Планираното преразглеждане на ВЕИ законодателството на ЕС отваря вратата за по-широка употреба на геотермалната енергия
Планираното преразглеждане на ключовото европейско законодателство за възобновяеми енергийни източници е добро за геотермалната енергия, но все още не стига достатъчно далеч, за да подкрепи пълното внедряване на технологиите. Това смятат специалисти в тази индустрия, които са успели да разгледат документа, свързан с промените във ВЕИ законодателството на европейско ниво.
Европейската комисия преразглежда директивата за енергията от възобновяеми източници - последна актуализация през 2018 г., за да я приведе в съответствие с по-амбициозната програма на общността за климатичните промени. Директивата вече ще има и фокус върху отоплението и охлаждането, което е отговорно за половината от консумираната от европейците енергия. Много от възобновяемите енергийни източници, като слънчевата енергия и вятърната енергия, се фокусират върху производството на електроенергия, но геотермалната енергия, която използва подземната топлина за енергия, също е ключов играч при ВЕИ отоплението и охлаждането. Технологията обаче е скъпа за инсталиране поради разходите за проучване и пробиване, както и за сметките за електроенергия впоследствие. "Нищо няма да се промени, ако политиците не премахнат бариерите", каза Санджеев Кумар, ръководител на политиката в Европейския съвет за геотермална енергия - индустриалната асоциация на бранша. „Страхотно е, че Комисията се стреми да се справи с тези прегради“, обясни той пред Euractiv.
Инвестиции и високи първоначални разходи
Две части от проекта на директива за възобновяемата енергия биха могли да съдържат отговора за поне частично преодоляване на тези бариери. Той подчертава ролята на мерките за намаляване на риска при инвестиции и споразуменията за закупуване на топлинна енергия, като и двете инициативи могат да помагат за справяне с високите разходи.
„Имаме големи предварителни технологични разходи и има риск, свързан с тях. Ако тези проблеми бъдат адресирани, това ще отбележи точката, в която геотермалният пазар ще започне да се развива, а потребителите ще се възползват от предимствата на ултра нискотарифното отопление, охлаждане и базовата електрическа енергия ”, каза Кумар.
Проектът предлага на страните от ЕС да използват „рамка за намаляване на риска, за да намалят [капиталовите] разходи за проекти за възобновяемо отопление“.Обаче индустрията би предпочела схемите за понижаване на риска да бъдат общоевропейски, както заради възможността от икономия на мащаба, така и защото биха се създали равни условия за конкуренция между страните от ЕС.
„Споделянето на риска между държавите-членки и експлоатацията на рентабилни потенциали проекти намалява разходите“, сочи изтеклата оценка на въздействието, отнасяща се до това как регионалното сътрудничество може да помогне за мобилизиране на по-големи и по-рискови проекти.
Някои държави от ЕС вече имат подобни насърчителни за бизнеса схеми. Например, Франция е създала няколко такива инициативи през последните няколко десетилетия и е забелязала тласък на геотермалните проекти, когато те са били направени както трябва.
Други държави обаче може да нямат финансовия опит в подобни мерки. Словакия например има разминаване между амбицията си в националния си план „Енергетика и климат“, който е положителен за геотермалната енергия, и броя на реализираните проекти, добавя Кумар.
Договори за закупуване на топлинна енергия
Проектът също така разглежда необходимостта от подкрепа на споразумения за закупуване на топлинна енергия за увеличаване на използването на геотермална енергия в Европа и за решаване на проблема с инфраструктурната пропаст между геотермалната енергия и обектите, които желаят да използват този вид енергия.
Споразуменията за закупуване на електро и топлоенергия се използват в технологията за възобновяеми източници и помагат на разработчиците, като инсталират и поддържат технологията безплатно. Потребителят се съгласява да плати на разработчика за произведената енергия за срока на договора, обикновено няколко десетилетия, след което те могат или да закупят технологията, да удължат договора или да го премахнат.
Докато споразуменията за изкупуване на електроенергия бяха разгледани в директивата за възобновяемата енергия от 2018 г., това е първото споменаване на споразумения, специално за топлоенергия. Директивата от 2018 г. казва, че страните от ЕС „ще направят оценка на регулаторните и административни бариери пред дългосрочните споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници и ще премахнат неоправданите бариери и ще улеснят приемането на такива споразумения“.
Това обаче не е достатъчно, тъй като законодателството „не предвижда изрични допълнителни насоки“ относно споразуменията за закупуване на електроенергия, според изтеклия проект на актуализираната директива. Всъщност „само 8 от 27-те държави-членки са описали каквито и да било мерки за улесняване приемането на подобни дългосрочни договори“, съгласно националните енергийни и климатични планове, представени досега от страните от ЕС.
Сега споразуменията за закупуване на топлинна енергия са изброени в проекта като начин за увеличаване на количеството възобновяема енергия в сградите. Те могат да бъдат „важен инструмент в подкрепа на създаването на пазари на топлоенергия и в момента се използват много по-рядко от споразуменията за закупуване на електроенергия“, се казва в проекта.
Целите не са достатъчни
Наред с това, проектът предлага да се направи съществуващото обвързване с "базова линия" за увеличение с 1,1 процентни пункта на целите, но това трябва да бъде много по-голямо, смята Кумар. Базовата прогноза се основава на старата цел на ЕС за възобновяеми енергийни източници за 2030 г., която ще трябва да бъде увеличена от 32% на 38-40%, за да се постигне новата климатична амбиция на блока.
„Проектът за оценка на въздействието, който беше приложен с този документ, ясно показва, че е необходимо поне 40% възобновяемо отопление и охлаждане до 2030 г.“, за да се постигнат по-амбициозните климатични цели на ЕС за 2030 г., предупреждава Кумар. Според него сега се „очаква ЕС да постигне около 20% по целите за 2020 г., така че идеята за повишение на целта за отопление с 1,1 процентни пункта трябва да бъде поне удвоена, за да отговори на собственото моделиране на ЕК“.
Вижте още:
Използването на водите за геотермална енергия не трябва да е за сметка на балнеологията