23 държави членки са предали своите национални планове за възстановяване

23 държави членки са предали към 8 юни своите национални планове за възстановяване за оценка от Европейската комисия, като България е една от страните, които предстои да представят окончателния вариант на документа, съобщиха от Европейския парламент. Национални планове за възстановяване и устойчивост са историческа възможност за дългосрочен устойчив растеж. Парламентът настоява, че националните планове за възстановяване трябва да отговарят изцяло на договорените изисквания и цели за справедлив и екологосъобразен растеж и цифрова трансформация.

Резолюцията относно текущата оценка на националните планове за възстановяване, представени до момента от държавите членки на Европейската комисия беше приета в четвъртък с 514 гласа „за“, 163 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“. Членовете на ЕП подчертават, че Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) е исторически инструмент на ЕС, който трябва не само да смекчава отрицателните последици от пандемията от COVID-19, но и да оказва трайно въздействие върху просперитета и да спомага за справедливото разпределение на растежа. Те призовават Европейската комисия да одобрява само планове, които изцяло отговарят на целите, договорени в регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, и да не се поддава на политически натиск.

Евродепутатите изискват националните планове за възстановяване

и устойчивост да допринасят ефективно за шестте политики

Евродепутатите изискват от Европейската комисия да извърши внимателна оценка и да гарантира, че всеки от националните планове за възстановяване и устойчивост допринася ефективно за шестте политики посочени в регламента: екологичен преход, цифрова трансформация, конкурентоспособност, социално сближаване, институционална подготвеност и реакция при кризи и следващото поколение, включително образование и умения.

„Ненанасяне на значителни вреди“ са ключов инструмент

за подкрепа на екологичния преход

Членовете на ЕП подчертават, че минимум 37% от бюджета в националните планове трябва да бъде отделен за опазване на климата, включително биологичното разнообразие, както и че разпоредбите за „ненанасяне на значителни вреди“ са ключов инструмент за подкрепа на екологичния преход. Те посочват, че бюджетът, предназначен за цифрови дейности (20%), трябва да допринася за цифровия преход, включително въпросите на сигурността, стратегическите интереси на ЕС и цифровата инфраструктура.

За да се гарантира възможно най-голямо въздействие, средствата трябва да бъдат справедливо разпределени между секторите, обществата и с оглед на бъдещите поколения и равенството между половете, подчертават евродепутатите. Те призовават да не бъде насърчавана практиката да се представят отново, под друга форма, проекти, лишени от реална добавена стойност. Членовете на ЕП настояват всички реформи и инвестиции да бъдат свързани с ключови етапи и цели и с оценка на разходите, които са релевантни, ясни, подробни и адекватно наблюдавани с помощта на общи показатели. Тези мерки следва да спомогнат за предотвратяването и разкриването на корупцията, измамите и конфликтите на интереси при използването на средствата.

Евродепутатите настояват да се гарантира, че се провеждат

консултации с гражданското общество

Евродепутатите насочват вниманието към регламента за условност свързан с върховенството на закона и подчертават, че никой проект не може да бъде в разрез с ценностите на ЕС. Те настояват да се гарантира, че се провеждат консултации с гражданското общество, социалните партньори и местните и регионалните власти при изпълнението и мониторинга на плановете, като по този начин ще бъде осигурено по-ангажирано участие на получателите и прозрачност на плановете.