Държавният бюджет на дефицит със 140 млн. лева през май

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към май 2021 г. е отрицателно в размер на 140,6 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 58,5 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 199,1 млн. лева, съобщи пресцентърът на Министерство на финансите.

Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2021 г. са в размер на 20 475,6 млн. лв. или 43,0 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към май 2021 г. нарастват с 2,8 млрд. лв. (16,1 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3,1 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,3 млрд. лева. При съпоставката в частта на неданъчните приходи и приходите от ДДС следва да се има предвид, че през месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 15 725,9 млн. лв., което представлява 42,5 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1,7 млрд. лв. (12,3 %) спрямо отчетените за първите пет месеца на предходната година, като формират 76,8 % от общите постъпления по КФП за периода. Значителният ръст през май т. г. в частта на данъчните приходи се дължи основно на базов ефект в месеците април и май 2020 г., когато бе периода на най-строги противоепидемични мерки и ограничения. Продължава тенденцията от предходните месеци за постепенно възстановяване при основните данъци. Значителен ръст на месечна база спрямо същия месец на предходната година се отчита при приходите от ДДС, ДДФЛ, осигурителни вноски и други. При постъпленията от акцизи вече е преодоляно забавянето от първите месеци на годината, като постъпленията в групата превишават отчетените за първите пет месеца на 2020 г.

Приходите от преки данъци са в размер на 2 714,5 млн. лв. или 38,9 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 7 516,0 млн. лв. (44,0 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 5 264,3 млн. лв. (46,9 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 129,9 млн. лв. (38,2 % от разчета), а тези от мита са в размер на 97,9 млн. лв. (41,8 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 662,1 млн. лв. или 51,6 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 4 833,2 млн. лв., което представлява 41,3 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 3 666,1 млн. лв., което представлява 55,6 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 083,6 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2021 г. възлизат на 20 616,2 млн. лв., което е 39,3 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към май 2020 г. бяха в размер на 16 323,4 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първите пет месеца на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към май 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 524,2 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до май. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, вкл. разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, който се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други.

Нелихвените разходи са в размер на 19 584,1 млн. лв., което представлява 39,1 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 18 094,8 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 477,8 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 11,5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 349,0 млн. лв. (53,1 % от планираните за 2021 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 31.05.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 683,2  млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.05.2021 г. е 9,34 млрд. лв., в т.ч. 8,49 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,85 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2021 г. да бъде положително в размер на около 82 млн. лева. Подобрението на бюджетната позиция през месец юни се дължи основно на по-високите постъпления във връзка с променените крайни срокове от 31 март на 30 юни 2021 г. за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби. Положително влияние върху приходите оказва и продължаващото подобрение при постъпленията в частта на косвените данъци, социално и здравноосигурителните приходи и други.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 24 720 млн. лв. (51,9 % от годишния разчет), като спрямо първото полугодие на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 3,3 млрд. лева. Данъчните и неданъчните приходи  нарастват с 3,6 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,3 млрд. лева. Значителен ръст на месечна база спрямо същия месец на предходната година се отчита при приходите от корпоративни данъци, ДДС, акцизи, ДДФЛ, осигурителни вноски и други.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 24 638 млн. лв., което е 46,9 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 19 821,4 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото полугодие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юни 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 630 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юни. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, включително разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, който се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към юни 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 796,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към юни 2021 г., ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец юли 2021 година, уточняват от пресцентъра на финансовото ведомство.