Заради пандемията: Компании от богатите страни наемат дистанционно хора от по-бедните
Виртуалният офшоринг помогна на много икономики да свият разходите си за труд, това може да предизвика и политически риск, коментират от Кофас
Множество компании от развитие държави наемат все повече хора в по-бедните развиващи се страни заради пандемията от COVID-19. Целта е да се намалят разходите за труд и до голяма степен това е постигнато. Така се стига до момента, в който, според изчисленията на експертите по кредитно застраховане в Кофас, възможността за наемане на служители, работещи дистанционно в развитите държави е много по-малка спрямо развиващите се. По-конкретно разликата е над два пъти. Общият брой на дистанционните работни позиции в икономики с високи доходи е около 160 милиона. В същото време служителите, които могат да работят от разстояние в икономиките с ниски и средни доходи, са около 330 милиона.
От проучването става ясно, че френските компании, например, ще спестят 7% от разходите за труд, дори ако само едно на всеки 4 работни места бъде заето от дистанционно работещ служител. Но виртуалният офшоринг може да има и негативни последствия, особено от гледна точка на работниците. Изнасянето на дейности в чужбина би могло да предизвика икономическа тревога сред служителите в развитите страни и да се превърне в източник на политически риск.
„За развиващите се страни виртуалният офшоринг може да се превърне в стълб за развитие. За да потвърдим тази тенденция и да анализираме по-добре кои икономики биха развили своя капацитет благодарение на дистанционната работа, в Кофас създадохме индикатор, основаващ се на четири ключови критерия: човешки капитал, конкурентоспособност на разходите за труд, дигитална инфраструктура и бизнес климат“, споделя Маркос Кариас, икономист в Кофас с фокус Южна Европа, базиран в Париж, Франция.
Югоизточна Азия се откроява като регион с голям потенциал за развитие в тази посока, по-специално в Индия и Индонезия, както и други големи страни с бързо развиваща се икономика като Бразилия и Полша. От друга страна в следствие на COVID-19 близо 40% от работната сила в Европа работеше дистанционна по време на първия локдаун през второто тримесечие на 2020 г. Благоприятно изненадани от производителността на работниците си, компаниите все повече приемат идеята за частично глобализиран виртуален офшоринг. В САЩ делът на организациите, желаещи да наемат на щат дистанционни служители от чужбина, се е повишил до 36% спрямо 12 на сто преди пандемията.
„Не бива да си мислим, че практически всички работни места могат да бъдат офшорни. Много задачи изискват частично присъствие на място, личен контакт с клиенти или добро познаване на местната култура. Въпреки това България все повече привлича компании, които използват местната работна сила във виртуалното пространство. Считам, че това е тенденция, която тепърва ще се разраства.“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България.
Въпреки неоспоримите позитиви, които виртуалният офшоринг носи, той може да се превърне в източник на политически риск. Натискът на глобалната конкуренция може да провокира икономическа тревога сред високообразованите служители, подхранвайки политическата поляризация. Докато Китай и Русия на теория биха били идеални виртуални офшорни дестинации, нарастващото геополитическо напрежение и проблемите с киберсигурността със Запада ще бъдат сериозна пречка за това.