1 млн. куб. м земна маса вече е изкопана при строителството на площадка „Радиана“

Няма да има период, в който теренът на Националното хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци (НХ РАО) да остане без растително покритие след въвеждането му в експлоатация. Това стана ясно по време на втората работна среща по проекта за рекултивация и ландшафтно устройство на зелените площи на територията на площадка „Радиана“, съобщават от Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци”. Станаха ясни и ангажиментите, и сроковете за контрол по поддръжката на вече затревения терен – косенето на растителността, което по план е предвидено като противопожарна мярка, както и дейностите по подхранването на почвата след биологичната рекултивация. В хода на мащабното строителство на Националното хранилище, предназначено за преработени и обезопасени радиоактивни отпадъци, генерирани на територията на България, и в съответствие с проекта, към момента са изкопани около 1 милион кубически метра земни маси. Част от това количество се оползотворява за льосоциментната възглавница под клетките за погребване. Значителна част от изкопаната земна маса се съхранява на площадката за бъдещо използване при затваряне на хранилището.

Комплексната проектна разработка за терена включва техническа и биологична рекултивация на площите по време на експлоатация и затваряне на НХ РАО и ландшафтноустройствен проект на зелените площи на територията на хранилището (46,6 хектара), които ще се изпълняват на два етапа – по време на експлоатационния период и след периода на затваряне. Направен е необходимият баланс за осигуряване на хумусна почва за периода и на двата етапа. „Само след първата година след разстилане на хумусната почва почвената микрофлора се възстановява“, категорична е проф. Росица Петрова, член на проектния екип и специалист по хумусно вещество. Дейностите по поддръжката на затревения терен ще се изпълняват в продължение на три години след затваряне на хранилището.

Реализирането  на  проекта ще допринесе за приобщаване на новата структурна единица към съществуващия локален ландшафт, който ще бъде променен, но няма да се промени основният му тип. Предвидените за засаждане тревна, дървесна и храстова растителност ще допринесат за възстановяване на естествената екосистема. В хода на разработването проектът се консултира със специалисти –  орнитолози, биолози, лесоинженери и др., чиито препоръки по управление на околната среда са насочени към устойчивото развитие на екосистемата и респективно – биоразнообразието в района.