големи компании. А също така над една трета от заемите са усвоени от едно единствено предприятие, развиващо дейност в областта на тютюневата промишленост. От друга страна заемите, предоставени на малки и средни предприятия, преобладаващо са били насочени към фирми, занимаващи се с производство и разпределение на енергия.

През одитирания период не е осъществяван контрол и върху възнагражденията на ръководството на ББР и дъщерните й дружества. Установено е, че членовете на Управителния съвет на банката е получавал около два пъти по-високи заплати в сравнение с членовете на УС на БНБ. Допълнително членовете на УС на ББР са участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение, около 30 на сто от възнагражденията им като членове на УС на банката. Така едно лице може да участва, както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост, констатира докладът на Сметната палата.

Във връзка с всички констатирани проблеми към Министерството на икономиката са изпратени и 11 препоръки, за чието изпълнение е даден срок от 10 месеца. Целта е да се премахне възможността описаните по-горе нередности да се повтарят в бъдеще, ведомството да може да управлява и контролира по-ефективно поверените му дружествата, както и те да водят до реализацията на целите и политките, за които са създадени.