Комитова и Петков: Вместо конкуренция и средна класа, имаме няколко фирми, които получават всички строежи

Заобикаляне на обществени поръчки, нулева конкуренция, раздаване на държавни средства на определени частни компании чрез държавни такива, съсредоточаване на милиони и милиарди в дружества, които се броят на пръсти. Това са проблемите и нарушенията, установени вследствие на проверките на държавните дружества, работещи под шапките на министерствата на икономиката и на регионалното развитие, стана ясно по време на пресконференцията на двамата ресорни министри Кирил Петков и Виолета Комитова.

И в двете министерства проверките са установили много общи нарушения, когато се погледне начинът на работа по отношение на ремонтите на свлачища и пътища, на строежите на магистрали, на ремонтите на язовири, водеща роля в които са имали „Автомагистрали“ и „Държавната консолидационна компания“ (ДКК). Те са служили като шапки, за да се избягват обществените поръчки, отбеляза Петков.

Регионалният министър Виолета Петкова уточни, че екипът й извършил две проверки - едната е по отношение на работата по укрепване на свлачищата и срутища, а другата – за магистралите. „Нашите констатации съвпадат напълно с доклада на Сметната палата, който беше публикуван на 1 юни. Най-общо можем да кажем, че в нашето търговско дружество „Автомагистрали“ са били определени с министерско постановление 500 млн. лв. за свлачища, определени са 84 обекта, 188 млн. лв. от тази сума са раздадени на 25 фирми авансово през декември 2019 г. И към днешна дата, година и половина след като е трябвало да бъдат изпълнени договорите, има изпълнено само едно срутище - това по пътя за Рилския манастир, а останалите още се борят за проектна готовност“, обясни Комитова.

Тя допълни, че към 1 юни няма нито едно издадено разрешение за строеж за останалите 83 свлачища. Според думите й тези договори едва ли ще могат да бъдат изпълнени, тъй като са 2-годишни и приключват декември 2021 г. „След като за година и половина не са създадени проектите на хартия, в оставащите 6 месеца, в които има и зимен период, през който не може да се строи, шансовете да се завършат тези проекти са минимални“, смята Комитова.

Тя допълни, че приблизително същите резултати се наблюдават и по отношение на строежа на магистрали, само че там са раздадени 1.5 млрд. лв. на около 40-50 фирми, които са публикувани в доклада на Сметната палата.

Тя подчерта, че чрез тези действия от една страна са прескочени обществените поръчки, а от друга - цените на всяка услуга са били определяни по оферта на фирмата, която ще изпълнява и без да са подкрепени от документи. „Т.е. на фирма 1 й даваме свлачище 1 и тя кзва на око, че ще струва 16 млн. и се сключва договор за 16 млн. А цените в строителството се определят след като проекта го има на хартия с много планове, чертежи, изчисления, документи, съгласувателни процедури и количествено-стойностни сметки, в които да пише, че свлачище 1 ще има толкова изкопи, толкова бетон, желязо толкова тона и т.н. Накрая това всичко се превръща в една обща прогнозна стойност за съответния строеж“, обясни регионалният министър. А вместо това са налице определени фирми, които сами са си определяли цените за съответното бъдещо строителство.

Третият проблем, според Комитова, е предприетият огромен инвестиционен риск да се раздават пари на фирми, които не са били необходими през декември 2019 г., тъй като не е имало проектна готовност, а и към днешна дата още не могат да се започнат тези строежи. „Това са недопустими пропуски, които е извършил ръководителят на „Автомагистрали“ г-н Беличев. Аз съм в особено отношения с него, много се обичаме, пишем си писма напоследък и сме решили да се разделим цивилизовано, но засега не успяваме“, шеговито отбеляза тя. 

Според регионалния министър ней-добре би било за тези 84 свлачища проектирането да се раздели на 84 компании, които да направят 84 проекта, да има 84 фирми, които се занимават с надзор в строителството и на 84 свлачища да има 84 строителни компании, които биха извършили тези строежи. „Вместо да имаме в началото раздадени 400-500 млн. лв. на 25 фирми, сме могли да включим в този процес около 250 компании, които са малки и средни предприятия“, казва Комитова. Тя отбеляза, че включването на малки и средни фирми в икономиката е необходимо, за да се развие у нас средната класа, каквато няма. „Всички говорим, че обществото ни трябва да стане богато, трябва да си вдигаме стандарта, трябва да си подобряваме заплатите, трябва да си подобряваме икономическите показатели. Но едно общество е богати, не само когато му измерваме средната заплата, а когато структурата на обществото се състои от следните групи хора: 10% бедни, 10% богати и останалите 80% средна класа. Това са богатите общества. А фундаментът на средната класа, един от стълбовете на средната класа, са малките и средни предприятия. Затова ние твърдо съзнателно и целенасочено смятаме, че в тези процеси трябва да участват много повече компании, които са малки и средни“, категорична е Комитова. Тя отбеляза, че при сега действащите и цитирани схеми, обществото ни ще се състои от 90% бедни и 10% богати. И това няма да се промени докато не спре да се пренебрегват конкуренцията и пазарната икономика, да се прескачат обществените поръчки, да се допускат дефекти. Даде и пример как за една нощ строителна компания е получила 100 млн. аванс от „Автомагистрали“. „Тази фирма как се състезава с другите на пазара? На които 100 години няма да им стигнат да работят в строителния бранша за 100 млн. лв. Точно този модел трябва да бъде напълно насочен в друга посока – към повече малки и средни предприятия, които са гръбнакът на средната класа. А тя трябва да стане 80% от нашата държава“, каза още Комитова.

За приблизително същите нарушения и проблеми сигнализира и Кирил Петков по отношение на „Държавната консолидационна компания“, чийто принципал е икономическото министерство. За 416 язовира, които е трябвало да се ремонтират, поръчките за 82% от цялата работа и договори са отишли при едва 7 компании. В резултат към момента има само 10 завършени, които обаче не са пуснати в експлоатация и не са напълнени. „Държавното предприятие за управление и стопанисване на язовири реално не е влязло в ролята си да ги контролира и затова те стоят празни“, казва Петков.

Той допълни, че използвайки методиката на Комитова, за тези 416 язовира е можело да има 416 проекта, 416 надзора, 416 компании, които строят. „Това са 1200 компании, а в момента имаме 7. Още повече, понеже в Министерството на икономиката е и ББР, тези 1200 компании щяха много по-добре да се финансират потенциално с кредити от ББР“, коментира икономическият министър. Според думите му раздадените за въпросните язовири 630 млн. лв. е могло да бъдат разделени по приблизително 500 хил. на компания, ако ремонтите им са били възложени на 416 фирми, а не на 7. „Вместо това ББР е дала на 20 компании 1.8 млрд. лв., или на 8 компании 946 млн. лв. Така че с тази концентрация на фирми ние правим нула конкуренция. Шансът тези фирми да са спечелили тези договори, защото са конкурентни, е нулев. Това може да го видим по „пазарните“ цени, по които са строили. „Монтажи“ е изискала то ДКК над 200 лв. за бетон и над 1 лв. за теанспорт, което е горе-долу между 2 и 5 пъти над пазарната цена“, даде пример Петков.

Според него изводът от всички тези данни е, че в момента има едни компании – шапки, които пазят концентрация на компании, които по някакъв начин получават всичките договори без обществени поръчки, а цените, които данъкоплатецът плаща са между два и 5 пъти по-високи (в случая на ДКК). „Така не развиваме малък и среден бизнес, няма конкуренция, финансираме от банка, която пак е създадена с нашите данъци. Вместо такива малки компании да бъдат финансирани от Банката за развитие, това се случва с огромни мастодонти, които би трябвало да могат да се финансират през търговските банки“, казва още икономическият министър.

Петков изрази възмущение и от факта, че работейки така системата, предприемачите, вместо да мислят как да се конкурират за най-добрия краен продукт, те се конкурират кой ще влезе в листа на лобистите, които да имат шанс да спечелят тези договори. „Така не само парите ни отиват в грешната посока, за съжаление и таланти отиват в грешната посока, а всички ние плащаме цената. И на това сме свидетели вече над 30 години“, коментира още той.

Според него обаче има и добри новини. Той очаква в рамките на седмица-две да може да обяви официално, че ББР вече е с абсолютно професионален надзор и няма да дават повече от 5 млн. лв. кредит. „Много се надявам и язовирите, които са построени, но празни, да започнат да се пълнят, поне да можем да поливаме. И много се надявам, че от тук нататък тази концентрация по този начин няма да се случва. Мисля, че обществото ни вече е запознат с това и задачата не е само на двама министри или едно правителство да следят, всички ние трябва да сме много критични и да следим всяка промяна от тук нататък. Повече такива неща не трябва да се случват, ако искаме да сме една богата страна“, каза още Петков.