Франс Тимерманс: България може да се превърне в център на зелената енергия за региона

Страната ни трябва да е готова с плановете за трансформация на въглищните региони при представяне на програмите си по Кохезионните фондове (оперативните програми), подчертаха експертите на ЕК.

Енергетика / България
Рая Лечева
3642
article picture alt description

България може да се превърне в център на зелената енергия за региона, каза по време на онлайн семинар „Европейският зелен пакт през 2021 г. – кои са следващите стъпки“ Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Европейския зелен пакт. Той подчерта, че е приятно изненадан от разрешаването в Хасково на мащабен проект за соларна централа за 400 MW, която ще бъде най-голямата в Европа. Форумът беше организиран от представителството на ЕК в България.

България има огромен потенциал за възобновяеми енергийни източници. Тимерманс подчерта в своето изказване, че България трябва да се откаже от въглищата и да работи в посока въгледобивните региони да намерят своя път.  По време на дискусията стана ясно, че Гърция ще спре въглищните централи до 2028 г. като инвестира приоритетно в соларни панели. Това би могъл да бъде пътят и за Маришкия басейн, подчертаха експертите на Европейската комисия. Възможни решения са технологиите за съхранение на чист водород с изграждане на съответната инфраструктура. В Румъния миньорите се преквалифицират към сектора на транспортната индустрия.

Представителите на Европейската комисия са наясно с факта, че преходът към зелена икономика ще бъде много труден, защото е нисък и жизнения стандарт на населението. Но това е огромната възможност, която стои пред страната ни: „Не може да стоим пред оградата  и да чакаме, това е огромна възможност, не изпускайте топката“, подчерта Тимерманс.

Именно инвестициите в зелена енергия са възможност България да навакса и да стане богата държава, смятат най-големите оптимисти. Технологиите за ВЕИ поевтиняха през последните години и на са достъпни само за богатите държави, но знаем реалността е малко по-различна.

За България по Механизма за справедлив преход ще бъдат отпуснати 1,2 млрд. евро, което е много повече спрямо други страни, защото сме наясно, че България има още много работа, посочи Вивиан Лунела, координиращ говорител на Европейската комисия по въпросите свързани с Европейския зелен пакт. Тези средства за България са двойно повече отколкото първоначално предвидените.

“Съвсем наясно сме с това, че България има много работа, но затова предвиждаме повече средства. Трябва да осигурим помощ за секторите и регионите, които се нуждаят най-много,” допълни Лунела.

Фондът за справедлив преход се фокусира върху Кюстендил и Стара Загора  

В момента за страната са определени за подпомагане два въглищни региона Кюстендил и Стара Загора, но това не означава, че те ще получат лъвския пай, коментираха от Брюксел. България трябва да изготви регионални планове за действие във въглищните региони, може да посочи повече. Но трябва да бъдат въвлечени регионалните действащи лица, за да се предложат мерки за смекчаване на социалните въздействия в тези региони, подчертаха експертите. Страната ни трябва да е готова с тези планове при представяне на програмите си по Кохезионните фондове (оперативните програми), подчертаха експертите на ЕК.

Европейският зелен пакт не е свързан само с климатичните промени, той поставя нов по-устойчив път на развитие пред икономиката чрез стимулиране на дигитализацията и зелената трансформация. Можем да изградим икономика, в която всеки да просперира, каза още Тимерманс. Ролята на Европейския зелен пакт е да покаже, че всеки има място в тази промяна и че преходът е справедлив.  

Европейската комисия никога не е мобилизирала толкова голям финансов ресурс- 1, 3 трилиона евро, които ще бъдат за възстановяване, но и рестарт на икономиката. От тях 37% трябва да се заделят за климат и зелени инвестиции, 20% за дигитализация, а всички останали средства трябва да гарантират, че не увреждат природата. Нулевите емисии намалят замърсяването на въздуха и ще увеличат качеството на живот на домакинствата, ще позволят обновяване на домовете и устойчиво използване на енергията. Това ще се постигне с природен газ като преходно гориво, като мост и увеличаване на соларните инсталации на домовете, на общински сгради, училища, болници.

Целта на Европейския зелен пакт е да гарантира, че до 2050 г. Европа ще стане въглеродно неутрален континент и ще потребяваме толкова газове, колкото може да погълне, посочи Вивиан Лунела.

Енергетика- да увеличим двойно санирането

Производството и потреблението на енергия отговаря за 75 % от емисиите, което означава, че трябва бързо да се разделим с въглищата. За да станем неутрални трябва да повишим нашата енергийна ефективност. Затова предстои да бъде представен пакет „Fit to 55“. За да постигнем въглеродна неутралност до 2050 г. трябва значително да увеличим своята амбиция по отношение на намаляване на парниковите емисии до 2030 г с 55%. На сградите се дължат 55% от парниковите емисии. В момента темпът на саниране е много нисък е 1-2%  и целта е да го увеличим двойно, да се използва ефективно саниране, изграждане на термопомпи, умни уреди за управление на дома, да използваме икономиите от мащаба в полза на крайните потребители

Това е ключова област в енергетиката, която ще помогне в борбата с енергийната бедност. Според експертите на ЕК България би трябвало да постигне 3% темп на обновяване на сградния фонд, а защо не и 5% с държавните, общински сгради, болници и да покаже на другите държави-членки да се стигне и по-далеч.

Кръгова икономика –най-ресурсоемки за България са текстил, строителство и пластмаси

Европа използва три пъти повече ресурси в сравнение със  70-те години. Едва 12% от материалите в индустрията са рециклирани. Целта е Стратегията за кръгова икономика да увеличи рециклирането в ЕС и да намали употребата на материали. България трябва да обърне внимание на своите най-ресурсоемки сектори – текстил, строителство, пластмаси.

Мобилност и транспорт- повече иновации

До 2050 г. транспортът трябва да намали 90% от емисиите си, огромно намаление, което звучи плашещо и е голямо предизвикателство. Предвиждат се мерки за данъчно облагане на авиацията, на целия транспортен сектор и създаване на стандарти за CO2.

Настояваме за иновации, подчерта Лунела. Пакет Мобилност иска да осигури устойчив транспорт. През февруари ЕК представи оценка на въздействието на тези промени върху околната среда. Видяхме, че тези промени имат отрицателно въздействие и сега ще ги обсъдим, което означава, че социалните аспекти също са важни при работата по основните политики на ЕК.

Безопасност на храните и устойчиво земеделие

В Европа днес се използват много повече торове, пестициди, антибиотици, това е огромен натиск върху околната среда. Стратегията от фермата до трапезата си поставя задача да намали пестицидите наполовина, да намали с 20% използването на пестициди и да намали наполовина използването на антибиотици.

Те засягат не само климата и природата, има неоспорими доказателства за влиянието им върху биологичното разнообразие. Стремим се да увеличим площите с органично земеделие. Следващата седмица ще предложим план, поясни Лунела.  40% от разходите ще бъдат свързани с климата са основните преговори за обновяване на общата селскостопанска политика, нейната роля е много важна за Комисията.

ЕК: Горите- представяме стратегии и искаме държавите-членки да ги прилагат

Горите са важни за поглъщането на въглероден диоксид, на емисиите от човешката дейност и всички сектори. 3 млрд. дървета трябва да бъдат засадени през следващите години и това ще бъде полза за всички. Много стриктно е законодателството на ЕК за опазване на въздуха, почвите, водите и искаме то да се прилага, коментира Вивиан Лунела. 17% от белодробните заболявания в страната се дължат на замърсяване на околна среда. За съжаление замърсеният въздух има пряко отношение към ниския стандарт на живот, посочват експертите на ЕК.

Всичките тези сектори трябва да допринесат за въглеродната неутралност на Европа. Затова работим заедно с международните партньори за глобален консенсус. От началото на годината В САЩ има големи промени посочи Джон Кери при посещението си в Брюксел преди седмица. САЩ и Европа ще работят заедно за прилагане на Парижкото споразумение, за да не се допусне увеличаване на глобалната температура с повече от 1,5-2 градуса. В същата посока работим заедно с Китай и Япония, посочиха Тимерманс и Лунела. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща