Енергийната ефективност ще обхваща всички сектори

Енергийната ефективност ще присъства във всички сектори. На практика с новите изменения в Закона за енергийната ефективност се въвеждат нова политики и изисквания в областта на жилищното строителство, транспорта, енергийното обследване, уредите за измерване на топлинната енергия и системите за охлаждане, за горивата на бензиностанциите, а също така и по отношение на задължените лица.  Всъщност парламентът вече прие на първо четене предложенията за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, бързайки, тъй като страната ни е изправена пред наказателна процедура. Естествено между първо и второ четене, както е и обичайната практика се очаква и лобиране на отделни браншове за намаляване на праговете в един или друг сектор.

За постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд е регламентирано разработването на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради с хоризонт на изпълнение 2050 г. Такъм документ вече беше приет от правителството. Стратегията предвижда мерки за строителство на нови сгради и трансформиране на съществуващи сгради в сгради с близко до нулево потребление на енергия, подобряване на енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради и насърчаване въвеждането на интелигентни технологии в сградния сектор. В частност се  предвижда обновяване на 60 % от жилищния фонд и 17 % от нежилищния фонд на страната до 2050 г.  Очаква се това да доведе до 7329 GWh спестена енергия годишно.

Като основна финансова схема в подкрепа на българската стратегия за дългосрочно обновяване, е предвидено създаването на единен Фонд за декарбонизация за България („Фондът"). Предложението е той да бъде базиран на финанси преди всичко от средства по Европейските фондовете за кохезионна политика. „Организиран като консолидиран и ясно разпознаваем фонд, той ще включва голям кръг заинтересовани страни и успешно ще адресира необходимостта от финансиране за широка група бенефициенти, за да доведе до максимално постигане на целите, които ще бъдат заложени. Фондът ще работи на национално равнище и ще се управлява от независим управител (фонд мениджър)“.

С новите допълнения и изменения на Закона за енергийна ефективност се регламентира определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2030 г.

За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност до  31 декември 2030 г. се въвежда нова схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.

Разликата между общата кумулативна цел и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки ще се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:

1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността "търговия с електрическа енергия", които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

3. крайни снабдители и търговци на природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 1 млн. кубически метра годишно;

4. търговци на течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 500 тона течни горива годишно;

5. търговци на твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.

Както става ясно нов момент при определяне на обхвата на задължените лица е включването на търговците на течни горива за транспортни цели, които бяха изключени от схемата за задължения за периода 2014-2020 г. Както стана ясно още по време на първото обсъждане в комисия това не се хареса на малките търговци на горива, а какво ще бъде крайното решение на депутатите по време на обсъждането на законопроекта между първо и второ четене предстои да се разбере.

Друга новост се отнася до разширяване на обхвата на текущия режим за инспекция на системите за отопление и климатизация и включването на комбинираните системи за отопление и вентилация.

Въведено е изискване сградите за обществено обслужване, които са в експлоатация  и са с разгъната застроена площ над 250 кв. м с инсталации за отопление или с комбинираните системи за отопление и вентилация с полезна номинална мощност за отопление или охлаждане на помещения над 290 kW да се оборудват със системи за сградна автоматизация и управление. Разбира се с уточнението: когато това е технически осъществимо и икономически целесъобразно.

По отношение на  изпълнението на индивидуалните годишни цели на задължените лица се уточнява, че отчитането на енергийните спестявания може да включва спестени количества енергия, постигнати в рамките на периода за задължения, т.е. след въвеждането на схемата за задължения до 31 декември 2020 г. Предприятията, извършващи производство, пренос, разпределение и доставка на енергия остават в обхвата на задължителни обследвания за енергийна ефективност предприятията, извършващи производство, пренос, разпределение и доставка на енергия.

Предвиждат се промени в Закона за енергетиката с цел въвеждане на изисквания за отчитане на потреблението на топлинна енергия, енергия за охлаждане и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и природен газ, както и изискване за дистанционно отчитане на уредите за дялово разпределение, монтирани след  25 октомври 2020 г. Регламентира се представянето на потребителите на информация за фактурирането и потреблението на природен газ.