Текстилът е новата пластмаса, бизнесът има нужда от повече стимули за рециклиране

„Текстилът е новата пластмаса. Бързата мода и свръхпроизводството на дрехи и текстилните отпадъци оказват негативно влияние върху околната среда наравно с пластмасата,“ коментира Сирма Желева, мениджър „Устойчиво развитие” във фирмата за дрехи втора употреба Texcycle. Това се случи по време на дискусионен уебинар на Бюрото на Европейския парламент в България и Националното сдружение на общините в България. До 2025 г. отпадъци от текстил трябва да бъдат разделно събрани във всяка страна член на ЕС, това вече залегна и в българското законодателство в Закона за управление на отпадъците, който беше приет през януари.  Въпросът е обаче как практически ще се стимулира дейността на фирмите, които събират разделно отпадъците, за да използват нови технологии и възможности за тяхното рециклиране, което е много скъпо начинание. Предстои европейска стратегия за текстил да насърчи инвестициите и повторната употреба.

Разделното събиране на отпадъци от текстил се извършва и към момента без да бъде законово изискване, каза Желева. Водеща е инициативата на компании от индустрията за дрехи втора употреба, които се занимават с този процес в момента доброволно като бизнес инициатива. В този смисъл компаниите в бранша с водещата роля на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба работят за повторното използване на дрехите от години. Рециклирането на дрехите обаче изисква повече инвестиции и по-модерни технологии.

В момента, в страната има разположени над 120 специализирани контейнера за текстилни отпадъци на територията на 13 общини, които се сортират и годните за употреба се изнасят в страни от Африка и Азия. Първата община, която въвежда разделно събиране на дрехите е Стара Загора. От 2018 г. реализираме проект да внесем опита и от други държави в България, не всички общини откликнаха, но с тези, с които работим си партнираме добре, посочи Желева. В началото са започнали с мобилни пунктове, но се оказва, че системата с контейнерите е най-ефективна. В момента има случаи, в които се налага контейнерите да се събират по два пъти на ден. Но въпросът трябва да се уреди във всички общини в малките, така и в големите.

В България годишно се депонират по 100 хиляди тона текстил. Чрез обслужването на текстилни отпадъци у нас, са събрани повече от 1700 тона текстилни изделия. В сортировъчния център се разпределят по 40 тона на ден и след разделяне на ципове и други твърди елементи големият процент от дрехите са годни за повторна употреба. Негодните дрехи се предават за рециклиране, от тях се правят материали за почистване, вати и нишки за плетива, влагат се в изолационни продукти. Част от отпадъците се използват за енергийно оползотворяване, но търсенето на рециклирани нишки и смесени материали, рециклирани материали е ниско.

Важно е още в дизайна на продуктите да има изисквания за влагане на рециклирани материали, следим новите рециклиращи технологии, но е много важно да има стимули за използването на такива материали в производството, коментира Желева. Текстилните отпадъци са пододящи за рециклиране и много малка част би могла да се депонира. Важно е бизнес и общини по-често да си партнират, необходими са повече информационни кампании и конкретни инициативи за насърчаване на кръговата икономика във всички сфери на отпадъците, във всички сфери на индустрията, настояват от бизнеса.  От организацията коментираха също, че очакват да видят наредбата за разширена отговорност на производителя. В нея вероятно ще залегне идеята да се въведат така наречените продуктови такси за производителите на дрехи по подобие на производителите на найлоновите торбички и опаковки.

Годишното потреблениена дрехи  на европееца е 26 килограма, като едва 1% от него се рециклират в нови дрехи, каза Желева.

Новият план за действие за кръговата икономика на ЕС, т.н. Зелена сделка и възможностите за нейното осъществяване бяха основни теми на семинара.  Според датчанката Маргрете Аукен, член на Европейския парламент, количеството консумирани ресурси от хората по света е колкото три планети. През март 2020 година, Европейската комисия прие нов План за действие за кръгова икономика. В този план са залегнали 35 законодателни и незаконодателни мерки за период от 3 години. Мерките се отнасят за дизайна на продуктите, устойчиво потребление, зелени обществени поръчки, износ на отпадъци и вторична употреба на материали.

„Основната цел е да се осигури по-добро рециклиране и не на последно място да се промени и нагласата на хората”, каза още Маргрете Аукен. Според Тисе Стелпстра, член на Изпълнителния съвет на провинция Дренте в Нидерландия и докладчик по становището на Комитета на регионите, за да има истинска кръгова икономика, първо трябва да се промени манталитета на гражданите. „Ролята на местните органи е подценявана. Те имат възможността да се справят с този проблем и да приближат кръговата икономика към гражданите. Всичко това засяга управлението на водните цикли, на сградите и отпадъците. 

„Очаква се скорошното публикуване на стратегията и план за действие за преход към кръговата икономика в България за периода от 2021 до 2027 година. В този документ ще се съдържат визията и приоритетите в отделните области. За местните власти ще бъде важно, тези приоритети да бъдат съобразени не само с реалните потребности и икономическото състояние, но и да въвеждат нови бизнес модели”, каза кметът на Община Сливен Стефан Радев, който е член на европейския комитет на регионите.

Според него за българските местни власти има няколко приоритета. Ясно дефиниране на отговорностите и задълженията на всички ангажирани в процеса на управление на отпадъците. Всеки производител или вносител на продукти, трябва да бъде оперативно и финансово отговорен за разходите по събиране на опаковки, сортирането им и последващото им оползотворяване, поясни още кметът на Сливен.

Един от европейските отличници в сферата на управление на отпадъците е Община Любляна.

През миналата година, 69 % от всички отпадъци в Любляна са събрани разделно, а плановете са до 2025 г. да достигнат 75%, каза Нина Санкович от дружеството за комунални услуги в словенската столица.

Как Любляна се превърна в шампиона на Европа по раздлено събиране на отпадъците може да прочететe още ТУК.