Следващите пет години са критични за Китай да постигне целите за намаляване на CO2

Периодът 2021-2025 ще бъде от решаващо значение за Китай да постави под контрол въглеродните емисии, тъй като в новата си програма за развитие страната потвърждава своя ангажимент да достигне техните пикови нива преди 2030 г. и въглероден неутралитет но 2060 г., смятат експерти, цитиран от Радио Китай.

Коментирайки провелото се миналата седмица заседание на Централния комитет по финансови и икономически въпроси, посветено на изграждането на екологична култура – една от целите, залегнали в стратегията на Китай за превръщането му в модерна социалистическа държава – Чан Дзиуън, изследовател по въпросите на ресурсите и политиките в областта на околната среда в Центъра за изследвания на развитието към Държавния съвет, подчертава, че ключова роля играе решението на властите да включат свързани с въглеродните емисии цели в дългосрочното развитие на страната.

В заключителното комюнике от заседанието се посочва ясно, че „постигането на пика на въглеродните емисии и въглероден неутралитет се нуждае от всеобхватни и дълбоки реформи в икономиката и обществото и трябва да бъде включено в цялостното изграждането на екологична култура“.
Китай обяви миналата година, че ще се стреми да постигне пик на въглеродните емисии преди 2030 г. и да стане въглеродно неутрална страна до 2060 г. И предвид факта, че има по-малко от десетилетие за реализиране на първата цел, усилията за контрол на емисиите през следващите пет години придобиват особена важност.

За тази цел на заседанието на комитета бе поставен акцент върху мерките в енергийната система, ключовите индустрии, улавянето на въглерода и международното сътрудничество, също както и на технологиите, начина на живот, политическата подкрепа и изграждането на пазара, свързани със „зеленото“ и нисковъглеродното развитие.
„Няма пряк път към пиковите емисии и въглеродния неутралитет“, казва Пан Дзяхуа от Китайската академия за социални науки, който оценява мерките, предложени на заседанието като „много точни“. По думите му, от всички действия, които трябва да се предприемат, основен приоритет е контролът върху използването на изкопаеми горива.

Тъй като икономическият ръст на Китай през последните десетилетия беше до голяма степен задвижван от енергия, добивана от въглища, делът на изкопаемите горива в енергийния микс на страната все още е около 85%.

Най-добрият сценарий е Китай да реализира нулев растеж на потреблението на въглища през периода 2021-2025 г. и да постигне пик на използването им и да започне да ги намаля до 2025 г., смята Хъ Дзянкун, заместник-директор на Националния експертен комитет за климатичните промени. „До 2030 г. новото търсене на енергия за икономическото развитие ще бъде удовлетворявано в основни линии от новодобавена нефосилна енергия и потреблението на изкопаеми енергийни източници няма да се увеличи като цяло“, посочва той.
Пан Дзяхуа смята, че е нужно да се използва повече възобновяема енергия и да продължи изграждането на енергийни системи, които да обслужват основно новите енергии.

Според Чан Дзиуън има голям потенциал за развитието на зелени индустриални вериги за доставки, както и на зелени сгради през следващите пет години.
Кампанията за зелена енергия също би позволила на обществото да възприеме по-екологичен начин на живот, което вече се вижда от процъфтяващите продажби на нови енергийни превозни средства в страната.

Междувременно, от февруари, Китай въведе набор от междинни правила за управление на търговията с въглеродни емисии, предназначени да намалят емисиите на големите потребители на енергия. Съгласно схемата фирмите, които надвишават ограничението за емисиите, могат да купуват квоти от други с по-нисък въглероден отпечатък. В проекта са включени общо 2225 енергийни фирми. Повече области, като производството на стомана и алуминий, ще бъдат включени в бъдещата търговия с въглерод.

„Пикът на въглеродните емисии и постигането на въглероден неутралитет е трудна битка, а също така и основен тест за способността на партията да управлява страната“, бе подчертано на заседанието на Централния комитет по финансови и икономически въпроси.
Чан Дзиуън казва, че контролът на въглеродните емисии е дългосрочна, трудна задача, която налага властите по места да засилят способностите си формулиране на цели и осигуряване на екологично и нисковъглеродно развитие.