Добивът на шистов петрол в САЩ се е превръща в екокатастрофа

Добивът на шистов петрол в южните щати на САЩ се превъръща в екокатастрофа. Според Guardian за ликвидирането на последствията от тази ситуация може да са необходими стотици милиарди долари. Става въпрос за Пермския басейн (Permian Basin), който се намира на територията на щатите Тексас и Ню Мексико.

Пермският басейн е центърът на петролната промишленост в САЩ и през последните години там се разработват шистовите петролни находища. Добивът на шистовия петрол струва по-скъпо в сравнение с класическите сортови, тъй като технологичният процес е по-труден. Това прави бизнесът рентабилен само тогава, когато световните цени на нефта са високи.

При запазване на петролните цени на ниско ниво голяма част от петролните компании фалират (през 2020 г. бяха регистрирани отрицателни цени на горивата) и фактически изостават кладенците. В съответствие със законите на САЩ, когато петролните компании прекратяват разработката трябва да консервират неизползваните кладенци и инсталации. Това е необходимо, за да не се нанасят щети на околната среда. Останалият в кладенците петрол, както и вещества от типа на метан може да се просмукват от почвата.

Това обаче е само по закон. Фактически, както пише изданието, много от добивните компании подхождат към консервирането недостатъчно отговорно. Изданието дава пример с фермерското семейство Бригс. Те са купили преди няколко години участък от земя с къща в Тексас. Но същата територия е купила и компанията 7S Oil and Gas. Според законите на САЩ, компаниите могат да купува участъците под земята, съдържащи нефт или газ, дори и тогава, когато наземната, повърхностна територия има друг собственик.

След няколко години на работа 7S Oil and Gas е фалирала и е изоставила на участъка няколко десетки кладенеца.

Ситуацията не е много по-добра и извън Пермския басейн. В Тексас и Ню Мексико вече са идентифицирали около 7000 изоставени кладенци, които някога са били експлоатирани от над 1000 компании. Държавните служители смятат, че ще струва 335 милиона долара за ликвидиране на последствията. Щатите определят кладенците като „изоставени“, ако нямат регистриран одобрен оператор. При това Тексас включва само кладенците, от които не е произвеждана продукция най-малко една година.