Манолова: БНЕБ, КЕВР, ЕСО, БЕХ и енергийното министерство са виновни за високите цени на тока на енергийната борса
Няма невинни институции и търговци в кризата с високите цени на тока на свободния пазар. Това стана ясно от изказването на Мая Манолова („Изправи се! Ние идваме!) по време на днешното заседание Временната парламентарна комисия по ревизията за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерския министерствата, държавните органи, държавни и общински предприятия, дружества с повече от 50 на сто държавно и общинско участие и местните власти през последните 5 години. Манолова, която е председател на комисията, обясни, че ще излезат с препоръка за промяна на Правилата за работа на организиран борсов пазар на електрическа енергия, санкции за непазарно поведение по отношение на обвързващи оферти с нерегламентирани цени, законодателни инициативи от страна на държавата, свързана с демонополизацията на държавните дружества, касаеща в частност участието им на свободния енергиен пазар. Освен това ще се настоява и за по-засилен контрол от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). По думите на Манолова държавата също така ще трябва да потърси отговорност от държавните дружества за това кой е отговорен за осъществяване на пазарното обединение с Гърция и кой е виновен за високите цени на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ).
Твърдението, че обединението с Гърция не е причина за високите цени така и не успя да се възприеме от част от участниците в продължилото четиричасовото заседание на Временната комисия.
Пазарните обединения на енергийните борси не се отразяват драматично на цените, посочи изпълнителният директор на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Константин Константинов в рамките на изслушването.
По думите му пазарните обединения са един способ, който повишава автоматичността и улеснява начина на търговия за самите пазарни участници. "Но пазарните обединения не влияят на обмена между две пазарни зони", изтъкна Константинов. Той допълни, че този обмен е съществувал и преди пазарното обединение и съществува и след пазарното обединение.
Пазарното обединение на енергийните борси между България и Гърция в момента има пазарен и свободен капацитет между 600-700 мегавата за всеки час, посочи изпълнителният директор на БНЕБ. Но този обмен го е имал и преди това пазарно обединение, добави Константинов. "Пазарното обединение с Гърция, както и което и да е друго пазарно обединение, не влияе на цените, камо ли драматично", изтъкна той.
Проектът за пазарното обединение на енергийните борси на България и Румъния е от няколко години. Това пазарно обединение се е забавило, защото първо е трябвало да се осъществи т.нар. "локално обединение" между четири европейски държави - Румъния, Унгария, Чехия и Словакия.
"За да бъде възможно нашето обединение, тези четири държави трябваше да се обединят с останалата част на Европа", обясни Константинов. Той уточни, че това обединение е било забавено над 10 месеца. Но все пак вече е факт и по този начин дава "зелена светлина", за да започне проектът на обединение на пазарните сегменти "ден напред" на двете борси да се случи по-скоро. Вече е утвърден график, по който на 20 септември ще започнат пазарните тестове на този проект. Те отнемат около месец. Това ще позволи през октомври да бъде организирана първата тръжна сесия на пазар "Ден напред" в режим пазарно обединение.
Проектът за обединение на пазара с Гърция е започнал много по-късно, защото до преди година гръцката борса не е имала работещ пазар "Ден напред". След като този пазарен сегмент е заработил на гръцката борса, както и поради забавянето на пазарното обединение с Румъния, обединението на нашата енергийна борса с тази на Гърция се е случило на 11 май, припомни Константинов.
В крайна сметка целта е всички борсови пазари в рамките на Европейския съюз в сегмента "Ден напред" да бъдат свързани чрез т.нар. "пазарни обединения". По този начин ще стане най-ползотворно и ефективното използване на т. нар. "трансгранични права за пренос". Това е възможността на електрическата енергия да преминава двупосочно от една електрическа система в друга, обясни още изпълнителният директор на БНЕБ.
В отговор на коментар на Мая Манолова за ръст на цените, Константинов обясни, че целта на борсата е срещане на търсенето и предлагането и, че тя не се занимава с цени.
Манолова обаче настоя да получи отговор на въпроса кой взема и чие е решението за пазарното обединение с Гърция и поиска отговор от КЕВР. В отговор комисар Александър Йорданов от КЕВР заяви, че това е неправилно отправен въпрос към тях. „КЕВР не взима и няма да взима такива решения“, обясни той.
Манолова постави същият въпрос и към Министерство на енергетиката, откъдето отговорът бе, че нямат информация, тъй като настоящото ръководство е от 13 май, а обединението е осъществено на 11 май тази година.
В коментар на тези отговори депутатът от БСП Румен Гечев пък заяви, че обединението с пазарната зона на Гърция е станало без разчети колко ще струва това на българския бизнес и, че отговорността се прехвърля.
Манолова пък определи това като нежелание за отговорност и го нарече тревожно и допусна, че след скока за бизнеса през октомври КЕВР ще вдигне и цените на тока за българските домакинства, а определено има субекти, които са спечелили милиони от вдигането на цените на електроенергията на свободния пазар.
Разбира се, отговор на въпроса бе даден, но друг е проблемът дали това се хареса на участниците в заседанието на Временната комисия. Както бе обяснено, пазарното обединение е в съответствие с европейски регламент от 2012 година, по прилагането, на който страната ни е закъсняла с цели 6 години (както е известно неприлагането на европейски регламент в такъв срок води до наказателни процедури и за България това бе делото БЕХ/електричество). Причина да не се случи обединението първо с Румъния е участието й в друго пазарно обединение и участието на България – MRC.
В тази връзка е редно да припомним, проектът за свързване на пазарите на България и Гърция стартира с официално решение на Управителния комитет от 1 март 2020 година като част от регионалния проект за обединение на италианските граници – IBWT. Всички участващи страни следват предварително договорената времева рамка.
Пазарното обединение с Румъния, както бе обяснено от ЕСО е забавен по технически причини от румънска страна. Както е известно то ще се случи през октомври тази година.
Всички обединения са по европейския регламент от 2012 г. Обединението в рамките на единния европейски пазар „ден напрeд“ (SDAC) коментира и разпределението на капацитета по ефективен начин.
Капацитетът на българска граница от 10 години е 700 МВт, обясниха от ЕСО, по през последния месец е спаднал до 660 МВт, заради дейности, свързани с рехабилитация на мрежата. Увеличение от 350 до 1700 МВт се иска от българска страна и на капацитета на българо-румънска граница. Може да се направи сметка, че обединението не е повлияло на цената, бе констатацията и извода, че причините трябва да се търсят на друго място.
Така в рамките на дискусията във Временната комисия гласове поставиха и тезата, че вината трябва да се търси в дефицита и износът на евтин ток от България. От тази гледна точка бе повдигнат и въпроса за участието на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и включването на допълнителни мощности. Нещо повече появи се и въпрос дали невключването на централата с предлагане на мощности на борсата при цена от над 220 лв. за МВтч не е опит за манипулиране на пазара ?
Изрекоха се доста неистини. Технологично не може да тръгнат отведнъж 1000 мегавата, отчете от своя страна изпълнителният директор на "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД Живко Динчев.
Той уточни, че включване на такива мощности може да стане, ако "ТЕЦ Марица изток 2" има договор за капацитет. Динчев обясни, че централата пуска търгове за капацитет и даде пример как при определено по-ниска цена той остава неангажиран. Изпълнителният директор на ТЕЦ „Марица Изток 2“ освен това се опита да обясни, че за извеждането на даден енергиен блок от консервация трябва да има достатъчно клиенти за покупка на произведената електрическа енергия, защото това е операция която струва изключително скъпо. Динчев допълни също така, че първо е необходимо да си гарантира възвръщаемост първо чрез седмични и месечни търгове, а след това флексибилната енергия да бъде предлагана на организирания борсов пазар. При включването на цената на емисиите и обявяването на търг цената ни вече става имагинерна, обясни още той.
Технологично може да тръгнем с 1000 МВт, но това е свързано с разходи, категоричен бе той.
В отговор на въпрос дали могат да се правят плановите ремонти на ТЕЦ-а във време, когато не се ползва много електроенергия, Дичев обясни, че освен представляваната от него въглищна централа, са и двете американски централи, както и два блока на АЕЦ "Козлодуй". По думите му не може всеки да прави плановите ремонти през пролетта. Затова от Електроенергийния системен оператор и Министерството на енергетиката планират ремонтите на всички централи.
Изпълнителният директор на БЕХ Валентин Николов от своя страна в отговор на въпрос за господстващо положение на държавните дружества припомни защо България бе атакувана и срещу нея бе заведено дело от страна на ЕК (делото БЕХ/електричество). По думите на Николов именно заради настояването на ЕК за ограничаване на монопола на държавните енергийни дружества е и създаването на организирания борсов пазар на електрическа енергия.
В рамките на изслушването бе обяснено и как се стигна до промените в Закона за енергетиката през 2018 г. и в частност заради натиска върху АЕЦ „Козлодуй“ от определени дружества за сключване на двустранни сделки.
Така въпросите за това кой е виновен за високите ценови нива на БНЕБ стигнаха и до представителя на КЕВР Александър Йорданов, който в отговор на питането на Манолова какво правят “вие на Марс ли сте?”, обясни, че регулаторът се е самосезирал по-рано от всички организации. Работи се по изчистването на фактори, като влиянието на температурите, COVID и други. Търси се структурата на предлагането и трябва да се определи структурата на търсенето, комулативното наслагване на посочените фактори. Анализа, който правим е доста по-задълбочен и, ако не е свързан с участник на пазара той ще бъде оповестен, обясни Йорданов. Комисарят бе категоричен, че „КЕВР си върши работата“ като уточни, че подадените сигнали по процедура за REMIT от началото на годината са 9. В този смисъл той коментира и сигнала на работодателите до прокуратурата като увери, че тя пак ще иска данни от регулатора.
Румен Цонев от КРИБ обаче определи от своя страна целия този кръг като порочен и заяви, че нито един от участниците на пазара не прави нищо за понижение на цените на енергийната борса. Ако подадем оферта с по-ниска цена ние на практика сме изхвърлени от борсата като консуматори и трябва да отидем за покупка на балансирания пазар (там цените са доста по-високи от ден напред). Търговците нямат интерес от по-ниска цена, констатира той, наблягайки и на износа. Цонев коментира и таксите, плащани от участниците на БНЕБ, които той определи като високи. По думите му, ако се следват кривите на търсенето и предлагането става ясно, че на борсата има дефект и някой се възползва от това. Така Румен Цонев стигна до извода, че има дефект в правилата за организиран борсов пазар на електрическа енергия.
Думите на Цонев вдъхновиха председателят на комисията Мая Манолова да зададе въпроса кой е автор на борсовите правила и да постави въпроса „Това не ви ли тревожи“ към КЕВР.
Председателят на БНЕБ Константин Константинов от своя страна обясни, че борсовите правила на българската енергийна борса са като тези на останалите европейски борси и се приемат от КЕВР след обществено обсъждане. Манолова постави и въпрос за несъбрани вземания от 8 млн. лв. от страна на БНЕБ на дружество, което вече е в несъстоятелност и коментира участие на един от заместник-председателите на енергийната борса в дружества, свързани с проекти в енергийния сектор.
В рамките на дискусията бе представено и по-детайлен поглед от страна на работодателите на пазара, според което от една страна се стига до извода за липса на достатъчно гъвкавост от страна на производителите в сегмента на предлагането и участието и ролята на търговците в сегмента на търсенето. В частност беше коментирана и дейността по отношение на балансиращите групи. Манолова обаче не остана удовлетворена от чутото в рамките на Временната комисия, обяснявайки, че в резултат на действията на изслушаните страни и тринадесетгодишно неправилно управление ще бъдат закрити предприятия и ще се стигне до високи цени и бизработица.