„Газпром“ може да експортира водород за Китай, Южна Корея и Япония

Газовият концерн може да преразгледа и цената на газа

Енергетика / Свят
3E news
555
article picture alt description

„Газпром“ вижда интерес по отношение на износа на водород за Китай Южна Корея и Япония, суровините за азиатските страни могат да бъдат доставяни по суша, по море или чрез железопътния транспорт. Това заявява заместник-председателя на „Газпром“ Олег Аксютин за списанието „Енергийна политика“.

„В частност, особен интерес представлява възможността за производство на водород на територията на Далечния Изток в Русия чрез метода на парен риформинг на метан с осигуряване на улавяне и съхранение на въглероден диоксид и последващ износ на водород за страните потребителки  (Япония, Южна Корея, Китай)“, пише той.

По азиатското направление е препоръчително да се разгледат възможностите за доставка на водород под различен вид за износ – с автомобилен, морски и железопътен транспорт, за което е необходимо да се създаде подходяща законодателна рамка (по отношение на данъчното облагане и митническото регулиране), както и за развитието на транспортните технологии ", добавя Аксютин.

Той отбелязва, че в близко бъдеще в рамките на двустранното сътрудничество с азиатските партньори е препоръчително да се развива обмяна на технологиите за транспортирането на водород, а също така и за улавянето, съхранението и използването на СО2. В средносрочен и дългосрочен  план е възможно да се проучи предлагането на водород за износ в зависимост от търговското търсене сред потенциалните вносители.

Аксютин казва също така, че транспортирането на водород по действащите газопроводи заедно с природен газ ще изисква и провеждане на допълнителни изследвания за осигуряване на безопасността на експорта на суровините и запазване на целостта на технологичното оборудване, а също така може да доведе и до преразглеждане на цената на експортирания от Русия газа, заради изменението на неговия състав.

„Технологията за транспортиране на водород под формата на метан водородна смес по съществуващата система от газопроводи е свързана с технически, правни и регулаторни рискове. Първо, добавянето на водород към съществуващата газопреносна мрежа ще доведе до промяна в състава, качеството и цената на изнасяния газ, което ще бъде нарушение на договорните задължения за износ и ще изисква и отделно специално сертифициране на основния тръбопровод “, казва той  

Отделно Аксютин обръща внимание на осигуряване на промишлената безопасност при транспортирането на  водорода, който има различни от метана свойства.

"Оборудването, използвано за транспортиране, има ограничения за качеството и състав на газа, свързани с осигуряване на безопасността на дейностите и поддържането на дългосрочна работоспособност на единната система за газоснабдяване. Да се ​​осигури безопасното транспортиране на метан водородната смес през основен газопровод, се изискват пълни циклични тестове при условия, близки до реалното изпомпване, което към настоящия момент не е осъществено“,  пише заместник-председателя на „Газпром“.

Той отбелязва също така, че към настоящия момент в страните от Европа, както и в Русия няма единно нормативно техническо регулиране за транспортирането на метан водородна смес. Така например европейските стандарти допускат доста широк диапазон от концентрация на водород в природния газ (от 0,02 % до 10 %) в зависимост от използваното газово оборудване и състоянието на мрежите.

Експерти от IJS Markit смятат, че експорта на произведения в русия водород ще струва на страните от Европа по-скъпо от собственото производство. Според оценката на чуждите експерти, килограм нисковъглероден водород, произведен в Европа от руски газ ще струва 1,1-1,5 долара срещу 1,9-2,1 долара в резултат на транспортирането на водорода от Русия по газопровод.

„Предвид системата за газоснабдяване и осъществяването на нови международни газотранспортни проекти, включително в ЕС, производството на водород или метан водородно гориво от природен газ заедно с големи чуждестранни потребители, например, предприятия от стоманената индустрия, за производство на електроенергия и др. са най-оптималното решение“, смята той.

През юни 2020 година направлението „Водородна енергетика“ е включено за пръв път в Енергийната стратегия на Русия до 2035 година. Според стратегията, Русия планира да експортира през 2024 година 0,2 млн. тона водород, а през 2035 г. - 2 млн. тона водород.

В настоящия момент с експорта на водород за Япония се занимава държавната корпорация „Росатом“. Както бе съобщено, „Русатом Оверсиз“ и Агенцията за природни ресурси и енергетика към Министерство на икономиката, търговията и промишлеността на Япония през септември 2019 година подписаха в Токио споразумение за сътрудничество и съвместни разработки на проучване на възможността за пилотен проект за износ на водород от Русия за Япония. Пилотен проект за износ разглежда възможността за производство на водород за японския пазар чрез електролиза. Росатом очаква да завърши подготовката на проучване за осъществимост на доставките на водород от Русия до Япония през 2021 г. Росатом също съобщи по-рано, че държавната корпорация възнамерява не само да си сътрудничи с Япония в областта на износа на водород, но и да работи върху развитието на технологичното сътрудничество в тази област.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща