Тол системата скара отново служебния кабинет с бившата власт

Поредно напрежение между служебното правителство и бившата власт. Поводът този път е тол системата. След като вчера от МРРБ обявиха, че проверката им е показала, че събираните пътни такси са по-малко от очакваното и че самата система не е била планирана и направена по най-ефективния начин, бившият шеф на Националното тол управление Олег Асенов коментира, че нещата далеч не стоят точно така. Според думите му в ефира на бТВ, от въвеждането на тол таксите и замяната на хартиените с електронни винетки са събрани 1 млрд. лв., а разходите за самата тол система през това време са били 300 млн. лв.

Според изнесените от МРРБ данни, договорът за тол системата между АПИ и „Капш трафик солюшънс“ ДЗЗД е на стойност около 180 млн. лв. За 2019 г. са били събрани 392 млн. лв. от електронни винетки за леки и тежкотоварни автомобили. А постъпленията от е-винетки, маршрутни карти и тол декларации за 2020 г. са с 600 000 лв. по-малко от предходната година. Също така до май т.г. приходите са 205 млн. лв. Така до края на годината трябва да се съберат още 185 млн. лв., за да може тол системата да се самоиздържа, според зам.-министъра на регионалното развитие Захари Христов. По думите му пожелателният приход от 1,3 млрд. лв. от системата годишно е доста далеч от тези данни.

“Тол системата е произвела около 700 млн. лв. за пътна инфраструктура. Не знам дали се е превърнала в печатница за пари, но че се превърна в една подходяща тема за политическо говорене – в това съм убеден. Смятам, че числата са достатъчно красноречиви“, контрира Олег Асенов. Той допълни, че не става въпрос за потъване на приходи, а за един процес, за една реформа, която във времето се случва с плавно нарастване на приходите.

„Числата говорят. 200 000 нарушения са факт. Равняват се на около 70 млн. лв. Това е притеснителна цифра и тя стои необработена, каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Захари Христов. Той посочи, че приходът от 989 млн. лв. от тол системата е за две години и половина и не надвишава този от хартиените винетки.

Според Асенов обаче по-малкото приходи през 2020 г. в сравнение с 2019 г. се дължат на коронакризата, тъй като вследствие на пандемията през миналата година тежкотоварният трафик е намалял с 30%, а трафикът на автобуси – с 80 на сто.

Христов пък отправи критики към предишната власт и за избора на точно този тип система. “Гледаме числата и мениджмънта на тол системата. Защо беше нужен най-скъпият вариант. Никоя от нашите съседки не използва тази тол система, а много по-евтини варианти”, коментира още Христов и даде пример с Турция, където се използва електронен стикер.

“Ако погледнем други държави, ще видим, че в една Унгария с приходи на системата от 900 млн. евро на година е преминал един период от 15 години за достигане на това ниво“, каза от своя страна Олег Асенов.

Захари Христов обяви още, че всеки месец държавата плаща по 2 млн. лв. на „Капш“ за софтуерна поддръжка, отбелязвайки също, че договорът за поддръжка е публичен, а приложенията към него – конфиденциални, което, според него, буди безпокойство. “Според едно от приложенията ангажиментът за покупка на резервни части е на Агенция „Пътна инфраструктура“. АПИ не може да изчисли какъв е разходът на година за тол системата. Проблемът е колко ще струват и откъде ще дойдат”, каза още Христов.

“911 души е щатната бройка в Националното тол управление. Разходът за заплати за тях е около 25 млн. лв. Има 40 IT-специалисти със заплата около 5000 лв. Даваме още толкова на „Капш“ за софтуерна поддръжка. Имаме дублаж на услуги”, заяви още заместник-министъра.

Олег Асенов обаче контрира, че въпросните IT-специалисти не получават по 5000, а по 3600 лв.

По отношение на приходите на Националното тол управление в момента, Христов заяви, че по-голямата част от тях идват от продажбата на е-винетки за леки автомобили. “Тук стигаме до парадокси. В планинските райони, където има дърводобив, има усилено движение на тежкотоварни моторни превозни средства. Те не плащат нищо, защото второкласните и третокласните пътища не попадат в обхвата на тол системата”, каза още заместник министъра.

От МРРБ пък след напрежението между Христов и Асенов в ефира на бТВ обавиха, че проф. Олег Асенов е бил в конфликт на интереси, тъй като първо е бил външен консултант по изграждането на тол системата, а след това е оглавил Националното тол управление.