Цветанка Тодорова: Все още малка част от пластмасата се замества с компостируеми материали

За забраната на най-разпространените видове пластмаса за еднократна употреба от 3 юли разговаряме с Цветанка Тодорова, председател на УС на Браншова асоциация „Полимери“. Това са приборите за хранене (вилици, ножове, лъжици и пръчици), чинии (включително хартиени чинии с пластмасов слой), сламки (освен за медицински цели), бъркалки за напитки, дръжки за балони, клечки за уши (с изключение на използваните за медицински цели). Те трябва да бъдат заменени с алтернативи за многократна употреба. Чашите и кутиите за храна за еднократна употреба не влизат в пълната забрана, за тях ще има кратък преходен период до 2029 година. Какви са предизвикателствата пред преработвателите и търговците на пластмаса и подготвени ли са с алтернативи, какви стимули са необходими за бизнеса и какви още са неяснотите около забраната?

Г-жо Тодорова, какво предложихте на Министерството на околна среда и водите да се включи в българската наредба за забрана на няколко вида пластмасови продукти за еднократна употреба от юли?

На първо място поискахме да има правилно прилагане на директивата без да има двусмислия. Много важно е да се прецизира дефиницията за пускане на пазара, защото има продукти, които са произведени преди трети юли. Какво да разбираме под пускане на пазара дали когато стоката премине от производителя в търговеца. Ние предлагаме първо пускане на пазара да се счита за целия ЕС, да не се ограничава свободното движение на стоки. Докато примерно ЕК Главна дирекция „Околна среда“ (DG Environment) пускането на пазара трябва да бъде за всяка отделна страна, но това означава, че се възпрепятства свободното движение на стоки.

Кое за бизнеса е най-важно да се случи на пазара, ще има ли отлагателен период за продуктите, които вече са на пазара или на 3-ти юли те трябва да бъдат унищожени?

Според ЕК продуктите, произведени от 3 юли специално приборите за еднократна употреба и всички изделия в забранителния списък изобщо не трябва да се продават. Затова поискахме гратисен период или до изчерпване на количествата. Чашите за еднократна употреба, които не са в задължителния списък, но подлежат на маркировка, според ЕК ще могат да се продават, но трябва да имат залепени на тях стикери. Тук също искаме да има гратисен период до изчерпване на количествата, няма как да са произведени милиони бройки и да се продават безкрайно. Но все пак има количества на склад, има поръчки, които поради неяснота в законодателството се забавят. Клиентите се въздържат да ги вземат, защото не знаят какво ще се случи. Вложени са  в тях материали. Самите клиенти не само от България, но и от чужбина забавят поръчките. Ако не се продадат, какво ги правим, унищожаваме ли ги? Нали разбирате, че това е лишено от здрава мисъл и икономическа логика.

До кога трябва да има яснота?

Не мога да кажа, ние сме поискали от министерството да предвидят гратисен период за реализиране на произведената продукция до изчерпване на изделията, които са произведени преди 3 юли. До края на април очакваме да се публикува вече окончателния вариант на насоките по прилагане на директивата. Тези неща, за които говорим са посочени по някакъв начин в насоките, но не категорично. Понеже още не е ясно, всички изчакват още какво ще направи европейския законодател. Предполагам, че по същия начин нашето министерство просто изчаква да видят какъв ще е окончателния вариант на насоките по прилагане на директивата, за да не влиза в огромни противоречия.

На европейско ниво има ли страни, които са изпреварили прилагането на забраните за продукти за еднократна употреба?

Те не са я изпреварили, но по-рано са въвели такива ограничения, защото насоките по прилагането на директивата не е законодателен акт, а е препоръчителен. Това са насоки за правилно прилагане на законодателството. Има европейски страни, които са хармонизирали законодателството, например Франция имат вече изработено законодателство. Във френското законодателство например бяха разписали, че приборите правят изключение, когато става въпрос за авиопревози, болнични заведения и организирани системи за кетъринг, защото там няма как да се използват прибори за многократна употреба. Предполагам, че и унас ще има допустими изключения. Но в същото време френското законодателство забраняват да се слагат лепенките върху единичните плодове както са ябълките например, само ако е от компостируем материал, от биополимер, което не е включено в директивата. Различните страни преценяват самостоятелно, някои разширяват обхвата на директивата и предприемат по-ограничителни мерки, но общо взето се придържат към насоките.

В Италия например на първо четене са гласували да се позволи пускането на пазара на продукти за еднократна употреба, направени от материали, които са органично рециклируеми заедно с храната.  В Италия и Гърция специално индустрията за продукти еднократна употреба е широко разпространена. За да защитят местната индустрия предлагат да има възможност да се използват компостируеми прибори. Те са се обосновали, че това се основава на чл. 11 параграф 2 от директивата, в който се предвижда, че мерките, които държавите-членки предприемат, за да транспонират определени членове на директивата са съобразени с правото на Съюза в областта на храните, за да се гарантира, че хигиената и безопасността на храните не се излага на риск. Целта е да се позволи, когато има кетъринг или храна за път, храна за доставка на болници и училища да могат да се използват прибори от биоразградими компостируеми полимери. Тяхната идея е като се съберат с хранителните отпадъци директно да отидат в завода за компостиране и по никакъв начин да не замърсяват околната среда.

Успяват ли да преминат българските фирми към производство на подобни компостируеми материали?

Фирмите повече от година, откакто започна да се говори за директивата, започнаха да правят индустриални проби с такива компостируеми полимери. Вече има сламки и прибори. В директивата се казва, че могат да се използват полимери, които не са химично модифицирани и се срещат в естествен вид в природата. Реално погледнато няма такива полимери и няма как да бъдат произведени изделия, които да са от естествени полимери. Сега всички изчакват да видят какво се включва в окончателния вариант на насоките и по какъв начин това ще бъде отразено в нашето законодателство.

Компостируемите материали са с естествен произход като скорбяла нишесте от картофи, тръстика, използват се различни растения, не е от продукти, които да са за сметка на изхранването на населението. От тях се правят полимери на растителна основа, но с такива качества, да могат от тях да се произведат изделия, които да имат функцията и свойствата на пластмасата. Ако са вилица и нож да са достатъчно твърди, за да могат да се използват нормално. Ако са бъркалки за кафе, да могат примерно да не се разтапят. Ако е лъжица да издържа на висока температура, ако се потопи в топла напитка или храна. Много са различни, различните производители ги правят по различен начин от различни първоизточници. Има такива, които са със 100% биологичен произход, но по някакъв начин са обработени, така че да могат  да  подлежат на обработка от самите машини, от един картоф не може да направите вилица и бъркалка без да използвате свързващи елементи.

Как се превключва към ново производство, как изглежда в момента бранша, каква част от продуктите, които произвеждат са вече с компостируеми материали?

Все още сравнително малка част, защото първо пазарът не е свикнал с тях, второ те са 2-3 пъти по-скъпи от нормалните полимери и все пак изискват известен маркетинг и налагане на пазара. Определено вече се правят в малки количества, но и търсенето е слабо.

Необходима ли е информационна кампания от министерството, но и подкрепа на бизнеса за инвестиции и начинания в търсене на алтернативи за бизнеса и къде са възможностите?

Със сигурност е необходима информационна кампания дори за директното прилагане на наредбата, за да се знае, че тези изделия не бива да се изхвърлят и са забранени. Необходими са и стимули за бизнеса в преминаването към алтернативни производства. Чиниите за еднократна употреба също са забранени, ако трябва да се премине към производство на хартиени. Но това означава изцяло ново производство. Хартиените отгоре, ако нямат полимерен слой, няма да може да си изпълняват функцията на чиния. Необходимо е време бизнесът да се приспособи. Някои може да решат да не правят повече такива изделия и да се преориентират към други продукти. Бих казала, че със силови мерки се затваря бизнеса, затова е необходимо да има стимули. Ние сме поискали от министерството да има финансови стимули за смяна на производството, безлихвени заеми, грантове по оперативните програми „Конкурентоспособност и иновации“, за да се дадат повече възможности на бизнеса да се преориентира. Дали ще се случи или не особено в тази икономическа ситуация, не смея да коментирам.

По отношение на маркировките на чашите бяхме говорили, че това изискване ще оскъпи чашите за еднократна употреба. Какво трябва да се случи, как да се маркират чашите?

Освен че ще ги оскъпи,  основен проблем е, че от 3 юли всички чаши за еднократна употреба трябва да са маркирани или както казах да се сложат стикери. Според насоките надписът трябва да е на езика на страната, където се пускат.  Целият европейски бранш, не само ние искаме  надписът да е само на английски. Не излиза изгодно за фирма, която не пуска чак такива серии чаши да печата различни количества на различни езици. Надявам се при последния вариант на насоките, ще се приемат исканията на бизнеса.  Това са допълнителни машини за печатане, което не може да се случи веднага, да започнат от 3 юли да се печатат. Дори и фирмата да си е предвидила, че вече трябва да печата, самият процес по изработване на такава машина за принтиране не се случва за един ден особено при тази пандемия.

Машини за печатане ли са най-добрият вариант? Колко струват машините?

При всички положения трябва да се вземе машина за печатане, защото чашите трябва да се печатат в процеса за производство. Позволява се лепенето на стикери, но това създава проблем после при рециклирането на тези чаши, защото все пак трябва да се отлепи този етикет. Единственият възможен и по-практичен вариант е да се печата директно върху чашата. Нямам представа колко струват такива машини честно казано.

Приборите за еднократна употреба с колко са намалели, коментирахме вече, че е с 30 на сто, но продължава ли такава тенденция?

Използването им намалява. Ако няма период до изчерпване на количествата и започнат проверки дали изискванията се спазват, единствената друга алтернатива за потребителите са дървените, които не знам дали могат да се набавят достатъчно, дали са качествени и безопасни за контакт с храни. Скоро четох, че тези, които се предлагат като бамбукови не са изработени изцяло от дърво, а се смесват със смола меланин и не са много безопасни за човешкото здраве, трябва да се предвиди и някакъв механизъм за контрол на качеството. Целият този законодателен хаос е объркващ за бизнеса. 

А вие да преминете на дървени е съвсем нов бизнес?

О, не, не говорим за това. Не твърдя, че съм права, но в България със сигурност няма такова производство, това е толкова скъпо. Всички такива прибори идват от Далечния Изток.

Възможно ли е да се въведе продуктова такса за чашите или за пластмасовите бутилки в някакъв период?

За пластмасовите бутилки по-скоро не, защото има задължения постоянно да се увеличава процента на рециклиране. Трябва да се създадат механизми те да се събират и да се увеличава процента на рециклираното съдържание. Но възниква въпросът как се контролира количеството и качеството на рециклата и колко пъти може да се рециклира. И сега някои от производителите на бутилки влагат рециклиран материал. Въпросът е, че той трябва да е достатъчно чист, за да не компрометира нито качествата, нито хигиенните свойства на самата бутилка. Тези рециклати трябва да отговарят по показатели на първичните полимери. Въпросът е, че при изискванията за все по-голямо влагане на рециклиран материал трудно ще се проследява количеството и най-вече качеството на рециклата.

За чашите предполагам, че ще бъде въведена продуктова такса. Една от целите е намаляване количествата на чашите, а един от механизмите е всъщност точно това.

Но с торбичките не се случи точно това, хората си плащат за торбичките и си ги ползват?

Всъщност определено има намаляване на потреблението на торбичките. Самият факт, че трябва да си платиш в магазина те кара да се замислиш дали да си вземеш торбичка от вкъщи за многократна употреба. Такава е целта за чашите, което означава, че и за тях вероятно ще бъде въведена такава мярка т.н. разширена отговорност на производителя. Съгласно новия Закон за управление на отпадъците, който е внесен в парламента от „Изправи се. Мутри вън.“ Предвидено е средствата, които се събират от разширена отговорност за производителя да се заделят за информационни кампании, които да се правят от организациите по оползотворяване.Важно е по-скоро браншови организации като нашата да имат възможност да провеждат такива кампании, защото нещата, които може да кажем в тези кампании са по-ясни и професионални. В тази посока също сме предложили на министерството да има възможност за по-широки информационни кампании, които ние да правим във връзка със забраните за използването на продуктите за еднократна употреба. Но ще видим какво ще предвидят в наредбата.