Петкова: Решението за използване на оборудването на „Белене“ на „Козлодуй“ не трябва да се драматизира

С договора между АЕЦ „Козлодуй“ и „Уестигхаус“ ("Уестигхаус Електрик Швеция" ) за възможни доставки на свежо ядрено гориво се приключва втори етап от проекта за диверсификация според новите европейски изисквания. Той е в резултат на много упорита работа и след технико-икономически анализ. Сега предстои анализ на безопасността, който трябва да докаже, че зареждане с ново свежо ядрено гориво от друг източник няма да доведе до щети за централата и за нарушаване на безопасността. До края на юли 2024 г. трябва да приключи процеса на изпитване. Това заяви в сутрешния блок на Би Ти Ви министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Министърът в отговор на въпрос за това как централа по руски проект ще работи с американско гориво каза, че в това отношение няма проблеми с руските доставчици на гориво ( компаниятаТВЕЛ б.р.), които са запознати с европейските изисквания за диверсификация на свежо ядрено гориво. Това ще осигури не само сигурност на доставките, но и по-конкурентни цени, каза министърът. Тя допълни, че освен това ще има обявени и търгове и победителят ще бъде определен в зависимот от предложените условия и цена.

АЕЦ „Козлодуй“ е сигурна и безопасна, заяви още министърът по повод неотдавнашното изключване на 5-ти блок на централата. По думите й до изключването се е стигнало при рутинна техническа операция, направена е и съответна проверка на АЯР и проблеми няма. Българските граждани трябва да бъдат спокойни, каза Петкова.

Не трябва да има драматизъм. Така министърът на енергетиката коментира намерението на настоящото правителство двата реактора за АЕЦ „Белене“ да се използват на АЕЦ „Козлодуй“.

Позовавайки се на Националния план за енергетика и климат, в който е записан ангажимента за 2000 МВт ядрени мощности с цел декарбонизация до 2050 г. Петкова заяви, че страната ни ще строи нови ядрени мощности. В частност по повод решението за използване на оборудването за Белене за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ министърът заяви, че промяната в плановете е настъпила след решението по ОВОС за площадката на територията на настоящата централа.  „Сега се прави финансов и технически анализ дали може да отиде там“, каза тя. Теменужка Петкова потвърди, че при такова решение ще е необходимо и становище на Европейската комисия. По този повод тя даде за пример с проектът за АЕЦ „Пакш 2“ в Унгария, която се изгражда не територията на настоящата АЕЦ.

Крайното решение обаче ще е на българския парламент, заяви за пореден път министърът.  В същото време и в отговор на въпрос, настоящият енергиен министър заяви, че ще трябва да се върви и в посока и за 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, като отново повтори, че това ще е след решение на Народното събрание. Сега ОВОС е само за единия блок, потвърди тя.

„Да продадем оборудването е най-лошият вариант. Вече имаме един такъв резултат с финансови загуби за НЕК“, каза още министърът по повод опасенията, че няма да се случи нито единият, нито другият проект.

Безспорно строителството се отлага с много години, оттук нататък трябва да се направи нов проект или да се преработи старият, но това, което имаме като активи и опит е предимство и ще спестим време спрямо другите проекти, които се предвиждат в региона, заяви още Теменужка Петкова. В отговор на въпрос, че оборудването ще трябва да се поддържа много години, тя заяви, че консервацията се извършва от производителите и се съхранява. „Няма да има риск, но колкото по-бързо (се използва) толкова по-добре“, каза министърът, като заяви че се поддържа и добър диалог с руската страна, която е основен конструктор и очаква, че ще постигне съгласие (за нова мощност на площадката на АЕЦ „Козладуй“).

Министър Петкова изрази недоумение по повод коментарите от страна на президента по повод „Балкански поток“, като обясни, че това е проект, реализиран от „Булгартрансгаз“ със заемни средства на дружеството, които ще се изплащат на база на реализацията. За да се реализира този проект минава през различни етапи, струва 2,,6 млрд. лева и ще се изплати за 10 години. Очакваите приходи от реализацията са за 9 млрд. лева, каза тя.

В отговор на въпрос дали градовете в Северна България, независимо от тази благоприятна инфраструктура се ограничават по отношение на газификацията, министърът обясни, че инициативата за това е на общините и на компаниите, лицензианти за съответната територия.