България иска да запази важната роля на въглищните си централи до 2050 г.

В Министерството на енергетиката се проведе среща с представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда „Подкрепа“, на която бяха обсъдени теми от проекта на Интегрирания национален план в областта на климата и енергетиката. Проектът на документ се разработва от енергийното ведомство в изпълнение на изискванията на Регламент Регламент  (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата беше публикуван в официалния вестник на Европейския съюз на 21.12.2018 г. и влезе в сила на 24.12.2018 г. Съгласно регламента държавите-членки изготвят и представят Интегрирани национални планове за енергетика и климат до края на 2019 г., информираха от енергийното министерство.

С тези планове се определят националните цели на държавите членки и политиките и мерките за постигането им. Това гарантира постигането на целите на европейско ниво до 2030 г. в областта на изменението на климата, а именно 32% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% подобрение на енергийната ефективност и поне 15% междусистемна свързаност.

Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата е устойчив, социално приемлив и гарантира националните интереси на страната ни. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в рамките на срещата. Документът обхваща периода от 2021 г. до 2030 г., включително в перспектива до 2050 г. За целите на Плана е разработен прогнозен енергиен баланс на база комбинация от прогнози за добив и внос на енергоносители, необходими за осигуряване потреблението от горива и енергия в страната. Прогнозите обхващат развитието на секторите електроенергетика, топлоенергетика, преработване на нефт и др., като отчитат възможностите за подобряване на енергийната ефективност и запазване тенденцията за износ на електрическа енергия.

Министър Петкова поясни, че при разработването на прогнозата за електроенергийния сектор са отчетени предпоставките, свързани със запазване ролята на местните въглища до 2050 г, развитието на ядрената енергетика и производство на електроенергия от ВЕИ, при пазарни условия и с акцент върху собственото потребление.

Интегрираният национален план на България обхваща петте измерения на Енергийния съюз – декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар  и научни изследвания,иновации и конкурентоспособност.

По всяко едно от измеренията, страната ни е предприела необходимите действия и мерки, заложени в европейската нормативна база за изграждането на устойчив Енергиен съюз, гарантиращ развитието на нисковъглеродна енергетика, сигурност на доставките, повишаване на енергийната ефективност, либерализация на пазара и внедряването на нови технологии за борба с климатичните промени.

Веднага след като стартират консултациите с Европейската комисия по проекта на плана ще започне паралелно обществено обсъждане и у нас с Народното събрание, местни и регионални институции, местната общественост, неправителствени организации и дружи заинтересовани страни.