Да насърчим споделената икономика в Плана за възстановяване и устойчивост

Всичко идва от Земята, природата съществува в един постоянен баланс между екосистемите и ако искаме да се научим как да живеем е да се вгледаме в техния свят.

Днес, в рамките на Деня на Земята се проведе дискусия за бъдещето на България, организирана от инициативата Move.bg и нейния основател Саша Безуханова.

Планът за възстановяване и възможната трансформация

В на пръв поглед утопичния разговор за смяна на политическата и икономическа система, чухме най-важното, че тези хора вече са повече и утопичните ни представи за бъдещето за по-добър живот вече се случват и стават реалност. Тази нова реалност беше представена през фокуса на изготвяния в момента План за възстановяване и устойчивост, по който България ще получим свеж и бърз ресурс за възстановяване от 12 млрд. лева при повече от 750 млрд. за Европа. Те са за възстановяване от пандемията чрез механизма “Следващо поколение ЕС”. Средствата, обаче не са гарантирани, а трябва да подкрепят зелената и дигитална трансформация, както и да следват принципа “пари-срещу-реформи”. В представения от българското правителство Национален план за възстановяване и устойчивост по “Следващо поколение ЕС” липсват интегрална визия и подход, а заложената към момента програма не гарантира устойчивото бъдеще на страната ни.

Планът на Гърция е над 2000 страници, подготвен от специалисти от Харвард и учени от всички сфери, ние поне можехме да използваме нашия собствен научен, бизнес и НПО капацитет, което не направихме толкова време. Това беше една от причините да създадем Коалиция „За зелен рестарт“ година преди да започнат обсъжданията на плана, които се сътояха, но не в широкия смисъл, който трябваше това да се случи.

В дискусията се включиха политолози, социолози и природозащитници за възможните решения за зелено иновативно развитие пред света, Европа и България и защо именно днес е моментът, който ще определи пътя ни в годините напред.

Смисълът на споделената икономика

През следващото десетилетие 60% от бизнесите ще бъдат дигитално свързани, посочи по време на онлайн дискусията Саша Безуханова. Това ще са общи платформи, на които ще присъстват конкурентите днес, които ще вървят заедно към една споделена икономика. Освен това 47% от стартиращите компании у нас, предлагат иновации на световно ниво. Цялата ни политика трябва да бъде насочена към този нов начин на мислене за споделеност и сътрудничество. А този модел да се стимулира в Плана за възстановяване и устойчивост на държавата именно стартиращите компании, новите бизнеси, насочени към дигитални и зелени решения, които създават работни места с добавена стойност.

44 трилиона долара в икономиката са зависими от природата, а това е половината брутния световен продукт, коментира Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на Световен фонд за дива природа – WWF. Това са най-вече секторът на строителството, селското стопанство, секторът на храни и напитки. Световният бизнес отчита проблема с природата в топ три на най-важните рискове за развитието на икономиката. Всеки възстановителен проект за опазване на околната среда създава 10 работни места като половината от тях остават постоянни. Според Кавръкова в Плана за възстановяване и устойчивост трябва да се включат не 32 млн. лева или под 1% от неговия ресурс, а пет пъти повече средства. В момента средствата се насочват за административни дейности, включително изграждане на административен капацитет, който е много необходим, но трябва да има поддържаща роля. Необходимо е да се даде акцент на политиките за опазване на горите, водите, степите, на повече природа в градовете.

Мандатното мислене разкъсва мисленето за бъдещето

„Не правим по-дълги планове, имаме мандатно мислене, което разкъсва мисленето за бъдещето, така не може да си представим 2050 година“, коментира политологът и преподавател в НБУ Антоний Тодоров. За него най-важната промяна, която трябва да се случи е промяната в етиката за правене на бизнес и политика. В Плана за възстановяване трябва да залегнат точно тези идея, а това е едно бюрократично четиво не се съмнявам, коментира той. Учебникът по бъдеща история на България, изготвен от Коалицията „За Зелен рестарт“ дава хоризонт, който нашите политици не си дават. Това е политика на промяната, която трябва да залегне в образованието. Но нека не се лъжем, че този план ще бъде приет и няма време за много структурни промени в него в момента.

От изходната точка на сивотата към новото нормално

Но българската реалност има един недъг, който може да се превърне в плюс, ние много рядко изпълняваме това, което сме записали в политически програми, планове и закони, което ни дава възможност, че винаги може отделно да надградим своите предложени политики, каза Страхил Делийски, политолог и преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Изходната точка, от която тръгваме е сивота, разрушена социална тъкан, неравенства, конфликти, разрушена демокрация, недоверие към политическите елити. Разглеждаме растежа като част икономическото развитие, но сега то се крепи на печалбата на продуктите за еднократна употреба, на гадните и нездравословни храни, на замърсяващите индустрии, каза той. Пораснахме много, не си даваме сметка, че този растеж е свързан със създаване на сивота, този растеж не се разпределя равномерно. Този растеж отива в 10% от хората.

Големият въпрос за излизане от сивотата е търсене на пътища от излизане на тази социално –икономическа система, която произвежда сивотата. В момента 1% от най-богатите произвеждат повече въглеродни емисии и оставят по-голям отпечатък от 50% най-бедни. 10% от на-богатите създават 50% от лошите емисии. Това са научно доказани факти, за които науката е категорична. Само те да променят своята политика към позеленяване моделът може да се обърне. Системата в самия замисъл води до социалноикономически неравенства.

Според проф. Румяна Стоилова, социолог в Института по философия и социология към БАН обаче въпросът не опора само до ролята на бедните и богатите. В тази трансформация основната роля е на средната класа. Именно затова Чехия и Нидерландия имат правителствени комисии, които се занимават с темите за стимулиране на средната класа. В България наблюдавам неблагоприятни тенденции в развитието на средната класа, тя намалява в малките градове и отпадането е към бедната класа, докато в големите градове се разширява средната класа, но много малка част от нея влиза в категорията на онези 10% от населението. Много често има разрив между публичните убеждения и частните действия, каза Стоилова и даде пример с факта, че чартърите и самолетните пътувания се правят именно от средната класа, а авиацията е основен замърсител.

Да дадем шанс да се развие бизнеса, който поставя целта преди печалбата,

да насърчим нова етика в бизнеса

Всъщност има нещо много важно, което вече се случва и това е, че промяната се прави от хора, които поставят на преден план целта преди печалбата, допълни разговора Саша Безуханова. Много е важно да не позволим големите да изядат малките, напротив те трябва да работят заедно, но не трябва да казваме на стартиращия бизнес да мисли глобално, за да стане като Amazon, те не трябва да станат като Amazon, каза Антони Тодоров. Amazon e от ерата на старите компании, които използват новите дигитални канали, сподели Саша Безуханова. Тук влизаме в нов сценарий, в който вече за големите корпорации ги тяхната политика говорим свободно, което преди беше немислимо, подчерта Страхил Делийски.

Повече от всякога трябва да подкрепим този процес на нов ренесанс в света за споделена икономика, която има социално измерение, екологична значимост и икономическа стойност. Това е кауза, която обедини всички участници. Трябва да дадем шанс на тази тенденция да се развие, защото я има, обобщи Безуханова.

Време е да стимулираме новите форми на собственост- кооперативи и обществена собственост

Трябва да започнем от света, непосредствено около нас и средата. Това е мисъл не само за нашето лично съществуване, но и за съществуването на хората около нас и природата. Средата, в която живеем е изключително важна. 30% от жилищния фонд е вакантен, не се употребява, как да направим така да се използва за обществени нужди, попита Делийски. Въпросът е да не мислим само за ежедневното оцеляване и осигуряване на прехрана и място за живеене, а да излезем извън рамките и мислим за качеството на средата, да направим инвестиции в енергийно спестяване, инвестиции в обществено транспорт.

Да имаме обществена собственост върху комуналните услуги, водните и електропреносни мрежи. В момента ги превръщаме в частни компании, в средство за печалба за частни интереси, които мислят как да използват този ресурс за печалба.  Важно е да създадем нови форми на собственост, кооперативи, които биха могли да бъдат ако повече, поне толкова ефективни колкото колкото сегашните системи на производство.

Не на последно място, напротив идва важната роля на дигиталния преход към обществено здравеопазване в големите градове, където комуникацията е по-развита, но да се правят кампании сред хората в малките населени места, подчерта Стоилова.

Ние говорим да се върнем към нормалното, но това е невъзможно, в момента виждаме тази несъстоятелност на избора между икономиката и живота, нормалността, на която сме свикнали е ненормалното. Ние трябва да създадем новото нормално и да създадем етика за нормалното, каза Делийски.

В екосистемите, разнообразието е богатство, това трябва да бъде водещият принцип и в нашата социално-икономическа и политическа трансформация. Това беше една от идеите, които сподели на дискусия за перспективите пред бъдещето на България Георги Стефанов, координатор Енергия и климат във WWF.