България и още шест държави от ЕС се противопоставят на плановете на ЕС за климатичен преход

Историческият опит на Брюксел да се справи с изменението на климата е изправен пред стена на противопоставяне при седем правителствата от общността, сред които и България. Причината за недоволството са плановете на ЕС, които биха ударили доходите на домакинствата с по-високи разходи за енергия, коментира Financial Times. Законодателите на ЕС заявиха пред медията, че опитите на ЕК да разшири обхвата на схемата за търговия с емисии до най-замърсяващите сектори на икономиката, като автомобилите и сградите, са изложени на риск, тъй като държавите-членки се противопоставят, а и схемата тя ще принуди най-бедните да плащат повече.

Франс Тимерманс, изпълнителен вицепрезидент на комисията, отговарящ за Зелената сделка, смята, че мерките са необходими, за да се „определи цена на въглеродните емисии и премия за декарбонизацията“. „Нашите настоящи инструменти не правят достатъчно. Ако не се борим с климатичната криза, ще водим войни за вода и храна “, добави той. Брюксел представи в сряда 13 законодателни мерки, предназначени да помогнат за намаляване на средните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. и за достигане на безмисионна икономика до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г. В основата на стратегията е опитът за разширяване на механизма за ценообразуване на въглеродните цени в ЕС, известен като Системата за търговия с емисии, където компаниите трябва да плащат за разходите за замърсяване.

Правителствата на някои от най-големите държави се подредиха, за да поставят под въпрос достойнствата на разширяването на системата за покриване на емисиите от автомобилния транспорт и отоплението при сградите. Аргументите за това са, че ще има „регресивен“ ефект върху онези жители, които не могат лесно да си позволят по-зелени алтернативи.

От създаването си през 2005 г. системата за квоти е ограничена до големите производители на енергия и замърсяващите индустрии, които купуват кредитите, за да покрият разходите за своите емисии.

През последния месец цената на въглерода в ЕС се движи на нива от около 55 евро за тон, или повече от два пъти от предпандемичното си ниво. Причината е, че търговците се обзалагат, че наличността на въглеродни квоти ще трябва да се засили, ако ЕС иска да постигне целите си за емисии.

Но Франция, Испания, Италия, Унгария, Латвия, Ирландия и България изразиха загриженост относно въздействието върху гражданите на среща на посланиците на ЕС в сряда, когато бяха информирани след освобождаването на плановете, казаха дипломати пред FT.  Председателят на комисията Урсула фон дер Лайен също се изправи срещу бунт сред най-малко седем от нейните 26 еврокомисари, преди да представи плановете за климатична неутралност. Реформите ще се нуждаят от подкрепата на квалифицирано мнозинство от правителствата на ЕС и Европейския парламент, за да влязат в сила.

Високопоставен дипломат от ЕС заяви, че разширяването на СТЕ може да бъде изоставено, въпреки че върви съвместно с предложения фонд от 72 милиарда евро, който да помогне за облекчаване на енергийната бедност. По пакета от мерки се обещава да има редица тежки преговори, които започват през следващите месеци и се очаква да продължат до 2023 г.

Спорните политики включват забрана за продажбата на нови дизелови и бензинови автомобили от 2035 г., въвеждане на данък върху керосина за авиацията и трансграничен налог върху вноса въз основа на стоките и тяхното въглеродно съдържание. Така нареченият фонд за социален климат също срещна съпротива от „пестеливите“ северни страни като Холандия, където има опозиция срещу по-голямото преразпределение на средствата в блока. „Ако фондът бъде премахнат, логиката зад новата СТЕ изчезва“, каза дипломатът.

Опозицията принуди Комисията да отложи плановете си за това как да използва парите, генерирани от въглеродния пазар, и трансграничния налог за изплащане на дълга на ЕС, който е насрочен за обсъждане следващата седмица, казаха служители. Германия и Дания са сред страните, подкрепящи разширяването на СТЕ, което според Брюксел е необходимо за ускоряване на декарбонизацията на транспорта и сградите, където емисиите постоянно нарастват през последните 20 години.

Германия пък изпробва национален въглероден пазар за автомобили и сгради от началото на годината. Датският министър на климата Дан Йоргенсен заяви, че СТЕ е успял да намали емисиите от промишлеността и трябва да бъде разширен. „Знаем, че има подводни камъни и трябва да бъдем внимателни, защото системата предизвиква намаляване, а не обратното“, обяснява той пред FT.

Паскал Канфин, френски евродепутат и ръководител на комисията по околна среда на ЕП, смята, че мярката рискува да възпрепятства посланието зад европейския климатичен натиск в очите на гражданите. „Подкрепям пакета, но по системата за търговия с емисии дискусията отиде към налагане на нови данъци. Това е за истинско съжаление. "

Франция трябва да изиграе централна роля в воденето на преговори по тези нелеки въпроси за зеления пакет, тъй като Париж ще поеме ротационното председателство на ЕС през следващата година, съвпадащо с президентските избори в страната. Правителството на Еманюел Макрон, което подкрепи целите на ЕС в областта на климата, предупреди, че системите не бива да водят до това потребителите да се изправят пред високи енергийни цени и това да предизвика протестите от типа на тези на жълтите жилекти срещу правителството.

Канфин смята, че подготовката на изборите ще означава, че френското председателство на Европейския съвет „не може да даде зелена светлина на мярка, която е дълбоко против това, което искаме да видим“.

По отношение на въпросите за отоплението френски служител добави, че „хората нямат незабавна алтернатива - не могат да сменят котлите си за една нощ. Това, което ни се струва наистина важно, поради опита от протестите на жълтите жилетки, е да имаме начин да помагаме на хората чрез промяната. “