Foratom: Ядрената енергетика предлага най-доброто решение за производство на водород в големи количества

Ядрената енергетика предлага най-доброто решение за производство на големи количества нисковъглероден и достъпен водород, заявява в свое становище европейската организация за ядрена енергия Foratom. Това, според организацията е от  ключово значение, тъй като Европа се стреми да трансформира всички сектори от икономиката си, включително транспорта и индустрията. Документът за позицията дава редица политически препоръки, насочени към признаване на приноса на ядрената енергетика за декарбонизиране на икономиката.

ЕС си постави много амбициозната цел за декарбонизиране икономиката до 2050 г. Постигането на това ще изисква мащабна трансформация в енергетиката, индустрията, транспорта и строителството ”, заявява Yves Desbazeille, генерален директор на Foratom.

„Водородът е една от технологиите, които могат да помогнат на Европа да постигне целите си. Има обаче две предизвикателства:  действителното производството на нисковъглероден водород и разширяването на използването му до широкият спектър от енергоемки сектори, които ще имат нужда от него. "

Нисковъглеродната ядрена енергия и топлинната, както и възобновяемите енергийни източници, могат да се използват за производство на декарбонизиран водород чрез електролизатори. Предимството да се използват всички нисковъглеродни източници на електроенергия е двойно. На първо място, това ще гарантира, че има достатъчно водород по всяко време, тъй като все повече сектори преминават към този енергиен носител. Второ, пускането на електролизатор за по-дълги периоди намалява разходите за тази технология.

"Според Foratom е изключително важно ЕС да прилага технологично неутрален подход, когато става въпрос за водородни проекти", се посочва в позицията. "Като се има предвид, че крайната цел е да помогне на секторите да се декарбонизират, стратегията за водорода трябва да подкрепя всички проекти с ниски въглеродни емисии, независимо от източника на енергия, използван за производството на водород. Ето защо ние предпочитаме категоризация, основана на емисии на CO2. "

Предстоят няколко  ядрено-водородни проекта “, добавя Desbazeille. „Въпреки че тази технология е решение, което е жизнеспособно, ние трябва да се уверим, че ЕС въвежда правилните политически стимули за по-нататъшното си  развитие“.

В тази връзка  Foratom представя поредица от политически препоръки, които включват: Признаване положителната роля, която нисковъглеродната ядрена енергия може да играе във Водородната стратегия на ЕС; Подкрепата за иновации, изследвания и развитие във всички нисковъглеродни водородни проекти; Да се обърне повече внимание на икономическите аспекти и надеждността на доставките - тъй като и двете са ключови за индустрията - с цел да се осигури бързо развитие на проекти за чист водород на по-конкурентна цена.

На 8 юли миналата година Европейската комисия прие стратегията на ЕС за водорода, която определя как водородът може да подпомогне декарбонизацията на промишлеността, транспорта, производството на енергия и сградите. Стратегията е насочена към инвестициите, регулирането, създаването на пазара и научните изследвания и иновациите, необходими за това. В Стратегията се казва, че между 2020 и 2024 г. Европейската комисия ще подкрепи инсталирането на най-малко 6 GW възобновяеми водородни електролизатора в ЕС и производството на до 1 милион тона възобновяем водород. От 2025 до 2030 г. трябва да има поне 40 GW електролизатора за производство на възобновяем водород до 10 милиона тона в ЕС. От 2030 до 2050 г. технологиите за възобновяем водород трябва да достигнат устойчивост и да бъдат широко разпространени във всички трудно декарбонизиращи се сектори, се казва в документа.

Стратегията определя „възобновяемият водород“ като „водород, получен чрез електролиза на вода (в електролизатор, задвижван от електричество), и с електричество, с произход от възобновяеми източници. Казва се също така, че„ нисковъглеродният водород “„ включва водород на фосилна основа с улавяне на въглерод и водород, базиран на електричество, със значително намалени емисии на парникови газове през целия жизнен цикъл в сравнение със съществуващото сега производство на водород. "Стратегията обаче не споменава конкретно ядрената енергия сред нисковъглеродните източници на електроенергия.

Foratom поставя под въпрос дали, предвид променливия характер на възобновяемите енергийни източници и обема на инсталирания капацитет, необходим за осигуряване на непрекъснато снабдяване с електроенергия за производството на този водород, ще има достатъчно енергия от възобновяеми източници, която да отговаря на търсенето. Освен това смята, че този подход може да не е най-рентабилният.

От Foratom заявяват, че документът на организацията с представената позиция "има за цел да предостави известна яснота на решенията в процеса на разработка и съответните разходи, както и поредица от политически препоръки, които могат да помогнат за разгръщане на водородната икономика и по този начин да допринесат за постигането на амбициозните цели за декарбонизация."