Проектозаконът на ЕС за ВЕИ потвърждава целите от 38-40 на сто за зелена енергия през 2030 г.

В черновите документи на проекта за предстоящата за разглеждане директива на ЕС за възобновяеми енергийни източници се потвърждава целта на общността между 38-40% от енергията да идва от възобновяеми енергийни източници до 2030 г.. Така на практика почти се удвоява дела на слънчевата, вятърната и друга възобновяема енергия в енергийния микс на Европа до края на десетилетието, съобщава Euractiv.

Ревизираната директива на Европейската комисия за ВЕИ ще бъде представена на 14 юли като част от по-широк пакет от закони, предназначени да отговорят на актуализираните климатични цели на блока за 2030 г. Само преди две седмици политиците постигнаха съгласие по нов европейски Закон за климата, който за първи път прави целта за климатична неутралност до 2050 г. на общността правно задължение за ЕС.

Новият закон също така си поставя за цел да намали емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., въпреки че тази цел ще вземе предвид и премахването на въглерод от горското стопанство и използването на земята, което прави брутната цел да изглежда по-скоро като намаление от 52 или 53 на сто.

„Възобновяемата енергия играе фундаментална роля за постигането на европейската зелена сделка и за постигане на климатична неутралност до 2050 г.“ - това се казва в проекта на анализ на разходите и ползите от предложението, публикуван на уебсайта на индустриалната група Алианс за възобновяемо отопление и охлаждане (Renewable Heating & Cooling Alliance). „Енергийният сектор допринася над 75% от общите емисии на парникови газове в ЕС и следователно енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници са от основно значение за постигането на по-високата амбиция за климата за 2030 г.“, се посочва още в документа.

Настоящата директива е актуализирана за последно през 2018 г. и цели 20% дял на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС до 2030 г. Повишаването на тази цел до 38-40% означава почти двоен ръст на дела на ВЕИ, които в момента отговарят на около 20% от енергийните нужди на общността.

Инициативите, разгледани в проекта, са обобщени в таблица с варианти на политиките. Те включват:

- Развитие за възобновяемите източници, използвани в отоплението и охлаждането, с нова обвързваща цел от 1,1 процентни пункта годишно увеличение.

- Забрана за използване на изкопаеми горива при централното отопление и охлаждане.

- Еталон и  норми за целия ЕС при използването на ВЕИ в сгради.

- Увеличение на целта за възобновяеми енергийни източници за транспорт, от 14% на 26%.

- И увеличаване на подцелта за усъвършенствани биогорива, от 3,5% на 5,5%, и въвеждането на специално задължение за доставка на ВЕИ горива за авиацията

- Засилено трансгранично сътрудничество по отношение на офшорни възобновяеми източници, със задължение за държавите-членки на ЕС да си сътрудничат в рамките на всеки морски басейн. Това включва и обслужване „на едно гише“ за разрешенията на трансгранични офшорни вятърни проекти.

- Еталон и норми на ЕС за използването на ВЕИ в промишлеността, включително етикетиране на зелени индустриални продукти в определени сектори.

- Включването на възобновяемата електроенергия в транспорта и отоплението и охлаждането като основни източници.

- Система за сертифициране на възобновяеми и нисковъглеродни горива.

- Целенасочено засилване на критериите за устойчивост на биоенергията, с възможни национални ограничения за използването на дърва над определен размер за енергия.

Не всички обаче са доволни от идеите, съдържащи се в предложението. SolarPower Europe, индустриална група, изрази разочарование от предвидената от Комисията цел от 38 до 40%, като заяви, че тя може да е и по-висока. „Постигането на 45% възобновяема енергия до 2030 г. е възможно и би поставило ЕС към рентабилна траектория, за да стане общността  неутрална по отношение на климата преди 2050 г.“, каза Мигел Ереро, политически съветник в SolarPower Europe. „За да стигнем дотам, прегледът на директивата за възобновяемата енергия трябва да се справи с оставащите въпроси около процеса на издаване на разрешителни за проекти за възобновяема енергия и да подобри рамката за собствено потребление на търговска и индустриална енергия от възобновяеми източници“, смята той.

WindEurope, търговско сдружение, приветства подобрената цел на Комисията за 2030 г., но настоя за разрешаване на разрешителни процедури за ускоряване на разполагането на вятърни паркове, както на сушата, така и в морето.

„Най-амбициозните цели за възобновяема енергия остават академични, ако не разрешим проблема с разрешителните режими“, смята Кристоф Ципф, мениджър за комуникация в WindEurope. За да ускори процедурите, WindEurope призовава Европейската комисия да определи най-добрите практики от държавите-членки на ЕС и „да действа като клирингова къща, насърчаваща успешни практики за издаването на разрешителни“.

WWF, глобалната природозащитна група, изрази съмнения относно решителността на изпълнителната власт на ЕС да се справи с проблемите на устойчивостта, свързани с биомасата. „Изглежда, че най-накрая на Комисията осъзна, че изгарянето на дърва в името на спирането на климатичните промени е наистина глупава идея“, каза Алекс Мейсън, старши политически служител в Европейската политическа служба на WWF. „Но трябваше да се влачи - рита и крещи - към това неизбежно заключение и да се хване за всякакви аргументи, които може да намери срещу постъпките в правилната посока.

Поставянето на ограничения при употребата на сурова дървесина над определен размер може да осигури известно ограничение на щетите, но далеч не достига необходимото и е трудно да се разбере как може да се контролира “, каза той пред медията.

Санджеев Кумар от Европейския съвет за геотермална енергия приветства акцента, поставен върху възобновяемите отопление и охлаждане, като каза, че това е от ключово значение за декарбонизацията на промишлеността и сградите.  „Въпреки че вниманието ще се съсредоточи върху целта от 38-40%, в този много ранен проект има много аспекти, които ще поставят основите на държавите-членки да надхвърлят тази цел до 2030 г.“, смята той.